Най-високите пенсии догодина ще надхвърлят 1000 лв.

Минималната работна заплата става 560 лв. от 1 януари 2019 г.

Най-високите пенсии догодина ще надхвърлят 1000 лв.

За първи път новоотпуснатите пенсии след 31 декември 2018 г. ще са без таван, а около 50 хил. пенсионери с отпуснати преди това пенсии с ограничен максимален размер ще прехвърлят психологическата граница от хиляда лева след 1 юли 2019 г. Това става ясно от публикуваната от финансовото министерство в четвъртък средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019 – 2021 г. С документа правителството потвърждава вече обявените си ангажименти да продължи изпълнението на пенсионните промени от 2015 г., а също и повишаването на минималното възнаграждение, увеличението на заплатите на учителите и на някои държавни служители, а също и финансира големите отбранителни проекти.

Максимумът на пенсиите, отпуснати до 31 декември 2018 г., ще се увеличи от 910 лв. сега на 1040 лв. от 1 юли 2019 г. За всички пенсии, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., вече няма да има таван.

Потвърждават се и останалите пенсионни промени от 2015 г. До 2021 г. не се предвижда вдигане на осигурителните вноски. Продължава увеличаването на възрастта за придобиване на право на пенсия с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете до 2021 г., както и на необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия с по 2 месеца и за двата пола. Пенсионната възраст за работещите в трета категория труд през 2019 г. ще достигне 61 г. и 4 м. за жените и 64 г. и 2 м. за мъжете. Необходимият осигурителен стаж ще е съответно 35 г. и 8 м. за жените и 38 г. и 8 м. за мъжете. Минималната възраст за пенсиониране на работещите в сектор "Сигурност” продължава да се увеличава с по 2 месеца до достигане на 53 години и 8 месеца през 2021 г.

Ще продължи да се увеличава тежестта на всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула. Коефициентът през 2019 г. ще е 1.223, като увеличението спрямо тази година е 4.6%. Със същия процент ще се увеличат всички пенсии от 1 юли 2019 г.

Броят на пенсионерите се очаква да намалее от 2.16 милиона през 2019 г. до около 2.15 през 2021 г. Средната пенсия на един пенсионер се предвижда да достигне 424 лв. през 2021 г. при очакван среден размер за 2019 г. – 382.78 лв. Разходите за пенсии през 2019 г. ще нараснат с 484 млн. лв. спрямо 2018 г.

Минималната работна заплата, която сега е 510 лв., ще продължи да се увеличава и от 1 януари 2019 г. ще бъде 560 лв. От 1 януари 2020 г. плащането ще нарасне с още 50 лв., а през 2021 г. ще се увеличи с 40 лв. до 650 лв. Целта на управляващите е мярката косвено да доведе и до нарастване на част от доходите в частния сектор.

През 2019 г. ще бъдат отделени нови 330 млн. лв. за повишаване на учителските заплати, както и по механизма за работа с деца от уязвими групи и за финансиране на защитени специалности. ГЕРБ потвърждава ангажимента си за удвояване на учителските заплати през 2021 г. спрямо нивото им от 2017 г.

Размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до две годишна възраст ще остане 380 лв. и догодина. Ако майката се върне на работа през първата годинка на детето, ще може да ползва 50% от полагащото ѝ се обезщетение от НОИ в допълнение към заплатата.

Запазват се размерите на повечето социални плащания, а също и режимът на ползване на болничните. Първите три работни дни по болест ще продължат да се плащат от работодателя, а следващите - от НОИ.

Разходите в бюджета през 2019 г. ще нараснат с 2.1 млрд. лв., ако не се брои вноската за ЕС. Държавната администрация ще получи допълнително 278 млн. лв. спрямо 2018 г., включително за повишение на заплатите. Сектор "Сигурност и отбрана“ ще разполага със 174 млн. лв. повече в сравнение със заложените пари за 2018 г., които обаче бяха надхвърлени още в началото на тази година с извънредни 100 млн. лв. за заплати в МВР. Повече средства ще има също за образование – 380 млн. лв., за здравеопазване – 376 млн. лв., и за социално подпомагане и грижи – 546 млн. лв.

За 2019 г. се залага ръст на икономиката от 3.9%. Държавата очаква да събере с 2.75 млрд. лв. повече приходи в сравнение с тази година, от които данъчно-осигурителните ще са с 2.4 млрд. лв. повече.

Заложеният дефицит за 2019 г. е наполовина по-нисък от планирания за тази година – 600 млн. лв. Към края на 2021 г. се очаква намаление на държавния дълг до 22.7 млрд. лв. или 18.2% от прогнозното ниво на БВП.

Още по темата
Още от Бизнес

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?