Над половината от българите смятат, че страната ни е спечелила от ЕС

Продължаваща подкрепа за Европейския съюз и по-голям интерес към предстоящите тази година избори за Европейски парламент - това показва проучването на Евробарометър за есента на 2023 г. То беше пубкивуно днес от Европейския парламент.

Над седем от десет граждани вярват, че страната им е спечелила от членството си в ЕС, като този показател остава непроменен спрямо същия период за 2022 г. Основните причини, посочени в проучването, са приносът на ЕС за поддържането на мира и укрепването на сигурността (34%) и подобряването на сътрудничеството между държавите от ЕС (34%).

Делът на българите, които заявяват, че страната им е спечелила от членството си в ЕС, е 57%. Това поставя страната на последно място заедно с Италия (57%) и Австрия (55%) и е с 10 процентни пункта по-ниски резултати от следващата държава - Кипър (67%).

Основните причини, посочени от анкетираните българи, са новите възможностите за работа, които ЕС носи (49%), подобряването на сътрудничеството между държавите от ЕС (31%), като приносът на ЕС за поддържането на мира и укрепването на сигурността (25%).

Представата на европейците за ЕС остава стабилна от март 2023 г. насам, като 45% от гражданите имат положителни нагласи към ЕС. Над една трето от европейците (38%) са с неутрални нагласи, а 16% - отрицателни.

Положителните нагласи на българските респонденти към ЕС (48%) се доближават до средните за Съюза. Неутралните са 32%, а отрицателните - 19%, като страната се нарежда в една група с Румъния (съответно 49%-35%-14%) и Словения (съответно 46%-42%-11%).

"Проучването на Евробарометър показва, че Европа има значение. В този труден геополитически и социално-икономически контекст гражданите вярват, че Европейският съюз ще намери решения за предизвикателствата. По-голямата част от европейците считат, че действията на ЕС са имали положително въздействие върху ежедневието им", коментира резултатите от проучването председателят на ЕП Роберта Мецола.

ЕС и ежедневието на хората

Над две трети от анкетираните (70% от гражданите на ЕС) смятат, че действията на ЕС оказват въздействие върху ежедневието им.

В България 61% от респондентите са посочили същия отговор, което поставя страната на едно от последните места заедно с Италия (62%), Естония (62%), Чехия (60%) и Румъния (60%).

Борбата с бедността

Повече от една трета от гражданите на ЕС считат борбата срещу бедността и социалното изключване (36 %) и общественото здраве (34%) като основни теми, които Европейският парламент трябва да приоритизира.

Действията срещу изменението на климата, както и подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (и двата показателя с 29 %) следват веднага след това.

Важността на миграцията и убежището (18%) заема девето място, като се е покачила със 7 процентни пункта от есента на миналата година.

Основните приоритети на Европейския парламент според анкетираните българи трябва да бъдат борбата с бедността и социалното изключване (44%), подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (39%), общественото здраве (35%), както и темите за демокрацията и върховенството на закона и бъдещето на Европа (и двете с 23%). Действията срещу изменението на климата са припознати от едва 11% от анкетираните, а миграцията и убежището - от 9%.

"През последните пет години ние се вслушахме в желанията и нуждите на нашите граждани. И Европейският парламент постигна резултати. Борим се срещу бедността, социалното изключване и изменението на климата, борим се за създаването на работни места и защитаваме ценностите на ЕС, като демокрация, права на човека и свобода на словото", коментира председателят на ЕП Роберта Мецола.

Очаквания

Социално-икономическите трудности все още засягат много европейци, въпреки че показателите леко се подобряват през последните шест месеца. 73% (спад от 6 процентни пункта в сравнение с пролетта на 2023 г.) от респондентите смятат, че стандартът им на живот ще се влоши през следващата година.

Над една трета от европейците (37%) срещат трудности при плащането на сметки понякога или през по-голямата част от времето.

Данните за България относно стандарта на живот са близки до средните за ЕС - 72% от респондентите (спад от 10 процентни пункта в сравнение с пролетта на 2023 г.) смятат, че стандартът им на живот ще се влоши през следващата година. От друга страна 59% от българите (с повече от 20 процентни пункта над средните европейски данни) заявяват, че срещат трудности при плащането на сметки понякога или през по-голямата част от времето.

Изборите за Европарламент

С наближаването на европейските избори на 6 - 9 юни 2024 г. повечето европейци (53%) желаят Европейският парламент да заема по-важна роля, като това е мнението в мнозинството от 21 държави членки. Делът за България по този показател е 40%, като страната се нарежда до Словакия (39%) и Австрия (38%).

Мнозинството от европейците (57%) имат интерес към предстоящите избори за Европейски парламент, което е стабилен резултат в сравнение с пролетта на 2023 г. (ръст от 1 процентен пункт), но е с 6 процентни пункта по-висок резултат в сравнение с есента на 2018 г., в подобен момент преди последните европейски избори.

Над две трети от анкетираните в ЕС (68%) заявяват, че вероятно ще гласуват, ако изборите за Европейски парламент се проведат след седмица - ръст от 9 процентни пункта в сравнение с есента на 2018 г.

Същевременно, данните за България сочат, че едва 39% (спад от 2 процентни пункта спрямо есента на 2018 г.) от българите имат интерес към предстоящите европейски избори. Малко над половината от българските респонденти (51%, ръст с 1 процентен пункт спрямо есента на 2018 г., но спад с 4 процентни пункта спрямо пролетта на 2023 г.) биха гласували, ако изборите се проведат след седмица.

"Демокрацията никога не трябва да се приема за даденост. Трябва да я защитим и запазим, като дадем своя глас. Всеки глас на предстоящите европейски избори е от значение", каза в заключение Роберта Мецола.

За проучването

Проучването на Евробарометър на Европейския парламент от есента на 2023 г. беше проведено от социологическа агенция Verian между 25 септември и 19 октомври 2023 г. сред 26 523 граждани от всички 27 държави членки на ЕС под формата на интервюта лице в лице, допълнени с видео интервютата (CAVI) в Чехия, Дания, Финландия и Малта. Средните данни за ЕС са претеглени според броя на населението във всяка държава членка.