Оптимист съм, че България може да стане пълноправен член на Шенген до края на 2024 година, каза премиерът на Нидерландия Марк Рюте след среща с българкия си колега Николай Денков в Хага.
Рюте коментира, че "България е на прав път да се присъедини и към Еврозоната".
"Още не е там, но има прогрес във всяко отношение. Завиждам ви за размера на дълга спрямо БВП, който е наполовина на нашия и една трета от германския. По този показател и по бюджетния дефицит България има водеща роля. Това се дължи на политиките на Николай Денков и екипа му. Все още стои въпросът с инфлацията", посочи Рюте.
Целта на България е да влезе в Еврозоната на 1 януари 2025 година.
Шенген
Нидерландия вдигна ветото си срещу присъединяването на България в Шенген преди няколко месеца, след като години наред го блокираше заради липсата на резултати в налагането на върховенството на закона.
Така България и Румъния ще влязат в зоната за свободно пътуване по море и въздух в края на март, но не се знае кога ще има решение за пълноценно присъединяването заради съпротивата на Австрия.
Това е единствената държава, която спира процеса, като очакванията са, че развитие по темата ще има след септември, когато в Австрия има парламентарни избори.
"Наистина съм много горд от това, което България постигна и ще направя всичко, което зависи от мен. Вносът на български продукти в Нидерландия е на стойност 1.5 милиарда евро. Двете държави работят заедно на ниво ЕС и НАТО", каза Рюте.
България разчита на Нидерландия
Той отбеляза подкрепата на България за Украйна и важността на страната ни като източен фланг на НАТО.
"Много сме благодарни за подкрепата на Нидерландия за всички европейски приоритети на нашето правителство - Шенген, еврозоната, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това са нашите приоритети, по които работим много тясно с нашите европейски партньори", каза от своя страна Николай Денков.
По думите му Ниделандия е лидерът сред страните, които ни оказват подкрепа в по европейските теми.
"Нашата страна иска да бъде полезна за партньорите ни в Европа. Затова работим много усилено през последните месеци за подсилването на източния фланг на НАТО, подчерта българският премиер. Ние развиваме нашите отбранителни сили, развиваме сътрудничеството по темата с нашите съседи – Румъния и Турция, където са разположени сили на НАТО", отбеляза Денков.
Той съобщи, че с премиера Марк Рюте са обсъдили как би могло да се засили това сътрудничество през следващите месеци и години.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
18 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Г-н Холански министър председател, Докато Вие и Австрия се натуткате, България ще стане пълноправн член на Руската федерация или на Османската империя. Омръзнахте на всички с тази лицимерна политика.
А, дано, ама надали
Е, те доста си приличат с Буда РАПОНЯ в някои отношения. Менят си мнението според вятъра. Др. Рюте се тамани за поста генсек на НАТО и му трябват гласове. Някой да не е забелязал?
"Оптимист съм, че България може да стане пълноправен член на Шенген до края на 2024". Да, но слушайте внимателно! Рюте използва думата "може", а "може" в правото и в дипломацията няма никаква тежест! "Може" да стане, но "може" и да не стане! "Може" на Луната да има живот, но "може" и да няма! Едно е Рюте да каже "може" (т.е. 50:50), друго е да каже "ще" стане (100%)
Обектив,
Съгласна съм с вас, цитирам „манталитетът и стилът на Борисов са слугиннски и пожарникарски, а политиката му е партийно пехливанска, а не национално и европейско визионерска.", но не съм съгласна да идеализирате формалния противник на ГЕРБ - БСП, която купи на Денков съветското звание "академик" от третокласен руски университет, изхвърлено у нас още 1994 година и го нареди на поста министър председател, със задкулисни договорки с Борисов.
Та БСП е сиамски близнак на ГЕРБ, другата страна …
на същия медал, двете партии са с една и съща идеология на крайно десния нелиберален олигархичен капитализъм, еднакво са използвали властта за кражби на държавна собственост, еднакво ни спретнаха както бандитския преход, така и геноцида.
Денков се доказа като един слаб политик и кадър на БСП, каквито тя е създавала с парите на своите олигарси( БСП е най богатата партия, държащи в ръцете си всички ресурси и пари на България) и е купувала през целия преход политиците си с подаръци започващи с минимум милион.
