Над 70 съдебни сгради могат да останат без охрана

Около 75 сгради на съдебната власт ще останат без служители на съдебна охрана заради намаляването на бюджета на правосъдното министерство, стана ясно в четвъртък след заседанието на Висшия съдебен съвет. Недостигът в бюджета на Главна дирекция "Съдебна охрана" е в размер на 4 милиона лева, а ако тези пари не бъдат отпуснати, ще се стигне до съкращаване на 240 служители.

На този фон председателят на бюджетната комисия във ВСС Иван Колев съобщи, че само за заплати и осигуровки за новите специализирани съд и прокуратура ще отидат близо 3 млн. лева. Спецмагистратите (съдии, прокурори и следователи, бел. ред.) ще бъдат 53-ма. Те ще бъдат подпомагани от 82-ма административни служители.

В четвъртък ВСС взе решение за прехвърляне на необходимите 53 магистратски бройки от свободните си щатове в "обикновените" съдилища и прокуратури. Общо 22-мата спецсъдии ще се занимават с около 220 дела годишно. Същият брой спецпрокурори ще имат работа с около 1000 досъдебни производства.

На същото заседание съдебният съвет взе отношение и по писмото на множество национални медии, в което се настоява за повече публичност на решенията по дисциплинарните производства. Журналистите настояват ВСС да предоставя мотивите на решенията си по дисциплинарни дела, образувани по материали от медиите.

По закон съдебният съвет може да обявява само наложените наказания на магистрати, а мотивите стават известни, ако наказанията не бъдат обжалвани пред съда, или пък след влязло в сила съдебно решение. Според съдебните репортери ВСС обаче няма какво да крие, защото всички факти вече са публично известни именно от медиите.

В крайна сметка съдебният съвет реши да обявява веднага своите решения за наложените наказания, но медиите няма да имат достъп до мотивите, защото законът го забранява.

Темата обаче стана повод за дискусия в съвета. В нея правосъдният министър Маргарита Попова повтори тезата си, че има проблеми в дисциплинарната практика на ВСС. Тя заяви, че дори и да се приемат радикални законодателни промени, има нежелание сред членовете на съвета да се говори открито.

"След като вземем мерки, вие после обяснявате, че или ви е страх, или ви оказват влияние", заяви тя. Попова коментира като "тъжен факт" това, че обществото не разбира защо ВСС налага едни, а не други наказания по определени казуси.

Председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев също заяви, че има проблем в съвета с дисциплинарната практика и комуникацията с медиите. Същото заявиха още Георги Гатев и Капка Костова. С това обаче темата бе затворена.