Не смятам, че има риск от контрол върху Интернет - изданията

Господин Лозанов, как би могло да се тълкува намерението на новото мнозинство да промени формулата за НСРТ?

Първо трябва да уточним, какво разбираме под формула, защото в най-общ смисъл тя не е променена. Остава квотният принцип. Квотите се запазват и като бройка, и като начин на избор. Промяна на формулата няма, има само промяна на изискванията към членовете на съвета. Аз винаги съм защитавал необходимостта от това, НСРТ да се превърне в експертен орган, а не толкова в обществен съвет в широк смисъл. В България медийната регулация в една структурираща се медийна публичност има да се върши конкретна работа с конкретни инструменти и конкретни знания и това е единственият начин съветът да има адекватна функция. Самата идея за експертност твърде много се буквализира. Самата експертна позиция е много по-сложна от прякото участие в медийното производство. Експертността означава възможност да наблюдаваш медийната среда, да я интерпретираш без да си обременен с една или друга позиция, дошла чрез интерес или във връзка с някаква конкретно изпълнявана социална роля. Гледам с известно притеснение, че експертността, в последна сметка се сведе да въвеждане на един ценз за трудов стаж.

Има ли риск по някакъв начин тези предлагани промени да повлияят на свободата на медиите и по някакъв начин да станат проводник за политически контрол?

Винаги, когато се правят промени в медийната регулация, този риск съществува. Според мен една от най-големите трагедии на НСРТ е, че се създаде едно обществено въодушевление, че новата политическа сила, спечелила изборите, ще се заеме веднага с това да променя НСРТ. Най-големият недостатък на съвета е, че не можа да бъде обект на обществено доверие и обществото да застане зад него с убеждението, че той трябва да се съхрани, а не да стане обект на промяна.

Един от основните аргументи за промяна на НСРТ е свързан с неговото наименование, по-точно с неговата абревиатурата. Как приемате това, че вече НСРТ няма да се произнася така...

За мен този проблем е дребен. Има риск да стане съществен в един момент, свързан с това, че думите не са само нещо красиво или грозно за изговаряне, те имат съдържание. Електронни медии включва нещо повече от радиото и телевизията - електронни вестници и т.н. След като законодателят се ангажира с промяна на името - да стане Съвет за електронни медии, трябва ясно да се вземе отношение по този въпрос. Има ли намерение този съвет да се превърне и в регулатор на комуникацията в Интернет, защото такава хипотеза се въвежда чрез самото име.

Аргументът за промяна на името е, че звучала неприлично абревиатурата. Вие имате ли ресурс да наложите друг прочит - не НСРТ, а например, НСТР?

Действително тази абревиатура се превърна в обект на шега, но според мен този въпрос е без отговор. От репутацията на съвета ще зависи и това как ще се отнася към него обществото и как ще се произнася името му. По-важно е авторитетът на съвета да не е обект на шега, защото всяко име може да стане обект на шега, ако обществото няма доверие в експертността и политическата независимост на органа.

Обстоятелството, че се извежда като основен момент именно абревиатурата, би трябвало по някакъв начин да смущава.

В самата история на НСРТ се натрупа един общ негативизъм и промяната на името, като че ли е опит да се скъса с историята на съвета до тук. За мен това е едноплоскостна гледна точка към съвета. Независимо от колизиите, в които той изпадна и независимо от многото гафове, които той произведе, има цялостна тенденция в регулацията, която съветът, независимо от персоналните отклонения от професионално поведение, успя да наложи. За мен през тези три години основните проблеми на НСРТ са главно около обществените медии и техните ръководства. НСРТ допринесе твърде много за структурирането на медийния пазар, което не бива с лека ръка да се отхвърля. Не ми се иска да бъде нещо съвсем ново, което да няма връзка с НСРТ.

Ако бъде иницииран обществен дебат за ролята на НСРТ, смятате ли, че вашите аргументи биха могли да наклонят везните на общественото мнение така, че да оцени ролята на НСРТ, включително и за това да се запази неговото наименование?

Аз не вярвам много във функцията на обществения дебат по отношение на НСРТ. Медийната регулация е една доста специализирана област и аз от това се плаша. Както във футбола и политиката, на всеки му се струва, че разбира от медии. За мен това е една особена професионална компетентност, която трябва да бъде обсъждана на границата на професионалната територия. Много важен е професионалният дебат. Той започна в началото на промените в Закона за радио и телевизия и после неочаквано затихна. Този дебат не беше изчерпан и можеше да даде още резултати, ако му се даде пространство.

Да се притесняват ли от Комитета за устойчиво развитие, че могат да му променят абревиатурата по същите причини, по които променят и тази на НСРТ?

Цялата работа опира в устойчивостта и възможността на съвета да отстоява себе си и името си. Ние сме обект на преименуване, каквито е имало нееднократно по всякакви поводи. Радикалността в това отношение е твърде рискована, тъй като съветът има практика, която не бива да се разпилява.

Има ли реален риск от опити за контрол върху Интернет изданията с това, което се залага в новото название на съвета?

На мен ми се струва, че не. Не става дума за контрол, а за това, че не е промислено до край какво носи в себе си новото понятие и през какви дебати и анализи трябва да мине, за да се достигне до утвърждаване на това ново име. Аз не подозирам вносителите на този закон, че имат желание да упражняват контрол върху Интернет. По- скоро ги подозирам, че не са обсъждали тази страна на понятието, което въвеждат.

А може ли да се говори за обща "фабрична" грешка в подхода на управляващите днес по проблемите на медиите и на управлението на ОДС още с приемането на Закона за радио и телевизия?

Още когато беше приет този закон, той беше опит за пренос на една чужда посттоталитарна ситуация и практика. Този вид съвети са един демократичен лукс, който изисква много висока степен на развитие на медийната среда и механизми за саморегулация, за да не бъде подозиран този съвет, че ще се превърне в цензурна институция. Единственият начин това да не се получи, е да има насреща си силна саморегулаторна база, с която да си взаимодейства. Това се оказа един доста рискован експеримент.