НАТО готова да покани седем страни от Източна Европа

След месеци на интензивна, но практически незабележима дипломация, НАТО е готова да покани седем източноевропейски страни да станат членки на алианса - най-голямото разширяване в 53-годишната му история.

През ноември в Прага ще бъдат отправени покани към България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения, заявиха американски и европейски официални лица.

Приемането на седемте страни - всичките бивши сателити на Съветския съюз или част от него, ще подслони още над 40 милиона души под чадъра за сигурност на НАТО и ще разпростре територията на пакта от Балтийско до Черно море.

Разширяването юридически ще задължи 19-те сегашни членове на НАТО, включително САЩ, да защитават границите на новите членове, сякаш са техни собствени. Заедно с приемането преди три години на Чехия, Унгария и Полша, разширяването ще направи НАТО твърде различна организация от онази, която беше в края на Студената война, смятат дипломати и политици от Европа и САЩ.

Представителите на НАТО са решили да не оповестяват разширяването преди ноемврийската среща на високо равнище. В края на тридневната среща на министрите на отбраната от пакта в полската столица, генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън съобщи, че те са обсъждали какво трябва да направят страните-кандидатки, за да отговорят на изискванията за членство.

Няколко военни министри заявиха, че разширяването не било обсъждано в разговорите им, понеже решението за приемането на седемте вече било взето. Американски и европейски представители заявиха в интервюта ,че споразумението за приемането на всичките седем страни вече е постигнато, стига да не настъпят някакви непредвидени трудности в последната минута.

"Политическото решение вече е взето", заяви министърът на външните работи на Полша Влоджимеж Чимошевич .

Консенсусът за приемането на седемте нови членове отразява последиците от атентатите на 11 септември в САЩ и е плод на целенасочено усилие от страна на администрацията на Буш. Резкият обрат в дипломатическия курс на Русия миналата година също е допринесъл, според американските и европейските служители.

Президентът Буш пръв намекна за възможността за такъв скок в речта си във Варшава през юни 2001 година. "Вярвам, че членство в НАТО трябва да получат всички евроепйски демокрации, които се стремят към него и са готови да споделят отговорностите, които то носи със себе си", каза тогава Буш и обясни, че има предвид всички нови демокрации в Европа от Балтийско до Черно море. По онова време не бе ясно дали Буш действително обещава да бъде предложено членство на всички страни в тази зона, притежаващи формалните атрибути на демокрацията. Някои европейски правителства и мнозина външни експерти сметнаха, че той няма предвид страни, чиято обвързаност с демокрацията е относително скорошна и нелишена от съмнения, особено България и Румъния.

Правителствата на Германия и Великобритания, загрижени как би реагирала Русия, все още се колебаеха за приеманто на балтийските републики Естония, Латвия и Литва - единствените кандидати, които са били част от Съветския съюз и имат обща граница с Русия.

"Големият взрив" на разширяването със седем страни /както стана популярно сред членовете на НАТО/ на Пражката среща далеч не бе сигурно, когато Буш произнесе речта си миналата година. Но 11 септември "промени погледа ни към разширяването", призна американски представител, непосредствено участващ в процеса. Внезапно САЩ осъзнаха, че имат нужда от колкото е възможно повече съюзници в борбата с тероризма.

Войната в Афганистан "предостави възможност за някои страни да покажат, че са способни да действат като съюзници и могат да внесат значителен принос", добави той.

И България, и Румъния набързо предложиха помощта си за военната кампания. България се включи с летище за презареждане на самолетите-цистерни, осигуряващи поддръжката на афганистанската кампания, а Румъния изпрати батальон войници в зоната на военните действия със собствения си военнотранспортен самолет С-130, американско проииводство.

Сега, както се изразява Робърт Хънтър, посланик на САЩ в НАТО при Клинтън, "ще си запушим носа и ще преглътнем Румъния и България", които администрацията на Клинтън не смяташе за готови за членство. Хънтър казва, че сега подкрепя присъединяването им.

