Не всеки ден е Великден, особено в политиката

Точно на третия ден след изборите, икономическият екип на царското движение направи първия си управленски ход.

С декларация то призова, а с тона в нея се опита да нареди на довършващия мандата си кабинет, какво да прави в последния месец преди предаването на управленските папки.

В това, че бъдещите министри вече мислят на каква база ще стъпят, за да упражняват реално властта, няма нищо лошо. Напротив, на пръв поглед дори изглежда окуражителна тази загриженост отсега за бъдещите задачи.

За да повярваме обаче, ни пречат две важни уточнения - липсата в текста на конкретни аргументи, които могат да породят тази реакция, и наличието на открито недоверие към политическата сила, определяна от НДСВ като съюзник в бъдещо коалиционно управление.

Ако бившите великденци и бъдещи управленци имат конкретни данни, че кабинетът на Костов се опитва в оставащия му месец да сключи неизгодни сделки извън график и под масата, би трябвало да ги оповести. В духа на прозрачността и публичността на приватизационния процес, които гарантираха пред избирателите в предизборната кампания. Още повече, че сегашният шеф-приватизатор Левон Хампарцумян бе сочен от същите икономисти за рядкото "кадърно и честно" изключение, наследило корумпираните приватизиращи чиновници.

Ако Ники, Милен или Любка разполагат с информация за харчене на бюджетни средства "като за последно" по министерства или други държавни ведомства, също е редно да ги оповестят. Най-малкото, в името на новия морал в политиката, който не би трябвало да включва необосновани обвинения, хвърляни в посоката, в която е задухал вятърът.

Извън логиката е до 17 юни да оценяваш финансовата стабилност, постигната от управлението на СДС, а след 17 юни косвено да обвиняваш същото правителство в неразумно пилеене на държавни средства.

Реакцията на младите икономисти, запътили се към министерските кресла, задава и следния въпрос: Е ли СДС "естествения съюзник" на НДСВ в бъдещото коалиционно управление, както декларира движението и преди, и след изборите?

Ако е, недоверието като първа крачка за коалиционни преговори е най-неуместната стъпка. А ако вече не е, недоверието може да се възприеме като първия сигнал за променената позиция.

Какъвто и да е отговорът, Ники, Любка и Милен трябва да са наясно с едно - умилението пред патоса на родолюбивите Великден-ци, громящи корумпираната държавна администрация и некадърното управление в името на България, вече отмина в историята заедно със датата 17 юни. От 18-ти нататък те вече са в ролята не на задаващите въпроси, а на даващите отговори. И то не само на приятелите си от Българския Великден, но и на всички, които гласуваха и не гласуваха за тях.