Дянков е само един кух съветски академик, без никакви управленчески качества, нито визия за бъдещето на България.
Пожарникарят добре знае тези факти за БСП и Дянков и използва властта си и медийната си популярност да пуска стрели срещу Денков, за да преправя пътя на своята кукла на конци- Мара към министър-председателското място.
Новоизлюпени политици като Денков и Мара, показват, че и двете партии са изпаднали в шах и мат, без управленчески кадри и без електорат.
Няма честен и умен българин от 8 милионната българска диаспора по света и у нас, за пари да се цани за кадър на БСП или ГЕРБ , за да опетни достойнството си и спре бъдещето на децата си! Приемат само тези нашенци , от пяната на обществото , с малко мозък и интелектуален потенциал, да стават "кадри" на БСП и ГЕРБ ( и на техните малки слуги и производни- ПП, ДБ, ИТН, Възраждане..) за дребни стотинки от тяхната олигархична трапеза...
Г-син Рюте казал: "Това се дължи на политиките на Николай Денков и екипа му". По-полека, г-син Рюте, по-дипломатично моля! Ще вземе БиБи да се засегне, да се разстрои, да пази Господ! Ами споменете го и НЕГО, г-син Рюте!
Най-продаваната френска книга от Еманюел Тод: Съединените щати са нихилистична империя 08 Фев 2024 Автор: Скот Макконъл, The American Conservative
Свързани текстове: Еманюел Тод: Лъжите за Путин трябва да спрат
Еманюел Тод: Новата консервативна руска анти-ЛГБТ мека сила е в разгара си. За украинците и Запада най-лошото предстои
Еманюел Тод: САЩ изпадат в нихилизъм и обожествяване на нищото. Комунистическата средна класа …
в Източна Европа се обяви за либерална демокрация и нарече руснаците чудовища
Eманюел Тод: Европейските “елити” отстъпват властта си на американците! Това наистина е проблем за психиатрите
Еманюел Тод: Русофобията е опиумът на дребната интелигенция днес
Еманюел Тод: Третата световна война започна
Френските политици изглеждат разбълбукани покрай фермерските бунтове и сътресенията в кабинета. Популистката „Национално обединение“ на Марин Льо Пен има добри резултати в проучванията. Спорадичните размирици, излъчвани от предградията, са новото нормално. Размириците с леко насилие обаче са нещо дългогодишно във Франция и почти винаги може да се заложи на това, че няма да има драматични промени на вътрешнополитическия фронт.
Интелектуалните течения могат да се окажат по-важни. Франция е първата голяма европейска страна (или поне след Унгария), която започва да признава, че Украинската война се превърна в огромна катастрофа за Запада. Президентът Макрон все още пее химна на солидарността с Украйна, а силните гласове от център-лявото и дясното все още подкрепят безусловната помощ за Украйна. Но пукнатините в консенсуса се отварят все повече. Миналата година най-обсъжданият роман във Франция беше „Магьосникът от Кремъл“, написан от италианец, от гледната точка на съветник на Путин. Украинските ястреби намразиха книгата, русофилите я възлюбиха, а тя стана бестселър, който за малко да спечели най-престижната литературна награда в страната.
Сега един французин, ветеранът и много утвърден социален изследовател Еманюел Тод, в своето амбициозно оплакване на американското глобално лидерство издига до нова висота сантименталния призив „нека не демонизираме Путин“ от романа. Към момента на писането на този текст неговата книга „Поражението на Запада“ в продължение на четири седмици беше на върха или близо до него в списъка на бестселърите. Тод има широк читателски кръг сред французите още от първата си книга, написана през 1976 г., когато е завършващ студент и изучава европейските селски общности, и в която предсказва колапса на Съветския съюз. В своя предговор към английското издание на „След Империята“ – разтърсваща критика на американската имперска роля в света, писана по времето, когато Вашингтон се впускаше във войната с Ирак, Майкъл Линд поставя Тод в традицията на великия Раймон Арон като просветен либерал и емпирично обоснован критик. Това не е съвсем вярно: Тод е едновременно по-полемичен и, макар и не по догматичен начин, по-ляв от Арон. Но двамата споделят зрадвословен респект към данните на социалните науки, прилагайки ги за да оборят най-разпространените и най-малко оспорвани политически наративи на Запада.