Последна в бройката на седемте бе включена Словакия - след парламенентарните избори миналата седмица. Избирателите не върнаха на власт бившия премиер Владимир Мечиар, когото САЩ смятат за неподходящ за лидер на страна-членка на НАТО.

Речта на Буш миналата година възприе доктрина за разширяването, лансирана тихомълком от няколко американски политици, особено Даниъл Фрийд, бивш посланик в Полша и член на Съвета за национална сигурност при президента Буш. Той и съюзниците му в администрацията изтъкнаха аргумента, че разширяването на НАТО ще означавна разширяване на територията на демокрацията, свободния пазар и стабилността в Европа и ще осигури на САЩ верни нови привърженици вътре в Алианса. Президентът на Русия Владимир Путин подсили тези аргументи миналата есен, когато публично заяви, че трите балтийски републики имат право да влязат в НАТО. Това бе част от преориентация на руската политика, която доби официална форма през май, когато НАТО и Русия учредиха нов общ съвет за тясно сътрудничество по въпроси на сигурността. Сега дипломатите наричат НАТО алианс от 19 плюс един, косвено давайки на Русия вид асоциирано членство.

Съвместният съвет заседава вчера във Варшава. Руският министър на отбраната Сергей Иванов се включи в заключителното заседание на срещата на военните министри от НАТО с оживени реплики на отличен английски, разказва Джон Маккалъм, министър на отбраната на Канада.

Руснакът представи официално предложение, според което трите балтийски републики, ако влязат в НАТО, трябва да бъдат задължени да подпишат договора за ограничаване на конвенционалните сили в Европа, сключен след Студената война.

Договорът предвижда тавани, доста по-високи от размера, който някога бяха постигнали младите батийски армии и според американските представители предложението цели по-скоро да демонстрира, че Русия все още има някакво влияние, макар и символично, над приемането на трите държави.

Но министърът на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд побърза да задуши идеята в зародиш. На пресконференция тук той заяви, че не вижда връзка между договора и евентуалното членство на балтийските републики в НАТО.

След като Русия и НАТО са договориха през май за новия съвместен съвет, отпадна и последната пречка за голямо разширяване на НАТО. Привържениците на идеята вече можеха да изтъкнат ползите и вече нямаше силни аргументи против. Робърт Брадке, заместник-помощник държавен секретар и ключова фигура в процеса, формулира това по следния начин: "Присъединяването на тези страни към НАТО ще допринесе за консолидирането на демокрацията и ще отрази новата стратегическа ситуация, че Русия вече не е заплаха".

НАТО подпомогна разширяването с Планове за действие за бъдещите членове, съдържащи инструкции за прохождащите източноевропейски демокрации, стремящи се да прекрачат прага на най-стария клуб на Запада.

Словакия, например, трябваше да предприеме широки промени в армията, включително съкращения на офицерския корпус, за да изпълни предписанията на плана, изготвен за нея. Една последица, според словашкия държавен министър на отбраната Ратислав Кацер, бе нова система за проверка на сигурността за висши офицери, за която настоя НАТО. Въвеждането ѝ неотдавна струваше постовете на двама словашки генерали, които не издържаха проверката.

Според представители на НАТО ще са нужни поне две години, за да ратифицират парламентите и на 19-те страни-членки поправките на Северноатлантическия договор, които ще позволят пълноправно членство на седемте. През това време плановете за действие остават в сила и може да бъдат прибавени и нови изисквания, за да се държат нащрек кандидатите.

Американски служители очакват трудности при ратифицирането в Сената на новоприеновите членове. В началото на годината без много шум Конгресът прие Закона за подкрепа на свободата /Freedom Support Act/, който осигури средствата, небоходими за подпомагане на страните-кандидатки, за да изпълнят критериите на НАТО.

По БТА