Не отписвайте глобалната роля на Европа

През последните години Европа рядко е изглеждала толкова разединена, както по иракския въпрос. Макар всички европейски държави да признават необходимостта от разоръжаването на Саддам Хюсеин, на бял свят излязоха остри противоречия за това как трябва да бъде постигната тази цел.

Въпреки дипломатическите търкания през последните седмици, все пак искам да предупредя онези, които твърдят, че този спор е бил погребалния звън за общата европейска политика в сферата на външните отношения и сигурността.

Това, което показа иракската криза, е, че външната политика на страните-членки се определя в крайна сметка от националните интереси. Това винаги ще е така в един съюз от 15 или 25 суверенни държави.

Все пак това не бива да спира ЕС да действа в онези региони, където съществува общ европейски интерес. Такъв очевидно е случаят с Балканите, където съюзът говори с единен глас. В близкоизточния мирен процес ЕС е представен колективно в четворката международни посредници заедно със САЩ, Русия и ООН.

Ние настояваме за публикуването на пътна карта, която да реши конфликта чрез разделянето на Израел и палестинците, като се гарантира сигурността на еврейската държава и създаването на жизнеспособна палестинска държава в съответствие с резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и принципа "Земя срещу мир".

Но ако Европа иска тези достижения да продължат и да развие международна тежест, съизмерима с икономическата ѝ мощ, тогава страните-членки на ЕС трябва да вземат някои трудни решения.

В новата си книга Робърт Каган изобразява един европейски континент, където мирът след края на Студената война е довел до самодоволство, до презрение към военните ангажименти и склонност към фантастичния свят на "вечен мир", описан от Кант. Той рисува един ярък контраст със Съединените щати, където приемането на суровите реалности създаде проницателна външна политика, подкрепена от доминираща военна сила.

Съгласен съм с оценката на Каган за европейските военни способности. Над десетилетие повечето европейски бюджети за отбраната, с изключение на тези на Франция и Германия, намаляха до под 2 процента от брутния вътрешен продукт. Европейската зависимост от американския военен капацитет бе съвсем очевидна преди четири години при въздушната кампания в Косово, където американските сили поеха основната тежест на бойните действия.

Великобритания е съвсем наясно с опасностите от европейското осланяне на американските въоръжени сили и ние окуражаваме нашите партньори от ЕС да увеличават разходите си за отбраната. Желанието за подобряване на отбранителните възможност на ЕС и способността да се действа ефективно, без да се разчита на американските войници, е причина за инициативата на премиера Тони Блеър за обща европейска политика в сферата на външната политика и сигурността. Тя е насочена и към укрепването на НАТО чрез създаването на по-добър баланс в приноса на двете страни. Алиансът може да процъфтява само ако двете страни на Атлантика поемат тежестта.

Все пак би било погрешно да се направи извода, че продължителният рязък спад в разходите за отбраната на ЕС означава, че Европа е решила да загърби международните си задължения. Днес Европа използва както твърда, така и мека сила при усилията си за запазване на глобалната сигурност.

Първата обща цивилна мисия на ЕС започна през февруари в Босна, където полицаи на Евросъюза помагат за възстановяването на законността там. Първата обща военна мисия на ЕС ще започне в Македония следващата седмица. Наред с това европейските държави ще продължат да дават своя принос в международните мироопазващи мисии. През последните десет години Европа даде повече жертви при международни мироопазващи операции дори и от Съединените щати.

Опитът на Европа в упражняването на тънкото изкуство на "меката сила" може да се окаже необходим за възстановяването на Ирак. ЕС е склонен да налага своето влияние зад граница чрез насърчаването на демокрация и развитие с помощта на търговия и помощи. Това доведе до впечатляващи резултати в Централна и Източна Европа, където демокрацията и свободните пазари замениха напълно авторитарното управление и плановата икономика. Аз виждам възстановяването на Ирак по подобен начин. И както показа срещата на Европейския съвет миналата седмица, тази позиция се споделя и от правителствата на ЕС.

Всички европейски лидери се споразумяха, че като се има предвид опита на ООН в изграждането на държави в толкова различни региони като Балканите и Африка, световната организация трябва да получи правомощия да координира всички форми на международна помощ за Ирак. Те единодушно решиха, че ЕС трябва да помогне на иракския народ да излезе от сянката на диктатурата чрез създаването на условия за представително правителство.

Надявам се, че нашите европейски партньори ще се присъединят към нас през следващите седмици, месеци и години, за да помогнат на многострадалния иракски народ да превърне този благороден стремеж в действителност.

*Джак Стро е външен министър на Великобритания