Навлизането на жени в Българската армия е необратим процес, сочи проучване

Към средата на 2003 г. в Българската армия има 1890 жени в униформа. От тях 130 са офицери, 700 - сержанти и 1060 - кадрови войници. Това сочат данните от проекта "Мониторинг на статуса на жените офицери в Българската армия" на фондация "Армия и гражданско общество", предоставени на БТА.

Анкетни карти с 24 въпроса са попълнили 55 жени офицери от различни гарнизони и 18 курсантки от военното училище във Велико Търново. Данни за статуса на жените офицери са събрани и от техните кадрови досиета, както и от лични срещи и разговори.

Проучванията, извършени по проекта, показват, че процесът на навлизане на жените на офицерски длъжности в армията е вече необратим. През последните десетина години са разбити доста стари стереотипи и предразсъдъци по отношение на службата на жените в армията.

Според изследването жените офицери в БА са 1,7 на сто от общия брой на офицерите в армията. Сред младшите офицери (звания от младши лейтенант до капитан включително) жените са 2,5 на сто. Това се обяснява с факта, че жените са сравнително от скоро в армията и съответно имат по-ниски звания от своите колеги - мъже. Разпределението на жените офицери по звание е следното - подполковник - една, майори - 11, капитани -20, старши лейтенанти - 39, и лейтенанти - 59.

Към средата на 2003 г. в разпореждане без длъжности са 36 жени офицери. От останалите 94 жени офицери 37 на сто са в Сухопътните войски, във ВВС - 35 на сто; във Военноморския флот - 6,4 на сто и в управленията на Генералния щаб - 21,6 на сто.

Осемдесет и две от 94-те жени офицери, които заемат реални длъжности, са на възраст до 35 години. Нито една жена офицер няма достатъчно прослужени години, за да може да се пенсионира, в случай, че бъде освободена от работа. Затова съкращенията в армията се отразяват особено болезнено върху жените офицери, констатират авторите на проекта.

Около 90 процента от семейните жени офицери са омъжени също за офицери. Въпреки стремежа на командванията да събират тези семейства в един или в краен случай в близки гарнизони, това понякога е невъзможно.

87,2 процента от анкетираните жени офицери заявяват, че са умерено или напълно удовлетворени от професията си. На въпроса "какво понижава професионалното ви самочувствие?"(възможен е повече от един отговор), 54,5 на сто отговарят, че това е "все още неизкорененото консервативно и ретроградно мислене на някои от колегите", 49 на сто - "чувството на страх и несигурност, породено от постоянните съкращения", а 41,8 на сто не харесват униформите, които не са съобразени с дамската фигура.

На въпроса "бихте ли си сменили професията, ако имате възможност" 78,1 процента от анкетираните жени офицери отговарят с "не", 12,7 процента не могат да преценят, а 9,3 на сто казват "да".

Жените като цяло имат право на достъп и са юридически равнопоставени на мъжете при упражняване на професията на кадрови военнослужещ в българската армия, е един от изводите на авторите на проекта. Според тях по отношение на възможностите за кадрово развитие не съществуват законово установени различия или ограничения, основани на пола на кадровите военнослужещи. Въпреки формалното юридическо равенство, именно в тази област най-често се наблюдава фактическо неравенство на жените военнослужещи, произтичащо от непознаване и/или неспазване на правните норми, смятат авторите на изследването.

Проектът "Мониторинг на статуса на жените офицери в Българската армия" на фондация "Армия и гражданско общество" е финансиран от Европейската комисия по програма "Европейска инициатива за демокрация и човешки права" с 5666 евро. Подкрепа в неговата реализация са оказали вестник "Българска армия", Министерството на отбраната и Генералният щаб на БА.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?