Нападенията в Париж обединиха французите, но това единство може да не трае дълго

Нападенията в Париж обединиха французите, но това единство може да не трае дълго

Когато начинът, по който Франция отвърна на терористичните актове в Париж през януари 2015 г. стане предмет на оценка от историята, тя може да отсъди, че това е моментът, в който една страна, понесла тежък удар, се е върнала към ценностите, чиято защита е в основата на създаването ѝ.

"Франция се оказа достойна за своята история", обяви премиерът Манюел Валс в реч пред парламента на 13 януари. Но сега тя е "във война". "Не срещу една религия", а "срещу тероризма, джихадизма и радикалния ислямизъм".

Думите на Валс, посрещнати с овации и ставане на крака от левицата и от десницата, бяха произнесени в деня, когато шокът, ужасът и възмущението отстъпиха пред националната скръб. Погребението на тримата полицаи, загинали през трите дни на терор (между 7 и 9 януари), погълна вниманието на цялата страна: Ахмед Мерабет - мюсюлманин, Франк Бринсоларо - бял мъж, и Клариса Жан-Филип - французойка от Карибите, получиха ордена на Почетния легион - най-високата френска награда.

Нападенията разтърсиха Франция и докоснаха чувствителен нерв в целия свят, най-вече защото първата мишена бе символ на свободата в страна, в която свободата е основополагащ принцип. Дванадесет от жертвите загинаха в редакцията на "Шарли ебдо" - сатиричен вестник, добре известен с провокативните си карикатури, осмиващи политици и религии. Още четирима загинаха в супермаркет за еврейска (кашер) храна.

Първата спонтанна реакция бе единство. Близо 4 милиона души излязоха мирно по улиците в цяла Франция на 11 януари, около 1,6 млн. от тях само в Париж. "Републиканското шествие" запълни булевардите на столицата с деца в колички, студенти, пенсионери, католици и мюсюлмани. На саморъчно направени плакати се четяха думите "Аз съм Шарли", превърнали се вече в световен израз на вярата в свободното слово. Имаше находчивост и предизвикателство: с алюзия към Декарт, на един банер пишеше: "Мисля, следователно съм Шарли".

Множеството аплодираше преминаващите полицейски и жандармерийски конвои. Лидери от цял свят се хванаха за ръце и с президента Франсоа Оланд (макар че според изискванията за сигурност вървяха отделени от множеството).

Опитът да се разбере

Никой не изглеждаше по-изненадан от този изблик от самите французи. За младите хора, израснали в свят на поръчково потребление, това изглеждаше момент на пробуждане: седмица, в която свободите, смятани за нещо веднъж и завинаги дадено, бяха подкопани, а после отново потвърдени. ("Броят на "Шарли ебдо", издаден от оцелелите журналисти, се разпродаде почти моментално на 14 януари въпреки огромния тираж). И страната видя в глобалните прояви на солидарност удовлетворяващо напомняне, че нейните ценности все още намират отклик по света.

Тази седмица обаче, след като премиерът Валс изпрати 10 000 войници да помагат за защитата на училища, джамии, синагоги и редакции, и след като обеща допълнителни средства за следене и полицейски мерки, започнаха да изникват трудни въпроси. Най-належащият от тях за една европейска страна, дала най-много джихадисти в редиците на т.нар. "Ислямска държава" в Ирак и Сирия, е да се обясни по какъв начин млади хора стигат от разочарование до терор.

Подобно на други европейски страни, страдащи от висока безработица, във Франция има достатъчно недоволни младежи и дребни престъпници, сред които вербовчиците на джихада често намират почва. Тя има най-голямата мюсюлманска общност в Европа, чиито членове са непропорционално концентрирани в неугледните многоетажни жилищни комплекси в предградията, обграждащи много френски градове. Триседмичните бунтове в тези предградия през 2005 г. илюстрираха потенциала за насилие сред родено във Франция поколение с чувство за социална несправедливост.

