Недоволството от левицата в Латинска Америка се увеличава

Социалистическото правителство на Венецуела се мъчи да осигури зареждане на магазините с хранителни продукти на фона на растящата инфлация. Президентката на Бразилия се сблъсква с призиви за импийчмънт. И дори комунистическото правителство на Куба, което е емблематичен еталон за поколения привърженици на левицата, започва сближаване със САЩ.

Популярността на множеството леви латиноамерикански правителства, които управляват в региона от началото на хилядолетието, изглежда, намалява - било заради корупционни скандали или муден растеж. Избирателите, подкрепили т. нар. "розов прилив", който помете ориентираните към Вашингтон и следващи принципите на свободния пазар политики, доминирали през 90-те години на 20-и век, стават все по-враждебно настроени към популистките луди глави, зад които застанаха някога.

В региона има отлив сред избирателите и увеличаване на уличните протести. Роля за нарастващото разочарование играят някои сериозни икономически проблеми. Повечето лидери дойдоха на власт в момент, когато икономиката на Китай беше в сериозен възход, а заедно с това имаше нарастващо търсене за изобилните природни ресурси на Южна Америка. Сега, когато втората по големина икономика в света не е в такъв подем, приключва стоковият бум, който позволи на правителствата да разпределят богатството и да печелят симпатиите на бедните.

"Точно сега не е лесно да се управлява в Латинска Америка", каза един от редакторите на книга от 2010 г. за левите правителства в региона Раул Л. Мадрид. "Много от тези правителства дойдоха на власт, като се възползваха от недоволството от високото ниво на неравенството и корупцията. Но когато вече ти си върхушката, не можеш толкова ефективно да недоволстваш срещу върхушката", заяви той.

Никой друг лидер не е по-силно засегнат от венецуелския президент Николас Мадуро. Когато покойният Уго Чавес дойде на власт през 1999 г., цената на петрола, който финансира основната част от разходите в богатата на нефт страна, беше под 10 долара за барел. След като за няколко години скочиха до над 100 долара, цените паднаха почти наполовина от юли, което увеличи недостига на стоки и най-бързо растящата инфлация в света, а правителството пести долари, необходими за изплащане на дълга и внос на основни стоки.

При тази криза популярността на Мадуро е паднала до 28 процента - почти най-ниското ниво в 16-годишното социалистическо управление, а макар да няма признаци насилствените на моменти улични протести, които обхванаха страната преди година, да се върнат в скоро време, социологическите проучвания показват, че опозицията ще се добере до победа на очакваните в края на годината парламентарни избори.

Кубинският президент Раул Кастро, вероятно усещайки неприятностите на най-близкия си съюзник, се съгласи през декември на преговори със САЩ с цел нормализиране на отношенията - ход, който се очаква да подхрани растежа в управляваната от комунистите икономика. В момента Венецуела осигурява на Куба основната част от потребявания от нея петрол на субсидирани цени.

Поредица от привлекли медийното внимание корупционни скандали също излагат на показ етичните проблеми, които сполетяват много партии след повече от десетилетие на власт. В Чили - най-добре управляваната икономика в региона, но и силно зависима от износа на мед - президентката Мишел Бачелет извърши наскоро промени в своето правителство с цел да противодейства на ефекта от разкритията, че синът ѝ използвал влиянието си, за да си осигури благоприятен заем. Скандалът предизвиква широко възмущение от влиянието на парите върху политиката в страна, в която отдавна доминира президентската социалистическа партия, въпреки че и опозиционните партии търпят укори.

Когато Бачелет, която беше президент, напусна поста за първи път през 2010 г., тя се радваше на огромна популярност - 84 процента. Но сега подкрепата за нея е паднала на около 30 процента, което е рекордно ниско ниво, а анализатори казват, че амбициозният дневен ред, включващ предложение за конституционна реформа и реформиране на системата за университетско образование, е в опасност.

"Когато икономиката расте, никой не обръща внимание на корупцията", каза политологът Патрисио Навия, който преподава в Нюйоркския университет и чилийския университет "Диего Порталес". "Но когато баницата започне да намалява, а избирателите видят, че други се облагодетелстват, те започват да питат "къде е моето парче"?", заяви той.

Първата сериозна проверка за променящото се обществено настроение ще бъде през октомври, когато аржентинците се отправят към урните на единствените по-значими президентски избори в региона тази година.

Перонистката партия на президентката Кристина Фернандес е изправена пред тежка битка за избиране на неин наследник в момент, когато подкрепата намалява заради 30-процентна инфлация, ограничаване на купуването на долари и упорит отказ за уреждане на отношенията с кредиторите от дефолта през 2001 г. Доверието към президентката е подкопано и от променливата ѝ на моменти реакция към шокиращата смърт на прокурора Алберто Нисман в момент, когато той разследваше предполагаема тайна сделка между правителството и Иран с цел Ислямската република да бъде предпазена от наказателно преследване за бомбеното нападение срещу еврейски център през 1994 г. Няколко съдилища поставят под въпрос разследването.

Определено не само левицата изпитва трудности - управляващите от целия идеологически спектър са подложени на напрежение.

В Колумбия популярността на завършилия Харвардския университет президент Хуан Мануел Сантос е на същото ниво като тази на Мадуро заради натрупващо се разочарование от бавното темпо на мирните преговори с левите бунтовници.

Президентът на Мексико Енрике Пеня Нието също вижда как неговия ориентиран към бизнеса дневен ред се срива заради твърдения за корупция и изчезването на 43 студенти, след като те били предадени от полицията на местни наркотрафиканти.

Нарастващото недоволство от левицата може да накара някои лидери да смекчат своите политики и да направят завой към центъра.

В Бразилия, най-голямата икономика в региона, президентката Дилма Русеф вече започва да развива по-консервативно послание за икономии, включително орязване на помощите за безработица и социалните облаги, за да обуздае рекордния бюджетен дефицит, разраснал се в резултат на най-голямото икономическо забавяне от 25 години. Русеф, чиято популярност се срина под 15 процента едва пет месеца след началото на втория ѝ мандат, също така се мъчи да си върне общественото доверие в момент, когато се води най-голямото разследване за корупция в Бразилия, свързано със схема за подкупи в държавната нефтена компания "Петробраз".

Русеф е била председател на управителния съвет на "Петробраз", когато са станали злоупотребите, макар че няма доказателства тя да е извършила нещо нередно.

Навия казва, че на умерените правителства, които са по-гъвкави, ще им бъде по-леко, привличайки чужди инвестиции и подсилвайки спестяванията, докато на тези, които следват по-силно насочен към промени, идеологически мотивиран дневен ред, като в Аржентина и Венецуела, ще им бъде по-трудно да се пригодят.

Все пак може би е твърде рано да се пише политическият некролог на левицата, смята Мадрид. Въпреки че умората от левицата се увеличава, много от харизматичните лидери в региона имат връзка с избирателите, която техните противници от десницата, които досега не са представили алтернативно виждане за бъдещето, се затрудняват да копират, казва той.

Преподавателят по латиноамерикански изследвания в университета на Буенос Айрес Марио Тоер казва, че много от скандалите се преувеличават от клонящи към опозицията медии и че корупцията, която отдавна е широко разпространена в Латинска Америка, всъщност намалява през последното десетилетие. Той обаче признава, че левицата е на кръстопът.

Народното недоволство "е нещо, присъщо на процеса", казва Тоер. "Но световната криза и медийната офанзива добавят измерение, което отива отвъд истинските трудности, с които се сблъскват правителствата", казва той.

По БТА