Назначението на Бриго Аспарухов е обида за САЩ

Часове преди да замине за Брюксел, където ще се среща с представители на НАТО и ЕС, председателят на американския комитет за разширяването на НАТО Брус Джаксън определи в интервю за БНР като обида за САЩ назначаването на Бриго Аспарухов като съветник за спецслужбите на премиера Сакскобургготски. Джаксън заяви, че темата за Аспарухов ще бъде засегната и по време на разговорите му в централата на Алианса.

Г-н Джаксън, каква е американската реакция на решението ген. Бриго Аспарухов да съветва премиера по координацията на работата на спецслужбите?

Всички във Вашингтон, които следят процесите в Европа, знаят за това решение и както изглежда, са много изненадани и обезпокоени. Хората в американското правителство и в Конгреса мислеха, че тази тема е вече зад нас. Преди няколко месеца имаше дискусия по въпроса, когато тази номинация (бел.ред. - на Аспарухов) беше предложена за първи път. Тогава бяха разменени мнения между правителствата. Също тогава бе ясно изразена загрижеността от подобно намерение - не само официално, но и от страна на неправителствените организации, от които и аз съм част.

Мислехме, че България е разбрала посланието, че това би било стъпка назад и си е дала сметка, че няма причини да продължи да настоява за тази номинация.

Това решение сега дойде от никъде. То изглежда отхвърля съветите на приятелите в правителството на САЩ и другите приятелски правителства и отваря един доста неразумен път. Нашата група вчера успя да разговаря по случая с представители на нашето правителство, споделихме колко сме обезпокоени ние и ако се съди по коментарите на нашето официално представителство, явно и те са много загрижени, бих казал дори шокирани.

Очаквате ли това решение да създаде пречки за членството ни в НАТО?

Членството в НАТО е постоянен акт, то е почти като женитба. В 50-те години, в които сме заедно, сме преживели своите пикове, спадове и дори кризи. Това като че ли е неизбежно в едни отношения, при които дори и личностите имат значение.

Не бих казал обаче, че това ще засегне споразуменията, свързани със сигурността, както и дълбокото приятелство между хората в България и Америка. Правили сме много неща в миналото, правим ги и сега, имаме да свършим много заедно и в бъдеще.

Но така или иначе това решение безпокои съюзниците на България в Европа и САЩ. Загрижени сме дали България наистина си дава сметка какво означава отговорното лидерство и дали наистина смята да остави най-лошата част от своето минало зад себе си.

Понякога държавите и правителствата правят стъпка назад и извършват нещо наистина глупаво. Този случай е точно такъв - когато дадено правителство прави нещо абсолютно безразсъдно или се води по лош съвет. Аз съм сигурен, че много хора са се обаждали на свои приятели, колеги и партньори в България, за да им кажат, че това не е най-умното нещо.

Какво се случва с доверието между партньори, между партньорски правителства, след решения като това?

Вижте, това трябва да се постави в контекст. ЕС, САЩ и НАТО наблюдават България още от 1989 година. Те вярват в България, имат приятели там, с които работят добре заедно в редица международни организации. Затова не смятам, че този случай ще промени цялостната ни гледна точка, че България е част от нашата общност. Напротив, там има много хора, за които ни е грижа, които обаче правят неща, които са опасни безразсъдни и самоубийствени, и самоунищожителни. Това е като да имаш приятел, който е изпаднал в депресия.

Но също така, това е нещо много лошо за бъдещето на България. То няма да окуражи инвеститорите. Това си е едно връщане назад.

Причината всъщност, поради която не сте чули много коментари оттук, от Вашингтон е, че хората се опитват да разберат какво може да оправдае подобно решение и до момента никой не е дал достатъчно добър отговор.

Приемате ли това назначение като знак за политиката, която смята да следва българското правителство?

Не съм сигурен. Изглежда, че има много интереси в българското общество и в политическите среди и може би се упражнява натиск върху почтени и отговорни хора да правят неща, които те иначе не биха направили.

Не знам какъв натиск е бил упражнен върху правителството да извърши подобно назначение, но явно натискът е бил негативен, за да направи вашето правителство нещо, което определено не е в интерес на страната.

Другото, което чух при моите срещи във Вашингтон е, че официалните представители на правителството и Сената възприемат това като умишлен удар върху САЩ, дори като умишлена обида. Защото всички знаеха, че според нашите високопоставени представители това назначение е лоша идея, даже бяхме повярвали, че съветите ни са приети. Когато в един следващ етап видиш в документите, че съветите ти всъщност са напълно отхвърлени и дори не ти се предлага разумно обяснение, първата реакция е не само изненада, но и обида.

По БНР