Непостижимата реформа на здравната система в САЩ

В Съединените щати здравната система е проблем от десетилетия, а разходите за медицински услуги не спират да нарастват.

"Съединените щати харчат над 75 милиарда долара годишно за здравеопазване... Милиони наши граждани обаче продължават да нямат адекватен достъп до медицинска помощ".

Президентът Ричард Никсън прави това оплакване през март 1972 година. Американската здравна система, въпреки всичките си лекари и болници, има зейнали дупки, които оставят 16% от населението - предимно хора под 65-годишна възраст - без здравно осигуряване, особено в западналите централни райони на градове и селските райони.

Президентът републиканец иска да запълни тези пукнатини. Той предлага реформи, само част от които ще бъдат осъществени. И проблемите оттогава упорито се запазват днес, при това в пъти по-големи.

През 70-те години на 20-и век разходите за здравеопазване в САЩ са възлизали на само 7% от националното богатство.

Осем президенти по-късно, те се равняват на 18% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това е наполовина повече, отколкото във Франция, но дава по-лоши резултати от здравните системи в останалите богати страни. Една американка, родена днес, може да се надява на четири години по-малко живот в сравнение със своите френски връстници.

Държавно и частно

В центъра на проблема: двойствеността на системата, едновременно частна и държавна, която усложнява всяка всеобхватна реформа. От края на 20-те години на миналия век американците си правят частни здравни застраховки. След Втората световна война компаниите започнаха да предлагат на своите служители здравно осигуряване.

Това не помагаше по никакъв начин на безработните, бедните и възрастните хора. Тогава федералната държава създаде през 1965 г. държавно осигуряване за тези групи от населението - Medicaid (за бедните) и Medicare (за хората над 65-годишна възраст).

Десетки милиони американци обаче все така оставаха без здравно осигуряване.

Законът Obamacare, ключов за управлението на предишния президент на САЩ, Барак Обама, намали броя на неосигурените граждани на страната до около 10% от онези под 65 години - исторически рекорд. Без здравно осигуряване обаче остават 26 милиона души - най-вече служители на малки фирми и хора без постоянна работа.

И, преди всичко, цената на разходите за здравеопазване, поради липса на държавни регулации, нараства всяка година с непоносими темпове - инфлация, подхранвана от техническия напредък, магнитния резонанс, ЗD мамографиите и други.

"Това е единственият сектор, където технологичният напредък увеличи разходите вместо да ги намали", пише журналистът Стивън Брил в своята книга "Горчивото хапче на Америка". "В медицинската област авангардните продукти са непреодолими; те са използвани и след това - таксувани."

Политически компромис

В САЩ, ако си счупите крак, (частната) болница изпраща на вашия (частен) застраховател сметката, която по принцип достига няколко хиляди долара за няколко часа спешна медицинска помощ. Всеки преглед, снимка, операция, лекарско посещение или превръзка се плаща.

С Obamacare бе подет опит за променяне на модела и плащане на болниците не за количеството, а за качеството на медицинските грижи, с цел здравните актьори да станат отговорни за своите действия.

"Нашата система обаче остава основана върху обема на грижите, а не върху качеството", обяснява пред АФП Хауард Бочнър, главен редактор на "Вестника на Американската медицинска асоциация". "Докато не бъде променен начинът на плащане, не виждам как ще бъде ограничена инфлацията на разходите."

"Възможно е цените да бъдат контролирани, но американците не обичат това", допълва Бил Хоугланд, вицепрезидент на групата за размисъл Bipartisan Policy Center и бивш експерт по бюджета в Сената.

"Тук хората обичат да имат избор, искат да бъдат свободни", каза той пред АФП. "Тази страна е горда със своя частен сектор и се страхува държавата да не започне да регулира нашето здраве или да диктува при кой лекар или в коя болница човек може да отиде."

Към това се добавя лобирането от страна на компаниите за здравно застраховане и от фармацевтичния сектор, от които конгресмените зависят за финансирането на своите предизборни кампании.

Двойната структура, държавна и частна, е вкоренена толкова дълбоко, че демократите се отказаха, след президентите Бил Клинтън и Обама, от идеята за единна държавна система по европейски образец. Единствено лявото крило на левицата, с Бърни Сандърс, неотдавна отново лансира този проект.

Републиканците пък отдавна обещаха да отменят Obamacare и оттегляне на федералната държава от здравния сектор. Няколко умерени представители на партията обаче се противопоставят на тази линия, правейки малко вероятна каквато и да било либерална революция.

Според Бил Хоугланд демократите и републиканците накрая ще бъдат принудени да преговарят, за да постигнат прагматичен компромис с цел ограничаване на инфлацията на медицинските грижи и запълване на пукнатините със здравното осигуряване. Времето обаче притиска. При сегашния ритъм разходите за здравеопазване ще достигнат 20% от БВП през 2025 година.

По БТА.