Над 40% от европарите за евтини бизнес кредити са усвоени

За малко повече от година над 40% от европарите за евтини кредити за малкия и средния бизнес по инициативата ДЖЕРЪМИ (JEREMIE) са стигнали до него. На другия полюс са трите фонда за дялово инвестиране – за растеж, мецанин и рисков, по ДЖЕРАМИ, които за две години не успяха да привлекат необходимия капитал и до момента не са инвестирали нито едно евро в българския бизнес, а два от тях се очертава да бъдат закрити. Това показват предоставените данни от Европейския инвестицонен фонд (ЕИФ), който администрира инструмента.

В четвъртък ЕИФ подписа ново кредитно споразумение с българския клон на "Райфайзенбанк“ за 20 млн. евро за отпускане на ниско лихвени кредити по най-успешния продукт т.нар. ДЖЕРЪМИ 2. Банката е шестата, която ще дава заеми на малките и средни предприятия при облекчени условия. Другите са "Алианц Банк България“, "ПроКредит Банк“, Първа инвестиционна банка, "Сосиете Женерале Експресбанк“ и "УникКредит Булбанк“.

Шестте банки получиха общо 165 млн. евро по ДЖЕРЪМИ като имат ангажимент да предоставят на бизнеса кредити за 330 млн. евро с ниски лихвени нива.

От началото на годината, когато стартира продуктът, досега са отпуснати заеми на над 450 малки и средни предприятия за 57 млн. евро като средното ниво на лихвата е около 4%, посочиха от ЕИФ.

Този продукт се очертава като изключително успешен, защото по него има възможност да се отпускат освен инвестиционни кредити, също така и заеми за оборотни нужди, овърдрафт и револвиращи линии, отбеляза Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на търговските банки.

Две трети от парите по Джеръми 1“ са раздадени

Първият продукт за малките и средни предприятия по инициативата, добил популярност като ДЖЕРЪМИ 1, стартира като гаранционен инструмент през есента на 2011 г. под името "Гаранции, покриващи загуби по портфейл от заеми“. "Той тръгна трудно, защото беше направен в кабинетите на чиновниците“, отбеляза Левон Хампарцумян. Причината беше, че първоначално по него можеха да се отпускат само инвестиционни заеми и интересът беше слаб. Наложило се спешно да се разшири обхвата на финансовите инструменти, след което парите тръгнаха към бизнеса.

По този инструмент от ДЖЕРЪМИ бяха отпуснати 60 млн. евро, като банките посредници – ОББ, "ПроКредит Банк“, „"Райфайзенбанк, СИБанк и "УниКредит Булбанк", трябва да отпуснат като кредити с облекчени условие на малките и средни предприятия общо 300 млн. евро.

След промяната на правилата, за година банките са усвоили две трети от заложения бюджет като са отпуснали над 3200 кредита с по-ниски лихви от пазарните на обща стойност 200 млн. евро, отчитат от ЕИФ.

"Уникредит Булбанк" вече е договорила целия ресурс с бизнеса и можеше да усвоим три пъти по толкова, каза Левон Хампарцумян, който е изпълнителен директор на банката.

Труден старт за фондовете за дялови инвестиции

По ДЖЕРЪМИ се отпускат средства освен за кредитни линии и за дялови инвестиции. Заради кризата първите създадени фондове – за растеж, мецанин и рисков, обаче не успяха да наберат нужния капитал, за да могат да заработят.

Правителството на ГЕРБ се отказа от фонда за растеж, а служебният кабинет и от мецанин фонда. Така остана само фондът за рисков капитал, който се управлява от NEVEQ ІІ на Павел Езекиев. Той също изпита трудности с набирането на капитал и се взе решение да затвори с 20 млн. евро, които да бъдат инвестирани в иновативни компании. До момента обаче няма публична информация да е направена инвестиция в някоя компания.

За разлика от тези три фонда, тези за начално финансиране – Elevan и LAUNCHub, които не трябваше да привличат капитал, се развиват успешно. Те започнаха дейността си в края на 2012 г. и вече са инвестирали 4 млн. евро в 56 иновативни компании, повечето от които са в сферата на информационните технологии.

Финансов инженеринг за бизнеса и през 2014-2020 г.

Инструментите за финансов инженеринг за бизнеса ще действат и през следващия програмен период 2014-2020 г., като Европейската комисия отдава все по-голямо значение на тях.

Ние сме ангажирани с България, искаме да останем тук и да работим и занапред с вас, каза Хубърт Котони, зам.-директор на Европейския инвестиционен фонд. Той отбеляза, че следващият програмен период няма да е много по-лесен от сегашния и дори може да се окаже и по-труден. Следващият програмен период е добре регулиран, но "все още има капани" и проблеми, каза Котони. Според него ще е необходимо да има надграждане над постигнатото досега.

Финансовият сектор също трябва да бъде ангажиран с европейските средства, за да достигнат те до реалната икономика, смята Котони.