"Начало на процеса на отговорност": Съдът в Хага поиска ареста на Путин

"Начало на процеса на отговорност". Така върховният представител на ЕК по външната политика и сигурност Жозеп Борел определи обявеното в петък решение на Международния наказателен съд в Хага да обяви Владимир Путин за издирване като военен престъпник.

"Оценяваме и подкрепяме работата на съда", заяви Борел в "Туитър". Според него издадената заповед за ареста на Путин е важно решение за международното правосъдие и е само началото в "търсенето на Русия отговорна за нейните престъпления и зверства в Украйна".

"Не може да има безнаказаност. Това е важно решение на международното правосъдие и за народа на Украйна", каза още той.

В първата си заповед във връзка с войната в Украйна съдът в Хага иска задържането на Путин заради данните за незаконно депортиране на деца и незаконно прехвърляне на хора от територията на Украйна към Руската федерация.

Русия многократно е отхвърляла обвиненията, че нейните войски са извършили зверства по време на военните действия.

Отделно съдът издаде заповед за ареста на Мария Лвова-Белова, която е руският комисар по правата на децата, като обвиненията са същите. Прокурорът на Международния наказателен съд Карим Хан започна разследване на възможни военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид в Украйна преди година.

По време на своите четири пътувания до Украйна той обясняваше, че разглежда предполагаеми престъпления срещу деца и нападения срещу гражданска инфраструктура.

Руската Федерация не признава юрисдикцията на Международния наказателен съд и счита неговите решения за нищожни, заяви пред журналисти говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Той определи самото повдигане на въпроса за ареста на Путин като "възмутително" и "неприемливо". Песков обаче не коментира въпрос дали заповедта за арест на руския президент ще окаже влияние върху визитите му в държави, където се признава юрисдикцията на съда в Хага.

Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова също обяви в канала си в Telegram, че "решенията на Международния наказателен съд нямат никакво значение за нашата страна, включително от правна гледна точка".

Мария Лвова-Белова пък определи заповедта за ареста ѝ като оценка за работата ѝ и помощта за деца на руски граждани, оказали се в зоната на военния конфликт. "Имаше санкции от всички страни, даже от Япония спрямо мен, а сега и заповед за арест. "Интересно кокво още предстои!? Е, ние продължаваме работа", заяви Лвова-Белова.

Русия не е страна по Римския статут на Международния наказателен съд и няма задължения по него.

На този фон Украйна аплодира решението на съда. Главният прокурор на страната Андрий Костин го определи като "историческо за Украйна и цялата система на международното право“. Андрий Йермак, който е началник на президентския щаб, обясни, че издаването на заповедта за ареста на Путин е "само началото".

Ходът на Международния наказателен съд идва само ден, след като разследващият орган с мандат от ООН обвини Русия в извършване на широкообхватни военни престъпления в Украйна, включително умишлени убийства и изтезания. Има доказателства, че в някои случаи деца са били карани да гледат изнасилване на близките им, а други са били държани до мъртъвци.

След седмица е планираното посещение в Москва на китайския президент Си Дзинпин, което вероятно ще потвърди по-близките връзки между Русия и Китай в момент, в който отношенията между Москва и Запада достигнат нови дъно.

Китай засега отхвърля предположенията на западните държави, че възнамерява да помогне на Русия с оръжия.