Над 100 000 души протестират отново в Минск

Над 100 000 души протестират отново в Минск

В днешния протест в Минск срещу управлението на беларуския президент Александър Лукашенко участват над 100 000 души - повече, отколкото през предходните уикенди, информират от място кореспонденти на Франс прес.

Демонстрантите викат "На съд!" и "Колко ви плащат?" срещу бойците от беларуските силови структури, разположени в столицата, снабдени с водни оръдия и бронирани коли.

Участниците в протеста започнаха да се събират в ранния следобед и образуваха две шествия из улиците на Минск. Едната колона достигна 2 км дължина. Демонстрантите се приближиха към резиденцията на държавния глава, отцепена от специални части, защитена с метални заграждения и бодлива тел.

ТАСС информира за десетина бронетранспортьора наоколо. Движението по булеварда, водещ към сградата, е затворено, съобщиха АФП и ТАСС.

В района има проблеми с мобилния интернет. Според местния оператор А1 властите са наредили да се ограничи пропускателната способност, което влошава качеството на услугата, а понякога възпрепятства и достъпа до нея.

Метростанциите също са заобиколени с бодлива тел и прегради. Правозащитници информираха за 76 задържани на днешния протест в Минск и за арести в други градове из страната, където също е имало митинги против обявената победа на беларуския лидер Александър Лукашенко в изборите на 9 август. Има и съобщения за сблъсъци между полицията и протестиращи в град Гродно.

Масови протести срещу Лукашенко, управляващ от 26 години, продължават в Минск всеки ден още от самия вот. В делнични дни те събират по няколкостотин души, но в неделя митингите стават многохилядни. Вече трета седмица хората се събират край резиденцията на Лукашенко. Преди седмица при тях за пръв път излезе съветник на държавния глава и се опита да започне дискусия. Според пресслужбата на президента през миналите уикенди той се е намирал в резиденцията, на работното си място. Още няма съобщения дали е там и тази неделя.

"Защо законно избраният президент сега е бежанец в чужбина|?" - пита пред репортер на АФП Николай Дятлов, 32-годишен банков чиновник. След вота опозицията обяви за победител в изборите опозиционерката Светлана Тихановска, която обаче потърси убежище в съседна Литва.

"Бях шокиран от арестите и побоите над мирни граждани (. . .) Аз съм за нови избори, защото никой от приятелите ми не е гласувал за Лукашенко", споделя Никита Сазанович на 28 години.

От високоговорители се разнасят предупреждения, че протестът е незаконен, и призиви тълпите да се разпръснат, съобщи по-рано ТАСС. Правоохранителите пускат и запис, разказващ за историята на бяло-червено-бялото знаме, използвано от демонстрантите, през 20 век. Говорителят обяснява, че този символ е забранен и знамето е било използвано например от беларуските колаборационисти по време на Великата отечествена война. Този флаг отразява нацистката идеология и "никога няма да олицетворява Беларус", уверява той.

Репресиите в Беларус бяха особено брутални през първите дни след изборите: най-малко трима души бяха убити, десетки - ранени, над 7000 - задържани. Документирани са голям брой случаи на изтезания и малтретиране от силите на реда.

Оттогава масовите арести се поразредиха, но режимът засилва натиска срещу стачкуващите работници и срещу видни опозиционери, част от които избягаха в чужбина от страх да не бъдат хвърлени зад решетките. Една от тях - Олга Ковалова, съобщи вчера, че е намерила убежище в Полша след заплахи от тайните служби в Беларус.

Режимът арестува и десетки студенти, стачкуващи от началото на новата учебна година на 1 септември. Има репресии срещу журналисти от страната, задържани бяха и репортери на чуждестранни издания, а на някои от тях бяха отнети акредитациите.

Преди изборите Александър Лукашенко твърдеше, че Москва предприема опити да "дестабилизира" Беларус, но след това обвини Запада в "заговор" и положи всички усилия за сближаване с Русия. Москва изглежда е настроена положително и засили подкрепата си, изпращайки в четвъртък на посещение в Минск руския премиер Михаил Мишустин. Междувременно разговаряха и външните министри на двете страни.

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?