Не давайте избори на Ал Каида

За западните демокрации няма нищо по-важно от отговора на въпроса дали, след бомбените атентати в Мадрид, новото испанско правителство ще приложи плана си за изтегляне на испанските войски от Ирак в случай, че ООН не поеме контрола от окупационните сили към 30 юни. Ако Испания поддържа тази линия, всеки терорист в света би празнувал, а всяка демокрация би била малко по- застрашена. Аз се надявам избраният испански премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро да преразгледа решението си.

Защо? За да отговоря на този въпрос трябва да направя аналогия с различна епоха от испанската история: Гражданската война от 1936 до 1939 г., където всички големи сили към този момент тестваха оръжията, които да използват във Втората световна война.

Ето я аналогията: за войната срещу тероризма израелско - палестинският конфликт е това, което беше Гражданската война в Испания за Втората световна война. В израелско - палестинския конфликт бяха усъвършенствани отвличанията на самолети, самоубийствени атентати и покушения с насочвани от хеликоптери ракети и тези методи за готови за "експрот".

Не само типовете насилие бяха усъвършенствани. Палестинските терористи редовно се опитват да "завземат" демократични избори в навечерието на вота. Кандидатите на либералната Работническа партия в Израел в периода на 80-те и 90-те години трябваше винаги до последно със затаен дъх да чакат дали няма да има голям терористичен атентат в навечерието на избори. Защото ако имаше, колебаещите се гласоподаватели обикновено се насочваха на дясно, към кандидатите на Ликуд. Палестинските терористи винаги "гласуваха" за Ликуд, не за Работническата партия. Те искаха хардлайнери начело в Израел, които строят повече еврейски колонии, които радикализират и дестабилизират ситуацията.

През 1996 г., малко след убийството на Ицках Рабин, Шимон Перес водеше срещу Бенямин Нетаняху с 20 процента в проучванията на общественото мнение. Тогава ислямските терористи взривиха автобус и убиха 59 израелци. Подкрепата за Перес се изпари и той загуби изборите с малка разлика. Самоубийствен атентат тотално подкопа Ехуд Барак и помогна за избирането на Ариел Шарон през 2001 г. Така терористите години наред "гласуват" на изборите в Израел.

Това, което демонстрираха бомбените атентати в Мадрид, е първият опит на ислямските терористи да опорочат насилствено демократични избори в Западна Европа.

Да, знам цялата версия. Хората казват, че причината управляващата консервативна партия да загуби от социалистите в Испания е това, че се опитаха да подведат испанците, като допуснаха, че атентатите са дело на баските сепаратисти, а не на симпатизанти на Ал Каида, недоволни от участието на Испания в Ирак. И затова, гласувайки за социалистите, които залагаха на обещанието да изтеглят испанските войски от Ирак, испанците подкрепиха правдиво управление - а не да се помирят с ислямистите, като гласуват за партия, която би изтеглила войските от Ирак.

Може би това е истината. Лично аз смятам, че е наивно да се мисли, че правдивостта на правителството беше единственото нещо, което мотивира изпадналите в стрес след атентатите колебаещи се гласоподаватели. Но едно знам със сигурност: Ал Каида не прави допитване в деня на изборите. Ал Каида прави едрия план.

Ако Сапатеро приложи плана за изтеглянето на войските от Ирак, ислямските терористи ще отдадат това на атентатите в Мадрид. Това голямо постижение категорично ще ги окуражи да изпробват тази тактика - усъвършенствана в Израел и внесена в Испания - в други европейски или американски избори - за да наклонят вота в една или друга посока.

"Испанската гражданска война изпробва само оръжия", каза израелският политололог Ярон Езрахи. "Тероризмът, който наблюдаваме в Израел и който може скоро да видим на друг места в Европа, изпробва материята на демократичните общества. В Испания се тества въпросът: Имат ли сметка терористите да се опитват насилствено да опорочат демократични избори? Тук имаме съвсем ясно предизвикателство и трябва да му се отговори по същия ясен начин. Дали лидерите на западните държави ще възнаградят терористите в опита им да опорочат насилствено демократични избори в голяма европейска държава или няма да им позволят?"

Ако Европейският съюз мислеше дългосрочно, щеше да се събере на спешна среща и да оповести, че всяка европейска държава изпраща по 100 души да стоят заедно със 1 300 -та испански войници в Ирак, за да помогнат за защитата на иракския народ, който се опитва да подготви първите демократични избори - свободни от натиск на терористите.

Това е големият план, която ще накара Ал Каида да тъжи.