Не обвинявайте религията за убийствата, вършени в името на Бога

Винаги е било вярно, че много неща, които са се вършели в името на Господа, биха отблъснали едно добро божество. Но имайки предвид терористичните антиизраелски нападения в Кения, междуособиците между мюсюлмани и християни в Нигерия, убийството на медицинска сестра-мисионерка в Ливан и избиването на хиндуистки богомолци от мюсюлмански нападатели в Кашмир, изглежда, че сме в период, в който злоупотребата с религията е особено силна. Религията продължава да бъде средство за изразяване на политически убеждения и за политически промени за изненада на онези, които някога очакваха светските порядки постепенно да достигнат всички части на света.

Какво всъщност се случва по време на религиозно възраждане, при разрастване на политически движения с религиозна основа или на терористични групировки, оправдаващи действията си с религията, са доста спорни въпроси. Все пак в периода между Иранската революция и появата на Ал Каида се откроиха някои отговори. Двете събития бележат определен развой на ислямския свят, но този период също включва разрастването на християнската десница в САЩ, ръстът на религиозното влияние в Израел, войната на Балканите, в която разделения на религиозна основа изиграха пагубна роля, появата на крайната форма на хиндуизма в Индия и на понякога нетолерантното утвърждаване на християнската православна църква в бившите комунистически страни.

Един такъв списък подсказва за наличие на патология и патология наистина има, както потвърждава възмутителното престъпление в Момбаса. Но за по-общите явления на религиозния тип политика може би е по-добре да се върнем към разбирането, че религиозната промяна отразява възникването на нови класи и се оформя от местните политически традиции. Близкият изток, например, показва спектъра от различни религиозни промени, съпътствали посочените по-горе фактори в страни като Турция, Иран, Египет и дори Израел. Това подсказва, че тези фактори, най-вече ръстът на населението и бързата урбанизация, са първични, а религиозните последствия са вторични. Това на свой ред подсказва, че да обвиняваме самата религия за нежеланите промени и за актовете на насилие не отразява същността на нещата. Подобна теза не се припокрива обаче с твърдението, че духовническият елит не е отговорен да противодейства на изкривяванията на религията.

Докато ислямисткото движение набираше скорост в Турция, някои благосклонни наблюдатели преди няколко години го свързаха с Методисткото движение от ранните дни на Великобритания. Турците от провинцията, стичащи се в големите градски центрове, и децата им родени там, търсеха религиозно и политическо представителство, което да се грижи за тях. По-старите партии се опитаха да постигнат това, имаха известен успех, но в общия случай губеха спечеленото доверие, когато идвайки на власт, се препъваха в обещанията от предизборната кампания.

По същия начин, може би, турският ислям, характеризиращ се, от една страна, с държавен контрол върху официалните религиозни структури и от друга - с масонски тип мрежа от религиозни ордени за по-привилегированите, не отговори на нуждите на новите класи в градовете. Вероятно най-важният аспект от неотдавнашния триумф на Партията на справедливостта и развитието е, че тя изцяло улови демографската и социална промяна в Турция, а не че вкара исляма в турската политика по начин, непозволен преди.

В Иран много сходни социални промени имат почти обратния ефект. Придвижването към градовете и напрежението между новия и стария тип бизнесмени допринесе за революцията, която отстрани Шаха. Но ръстът на населението и урбанизацията оттогава се развиват с тепм, който надхвърля всичко видяно по времето на шаха. Поради това революцията на аятолах Хомейни бе изправена срещу нови класи и маси и техните нужди, точно както стана с турската върхушка. Тъй като на власт в Иран са ислямистки политици, недоволството и гневът от управлението приеха неизбежно светски характер. Нарасна и принципната опозиция сред тези духовници, които винаги са имали съмнения за законността на нововъведенията на Хомейни.

Президентът Мохамад Хатами крепи политическия ислям с обещания за реформа, но дългата борба между неговите привърженици и хардлайнерите може би вече се насочва към някаква развръзка. Победа на реформистите би била един вид ирански еквивалент на промените в Турция или ако иранските хардлайнери наложат репресивни мерки - на сблъсък между новото правителство и въоръжените сили, което все още е далечна възможност за Турция.

В Израел и окупираните територии същите фактори - ръстът на населението и урбанизацията, приеха странни форми, но продължиха да оказват дълбоко влияние. Увеличаването на палестинското население и вандалската урбанизация, изразяваща се в пренаселеността на бежанските градове с бедняшки квартали и в ежедневното пътуване за работа в Израел, се случиха в зони, които са едновременно под и извън контрола на Израел. Във всеки случай Израел бе изправен пред проблеми, които не бе предвидил.

Палестинската общност в Израел, в окупираните територии и в страните, където палестинците живеят в изгнание, се разрастна неимоверно и успя да запази и укрепи идентичността си - точно обратното на израелските надежди. В окупираните територии новите класи имаха нови искания, както новите прослойки на други места по света, макар при палестинците исканията да са оформени от изкривените и крайно мизерните условия на живот вследствие на конфликта. На Хамас и Ислямски джихад може да се гледа като на движения, успели да отговорят на тези искания по начини, по които Организацията за освобождение на Палестина, след това и Палестинската власт не можаха и не се осмелили.

Същевременно ръстът и урбанизацията на еврейската общност в Израел заедо с бежанските и имигрантските вълни, изиграха съществена роля за упадъка на Партията на труда, за по-добрите позиции на Ликуд и нарасналото влияние на религиозните партии, които характеризират най-новата политическа история на Израел.

Развитието на ситуацията в Египет показва още един вариант. Когато е малък достъпът до официалната политика за онези, които предлагат открито религиозни отговори на политическите проблеми, а насилственото заграбване на властта се е провалило или се отхвърля от мнозинството в движението, нови лидери, отговарящи на новите нужди, могат да продължат, като оглавят неформални и неправителствени институции на обществото. Успехът на ислямистите в Близкия изток може да бъде обяснен с некадърността на съществуващите правителства, а САЩ могат да бъдат обвинени за това, че почти подкрепят такива правителства.

Несъмнено в това има известна истина. Но една по-справедлива картина би показала как политици от различни краски се опитват се да се справят или да се възползват от големи и дестабилизиращи промени, понякога по честен, друг път по непочтен начин. Случаят с Иран показва, че там, където ислямистите са получили властта, са податливи на същите капризи на политическия климат, колкото и светските режими. При най-лошите случаи както държавното насилие, така и насилието, упражнявано от бунтовници, революционери или тълпи произтича от именно от такива политически необходимости, макар те очевидно да се опират на нетолерантната страна на религиозните традиции. Тези, които наистина са отдадени на религията си, трябва да продължат да се опитват да смекчат тези ефекти. Не може да се отрече, че каквито и да са крайните цели, убийствата в името на религията като тези, които неотдавна видяхме, са морално падение.

По БТА