НДСВ и БСП прекратяват разкола в църквата със закон

Макар и с различни мотиви, за първи път в 39-то Народно събрание СДС и ДПС едновременно отказаха да гласуват оспорвания член 11 от закона за вероизповеданията и напуснаха пленарната зала. 149 депутати от НДСВ и Коалиция за България приеха единодушно текста, според който Българската православна църква /БПЦ/ се регистрира по силата на този закон, докато останалите вероизповедания ще се регистрират в съда.

От ОДС единствен председателят на комисията по правата на човека и вероизповеданията Лъчезар Тошев остана в пленарна зала и гласува член 11 с "въздържал се". Дебатът по текста се предаваше директно по БНТ и БНР.

След като вчера Главното мюфтийство с декларация се обяви срещу закона за вероизповеданията в този му вид, защото привилегирова Православната църква за сметка на другите религии, и след като мюсюлманските духовни водачи поискаха дори и от президента да наложи вето над текста, ако бъде приет, днес депутатите от ДПС решиха да атакуват в зала член 11 от закона. За първи път ДПС открито се дистанцира от коалиционния си партньор НДСВ, който пък се сближи изцяло с БСП. "Няма разнобой в мнозинството.Това е принципен въпрос, който засяга духовността и няма нищо общо с политиката и политическите приоритети", каза Четин Казак след края на пленарния ден.

Депутатите от царската група днес избраха "тихата" стратегия, като предпочетоха да не дебатират по същество в зала, а направо да гласуват. На два пъти Емил Кошлуков предложи дебатите да бъдат прекратени по-бързо, което предизвика негодуванието от страна на ДПС. Лютви Местан даже протестира срещу председателстващата Камелия Касабова, която прекрати набързо разискванията и не му даде думата да се изкаже дори като съвносител на един от проектозаконите. Никой от НДСВ не се изказа по текста на член 11, а от левицата само Гиньо Ганев взе думата.

Преди това Четин Казак заяви, че ПГ на ДПС няма да вземе отношение към един "частен проблем", който се отнася до вътрешните работи на БПЦ. Той поиска всички вероизповедания, който са били регистрирани до 1 март 1949 г., да придобият същия статут като БПЦ и да бъдат регистрирани "ех леге". Аргументира се с това, че и мюсюлманската, израелтянската и арменската религии са традиционни за България и са играли роля във формирането на българската духовна култура. Казак се позова и на Конституцията, според която България е светска държава, в която не може да съществува дискриминация на религиозна основа.

Гиньо Ганев от левицата напомни обаче на Казак, че до 1949 година католическата църква например няма регистрация. Той даже направи паралел как са уредени отношенията между държава и църква в Царство България и в сегашната ни държава. Панайот Ляков от СДС посъветва Ганев по-добре да дава примери с Димитровската или с Живковата конституции, а не с Търновската. Синият депутат нападна атеистите от БСП, които носят главната вина за състоянието на БПЦ.

Зам.председателят на НС от ДПС Юнал Лютфи съобщи, че получил лично писмо от експерта от Съвета на Европа Дейвид Аткинсън, който му заявил, че законът за вероизповеданията бил несъвместим с изискванията на Европа. Според него, член 11 привилегировал православната църква над останалите религии. Лютфи все пак подчерта, че българските депутати са суверенни в решенията си. Ремзи Осман от ДПС заяви, че не иска отново срещу България да се водят дела в Европейския съд и призова депутатите да не унижават останалите религии.

Изказалите се от СДС - Иван Иванов, Кина Андреева, Йордан Соколов, Йордан Нихризов, Стефан Мазнев, Мария Стоянова, Панайот Ляков и Лъчезар Тошев, изтъкнаха като аргументи срещу приемането на член 11 факта, че законът всъщност разписва положения от устава на БПЦ и по този начин държавата се меси във вътрешната ѝ организация. Лъчезар Тошев подчерта, че не оспорва традиционната роля на Православието за България, не оспорва, че БПЦ се ръководи от Светият синод и патриарха, който е и Софийски митрополит, но смята за неуместно да се записват в закон положения от устава на БПЦ. С изказването си единствено Тошев дефакто потвърди позицията на СДС, беше заявена с последната декларация от юли т.г., с която сините поеха своята отговорност за състоянието на БПЦ.

Иван Иванов и Йордан Соколов изтъкнаха противоконституционния характер на член 11, който дефакто не отделя държавата от църквата. Мария Стоянова подчерта, че не иска законът да поставя в неравностойно положение останалите религии спрямо БПЦ, която ще бъде облагодетелствана. Само Панайот Ляков от СДС застъпи позициите на лагера на митрополит Инокентий, като се изказа срещу "лицето Максим, който се представя за патриарх и Софийски митрополит". Ляков заяви, че БПЦ е в морален дълг към вярващите и че този закон няма да реши проблемите на църквата.

ОДС смята текста на закона за вероизповеданията за противоконституционен и след приемането му от парламента, ще сезира Конституционния съд, съобщи Лъчезар Тошев пред журналисти след края на пленарния ден. Четин Казак от ДПС каза, че неговата партия още няма решение дали ще предприеме същата стъпка.

От ДПС всъщност изчакват да видят дали тяхното предложение за Преамбюл към закона ще бъде прието от мнозинството, след като в началото на второто четене парламентът отложи обсъждането му по идея на Гиньо Ганев от Коалиция за България. ДПС предлага в текста за Преамбюл да пише, че парламентът изразява уважение към "християнството, исляма, юдеизма и другите религии, съставляващи неделима част от историческото наследство на страната".

По предложение на Анелия Мингова от НДСВ, депутати приеха и текст от закона за вероизповеданията, според който малолетните деца ще могат да участват в религиозни дейности само със съгласието на родителите или на настойниците им. За непълнолетните деца, от 14 до 18 години, депутатите приеха, че ще могат да участват в "религиозни дейности", освен при "изрично несъгласие" от страна на родителите и настойниците. По този начин парламентът се опита да пресече влиянието на секти в българското общество, макар да не стана ясно как точно възрастните ще заявяват съгласие или несъгласие пред религиозните институции.