Отговорните за трите най-кръвопролитни терористични атаки, извършени от френски граждани в страната от 2012 г. насам, имат сходни биографии с прояви на престъпност и насилие и са от проблемни семейства в такива жилищни комплекси. Такъв беше случаят с Мохамед Мера, който застреля седем души, включително три еврейски деца, в Тулуза през 2012 г. Такъв е случаят и с Мехди Немуш, който уби четирима полицаи в еврейски музей през 2014 г. Немуш е израснал в домове за сираци като Шериф и Саид Куаши - близнаците сираци, които избиха 12 души в "Шарли ебдо". Амеди Кулибали, който миналата седмица уби полицайката Жан-Филип и 4-ма пазаруващи в еврейския супермаркет, е израснал в едно от известните с най-печална слава парижки предградия. Подобно на Мера той е излежал присъда за кражба, преди да бъде увлечен от радикалния ислям.

Но депутатът социалист Малек Бутих отбеляза тази седмица, че "проблемът тук не е само в бедността, социалните въпроси не могат да обяснят едно убийство". Никой не може да каже какво точно тласка огорчените към терор, или пък новия силно вярващ мюсюлманин към джихад. Традиционните мрежи действат чрез джамии с проповедници хардлайнери и чрез ислямски книжарници, за да вербуват радикали и новоприели религията в предградията. Подобни връзки са помогнали на Саид Куаши, който е бил в черния списък на американските авиокомпании, да замине за Йемен, за да бъде обучен от Ал Каида.

Някои по-нови канали "на самообслужване" са успели да привлекат и известен брой представители на средните класи да се бият за ИД. Вербувани по интернет, Фейсбук и Туитър и с помощта на нискотарифни полети през Турция, над 1200 души са заминали на война по този начин. Дуня Бузар, която ръководи консултативен център за родители, казва, че броят на младите момичета, новопосветени в религията, и на тези, които не знаят почти нищо за исляма, е шокиращо голям.

Училища за престъпници

Ако има нещо, което свързва онези, които стават джихадисти, то изглежда е стремежът им да се превърнат от незначителни, сърдити хора в такива с власт. Но има и други фактори. Най-зле в това отношение вероятно влияят затворите. Шериф Куаши изглежда се е радикализирал при престоя си в затвора във Фльори-Мерожи южно от Париж през 2005-2006 година. Някогашният разносвач на пици е попаднал зад решетките по дело, свързано с организиране на джихадисти да се бият срещу американците в Ирак. Но затворът още повече го е "втвърдил", особено чрез връзките, които установил с Джамел Бехал - джихадист, осъден за опит за бомбен атентат срещу американското посолство в Париж през 2001 г.

Бехал свързва Куаши с трети затворник - Кулибали, който в нелегално видео, заснето през 2007 г., се хвали, че затворът е "най-доброто училище за престъпници". Мера говори в Тулуза как се получава "божествено вдъхновение" зад решетките.

Макар че французите не водят етническа статистика, около 60 на сто от общо 68 хиляди затворници във Франция са мюсюлмани, според парламентарен доклад от миналата година. Тази пропорция е по-висока в големите затвори край градове като Париж, Лион, Марсилия и Страсбург. Веднъж като попаднеш вътре, гласът на умерения ислям заглъхва. Според доклада в затворите работят само 178 мюсюлмански духовници. За справка, католическите са почти 700.

"Много от тези престъпници идват със слаба религиозна култура. А колкото по-малко знаеш за исляма, толкова по-вероятно е да бъдеш тласнат към радикализирана религия", казва социологът Фархад Хосрохавар.

След затвора идва политиката. Яростта на Шериф Куаши е била първоначално насочена срещу Америка, по време, когато Франция бе отявлен противник на нахлуването в Ирак. Оттогава Франция си навлече повече ислямистки гняв. Тя успешно отблъсна джихадисткото нахлуване в Мали и започна въздушни удари срещу цели на ИД в Ирак.

