Не сме консултирали с Първанов решението да унищожим ракетите СС-23

Г-н Свинаров, как точно е взето решението да се унищожат ракетите СС-23 и "Скъд", с какви мотиви?

Решението за ракетите "Скъд" е взето преди повече от година. Последното решение касае само комплексите на ракетите СС-23. Както е известно, България остана единствената държава от бившия Варшавски договор, която притежава такива ракетни комплекси. Повече от десет години се водят разговори с правителството на Съединените американски щати. Известно е, че Русия вече няма такива комплекси от 1999 година. Тези ракети не отговарят и на военната доктрина на Република България, т.е. ние нямаме реалния или потенциален враг, срещу който да използваме тези ракети. Впрочем същността на тези ракети ги прави опасни и за самата ни държава с оглед необходимостта от специална охрана по повод драматичните събития след 11 септември.

Прокрадват се мнения в днешната преса, особено в социалистическия всекидневник "Дума", че едва ли не това решение е било взето под силен външен натиск, особено от страна на Вашингтон?

Като министър на отбраната, който внесе проекта за решение в Министерския съвет, категорично искам да заявя, че това е ясна политика на Министерството на отбраната и на българското правителство. Ние нямаме нужда от външен натиск, за да вземем подобно правилно решение. Военната доктрина ни дава необходимостта да гарантираме националната сигурност по всички възможни начини. Защитата ни с ракетните комплекси от типа на ракетите СС-23 не включва по никакъв начин параметри за необходимост от използването на тези ракети в каквато и да е ситуация.

Има ли механизъм, с който България да компенсира унищожаването на тези ракети? По какъв начин?

Част от решението на Министерския съвет включва и тази позиция. По силата на това решение след снемане от въоръжение на ракетните комплекси министърът на отбраната или определено от него лице е упълномощен да води разговори по повод унищожаването на тези ракети с финансова помощ на правителството на Съединените американски щати. Към същата точка има една важна отметка за необходимостта от заместване на ракетните комплекси със съвременно оръжие от рода на системите за залпов огън.

Откъде ще получим това оръжие?

Очакваме това да стане ясно по време на преговорите с правителството на Съединените щати и най-сериозните ни очаквания са точно от тях да получим такива комплекси.

По какъв начин това решение на българското правителство ще се отрази върху шансовете на страната ни за получаване на покана за членство в НАТО?

Аз мисля, че това решение е в контекста на изпълнение на стратегическата и приоритетна външнополитическа цел на правителството на Република България за получаване поканата за членство в алианса. В този смисъл решението на правителството за снемане от въоръжение на ракетните комплекси СС-23 е един макар и нерешаващ елемент в подкрепа на този приоритет и неговото решаване.

Беше ли съгласувано това решение на сегашното българско правителство с новоизбрания президент Георги Първанов, който ще бъде и върховен главнокомандващ?

Не сме правили такава съгласувателна процедура. Подготовката за вземане на това решение протече много преди кандидат президентската кампания и преди избирането на господин Първанов за президент, така че консултации с него по този въпрос не са провеждани.

А известна ли е някаква негова позиция по въпроса, известна ли ви е?

Лично на мен не. От медиите също не ми е известна конкретна негова позиция. Аз ще имам възможност в понеделник да водя разговори с него и тогава ще знам и конкретната му позиция.

Интервюто е излъчено по радио "Свободна Европа"