Незавършен портрет на управлението на Путин

Утре се навършват две години, откакто Владимир Путин победи на предсрочните президентски избори. Елцин си отиде, като спокойно остави страната на малко известен човек с нехаризматична външност, от "органите". Човекът моментално стана популярен. Избирателите не очакваха и не искаха програма от Путин. Достатъчно беше, че е друг - млад, енергичен, не е от Семейството. В това отношение през изминалите две години почти нищо не се промени. Путин си остава все така популярен, вярват му и продължават да не искат от него нищо конкретно. Той затвърди имиджа си на активен президент, което е добре от гледна точка на политическата стабилност. Но е съмнително в смисъл, че обществото повери негласно, но доброволно цялата инициатива в ръцете на един човек.

Ако се включат месеците на премиерство на Владимир Путин, той управлява Русия не две, а две години и половина. Според оптимистите, през това време е било направено толкова, колкото не е било свършено през предишните шест. А според песимистите е можело да се направи много повече, но Путин е опрял до две "няма" - няма кадри и няма програма за по-нататъшни действия.

Президентът очевидно няма достатъчно професионалисти, екип. Проблемът е толкова по-остър, колкото по-очевидна става инертността на постсъветското общество.

Зад Путин няма и сплотена социална опора - партия, съсловие, от където да черпи квалифицирани управленски кадри. През изминалите две години той "ореше" едно кадрово поле. Очевидно резервът е оскъден: не може да се набират всички управленци, включително висшите, само от Петербург или само от КГБ-ФСС. Но, първо, Путин познава най-добре именно тази сфера, и второ, органите на държавна сигурност са една от малкото структури, запазили принципа на подготовка на кадри, изграден върху определена, логична ценностна система. В известен смисъл за Путин "чекистите" заменят партията.

Путин не обича резките движения, не обича да уволнява. Някои са склони да обясняват това с нежеланието да губи политическия си ресурс.

Благодарение на консолидацията около Путин само от променения психологически климат около Кремъл, без структурни революции за две години бе направено нещо уникално. Но тази ситуация има и обратна страна: лоялните лично на Путин кадри не вярват в онова, което се прави и ще се прави. Това е причината за буксуването на мерките, а понякога и за пълното им изпразване от съдържание.

Това важи както за вътрешната, така и за външната политика. Би ли могъл преди три години някой да помисли, че руският президент, човек от "органите", ще се среща с генералния секретар на НАТО и ще обсъжда по-тесни контакти между Русия и алианса? Че един от приоритетите на външната политика на Русия ще стане интегрирането с ЕС, а не с ОНД? Външнополитическите действия на висшето ръководство сочат, че то преосмисля имперската линия и се опитва да направи Русия нормална прагматична държава с осъзнати икономически интереси. Но и тук масовите настроения /които съвпадат с възгледите на по-голямата част от политическия елит/ значително изостават от курса, запазвайки много митове и фобии от студената война. Външната политика и в други страни е солова партия на техните президенти, но не до такава степен, като в Русия!

Около президента вече витае известна кадрова аура. Тя се състои от мъже, настроени да се прекланят пред него. "Това е нужно на президента"обичат да казват тези хора. С името на президента лесно се вземат кадрови решения и се дават указания. В близкото обкръжение на Путин има само няколко души, които не се страхуват открито да изказват своето мнение, знаейки че то не съвпада с президентското: премиерът Касянов, шефът на кремълската администрация Волошин.

Когато всички или почти всички тихо се прекланят или казват "да", може да възникне главозамайване от успехите. Засега Путин не дава основания да се смята, че е податлив на тази болест, по-скоро обратното. Но в бъдеще може да възникне опасност от украсяване на действителността и той просто "да забрави" да извърши структурните реформи.

Според едни прогнози Путин ще се сблъска със сериозни икономически проблеми още през септември. Но по-реалистична изглежда друга прогноза: тази година икономиката ще издържи, но през следващата пролет ще се сблъска с трудности. И тогава Путин ще трябва сериозно да се замисли за данъците, за реформата на естествените монополи, за социалната сфера, за изплащането на външния дълг. Но 2003 година е изборна /за Думата/ и предизборна / за президента/ и тогава не трябва да има катаклизми.

През втората половина на президентския си мандат Владимир Путин влиза заедно със страната в състояние на стагнация, застой. Засега - в добрия смисъл на думата. Доколкото всяка стагнация е неизбежен етап в развитието на всяка система, когато се обобщават резултатите от предишния етап, осмисля се постигнатото и силите се съсредоточават за нов растеж.

Този етап е към края си. И Путин, и най-близкото му обкръжение са наясно, че трябва да се върви напред. Увеличаване на брутния вътрешен продукт с 2-5 процента годишно ще означава за Русия непрекъснато слизане надолу по световната стълбица.

За да оцелее, на страната са нужни не просто реформи, а пробив към бъдещето. Той вече е невъзможен по целия фронт - твърде много е загубено, твърде малко сили има. Все още може да бъде направен опит да бъдат измъкнати онези сфери и отрасли, които бъдат признати за приоритетни, но първо тези приоритети трябва да се определят. Според високопоставени чиновници в обкръжението на Путин няма особени спорове и разногласия. Никой не казва, че е против промените, но никой не казва и за какви промени е. А за да се поставят задачи и определят приоритети, трябва да се знае целта: каква трябва да стане страната до края на първия президентски мандат, на втория, след 15 години. Във всички случаи президентът сам няма да може да се справи. Високият рейтинг е хубаво нещо, но в случая може да изиграе лоша шега.

Според последните социологически проучвания за две годни на президентския пост броят на поклонниците на Путин се е увеличил с повече от една трета. И още любопитни данни: 43% от руснаците смятат президента за самостоятелна фигура, докато 46% са уверени в обратното.