Освен това Франция е безкомпромисна за светските си норми. През 2004 г. тя въведе и забраната за носене на мюсюлмански забрадки или други религиозни символи в обществени институции. Тя криминализира и езика на омразата и антисемитизма. Това обаче не се отнася за богохулството, заради френския исторически опит от кървави антиклерикални борби, довели до отделянето на религията от държавата през 1905 г., което също гневи някои мюсюлмани.

Някои ученици - деца на мюсюлмани, както се твърди, миналата седмица са отказали да съблюдават минута мълчание в памет на жетвите на терора. Подобни противоречиви епизоди широко се експлоатират. Целта на ИД, казва Жил Кепел от университета "Сианс-По" (за политически науки), е "да идентифицира разломите в европейското общество и да удря точно в тях, за да настройва хората едни срещу други". По тази логика, добавя той, не е случайно, че "интегрираните" мюсюлмани се оказаха сред жертвите от миналата седмица.

Голямата трудност за френските спецслужби, които добре знаят за радикализирането в затворите, е да решат към коя потенциална цел да се насочат. Стотици хора са имали контакти с въпросния Бехал, казва един полицейски източник; по-малко от една трета от тях могат да бъдат наблюдавани. А извършителите от миналата седмица бяха дискретни. Кулибали е бил освободен от затвора през март 2014 г., защото бил смятан за "образцов затворник", според в. "Либерасион". В момента се проследяват връзките на неговите сподвижници. Друг заподозрян бе арестуван в България на 12 януари.

"Не е правилно да се говори за провал на разузнаването", казва Камий Гран от Фондацията за стратегически изследвания. Франция вече има мощно разузнаване и антитерористични пълномощия, след като ги подсили с нов закон миналата година. Според тези изменения самото индивидуално намерение да се извърши терористичен акт бе обявено за криминално деяние (преди законът изискваше "асоциация" с други подобни лица). Вече е възможно да бъдат конфискувани паспортите на заподозрени, опитващи се да напуснат Франция, ако има "сериозна причина" да се подозира терористична дейност. Криминализирано бе и одобряването на тероризма. Премиерът Валс сега обещава да засили сътрудничеството между спецслужбите и да им даде необходимите инструменти да си вършат работата. Той обяви и планове да бъдат изолирани джихадистите, излежаващи присъди в затворите.

Все пак Марин льо Пен

Засега френските политици успяват да поддържат духа на национално единство. Леви и десни (в парламента) дружно запяха Марсилезата след речта на Валс - нещо, което се случва за първи път от 1918 г. Франсоа Оланд - най-непопулярният досега президент от Петата република, вероятно ще укрепи позициите си. Той отиде в редакцията на "Шарли ебдо" още в деня на атентата и се държа с достойнство през цялото време след това. Премиерът Валс и вътрешният министър Бернар Казньов също може да вдигнат рейтингите си.

И все пак печелившият в дългосрочен план е по-вероятно да бъде Марин льо Пен, водачката на популисткия Национален фронт. Тя трупаше активи от предупрежденията си за ислямизация и спечели значителна подкрепа в миналогодишните избори за Европейския парламент. След терористичните актове тя излезе с почти държавническа декларация, призовавайки французите да не бъркат исляма с радикализма.

Левицата не винаги е заемала безкомпромисна позиция към радикализирания ислям, нито към престъпността в предградията. Соцдепутатът Бутих тази седмица обвини местните социалистически лидери, че не обръщат внимание на "гангстерите и ислямо-нацистите", за да бъде гарантирано спокойствието в предградията. Суровата реалност е, че колкото и масивни да са изблиците на солидарност, привържениците на госпожа Льо Пен тихо ще правят своите собствени изводи за Франция и исляма.

По БТА

Още от Европа

Ще оттеглят ли управляващите предложението първият ден от болничните да не се плаща?