„Поражението“ започва с изброяване на изненадите, които се появяват от войната в Украйна. Отделени са ястребството на Великобритания, провалът на Франция и Германия да отстояват собствените си дипломатически и икономически интереси и ефективността и волята за воюване на украинската армия. Но няколко от останалите са особено важни и служат за основни теми в книгата на Тод.
Първо, руската икономика успешно устоя на суровите американски и западни финансови санкции. Въпреки всеобщото очакване да поставят Русия на колене, санкциите се оказаха нещо като хартиен тигър.
Второ, още през миналото лято стана ясно, че САЩ и Западът нямат капацитета да снабдяват Украйна с достатъчно количество артилерийски снаряди. Западът, воден от Вашингтон като самопровъзгласил се „арсенал на демокрацията“, подсилен вероятно с около 30 пъти дохода на глава от населението спрямо Русия, изостана далеч зад Москва и нейните парцаливи съюзници. Това повдига въпроса в каква степен политическата икономия на неолибералния свят е „фалшива“, както предполага Тод.
Трето, и вероятно най-важно, е откритието за идеологическата самоизолация на Запада, което дойде с напредването на прокси войната в Украйна. От самото начало големи демократични страни като Турция и Индия не прегърнаха санкционния режим на Вашингтон. С напредването на войната дискретно се увеличаваше и глобалната подкрепа за Русия, включваща и тихи мерки за подпомагане на Русия да преодолее санкциите, от страна не само на така наречените парцаливи държави като Иран и Северна Корея, но също и от предполагаеми американски съюзници. По-голямата част от света остава или индиферентна, или противопоставена на продължителното настояване на Вашингтон Украйна да бъде превърната в американска база на НАТО.
Задълбочавайки се в тези изненади, Тод открива спиращия дъха догматизъм сред целия спектър на западните елити, някакъв идеологически солипсизъм, който не им позволява да видят света такъв, какъвто той всъщност е.
Важен пример е оценката на руската икономическа мощ. През 2016 г. Джон Маккейн направи знаменитото наблюдение, че Русия е „бензиностанция с ракети, маскирана като държава“. При цялото невежество на този коментар, може би половината от членовете Сената на САЩ в един или друг момент са казвали нещо подобно – вариации на това мнение, повтаряни до безкрай в най-големите американски медийни платформи, бяха грижливо насадени в американската психé по времето, когато първата украинска криза избухна през 2014 година. В отговор Тод обявява малко проста статистика.
От 2000 г. до 2017 г., почти от началото на господството на Путин, нивото на смърт от алкохолизъм е паднало от 25 на 100 000 жители до 8; от самоубийства – от 39 на 13; от убийства – от 28 на 6. Колкото до детската смъртност, която отдавна е златният стандартен показател за нивото на развитие на страните, при Путин тя пада от 19 на 1 000 живородени до 4,4. Тод цитира, че според УНИЦЕФ американското ниво в момента е 5,5 на 1 000.
Той продължава с изброяването на няколко сектора, в които Русия е направила удивителен прогрес през последните 20 години (земеделие, интернет достъп), преди да спекулира относно как така Русия, която е джудже спрямо САЩ по данни за приходи на глава от населението, някак успява да поддържа ритъма във време на война и да произвежда толкова оръжия, колкото и Съединените щати. Известна идея дава фактът, че в Русия 23 процента от висшето образование са за инженерните науки, спрямо 7 процента в САЩ. Резултатът е, че Русия, с далеч по-малко население, произвежда повече инженери от САЩ, което ѝ помага да върви в крак с Голиат.
Ако възраждането на руската икономика при Путин помогна на Русия да оцелее от западните санкции, същото направи и фактът, че голяма част от света ни най-малко не се ангажира с идеята, че Украйна и Вашингтон представляват свободата и прогреса, а Москва – тиранията. Един основен аргумент на Тод е, че воденият от Вашингтон Запад просто няма идея колко голяма част от света отхвърля ценностната система на съвременния глобалистки неолиберализъм. Той твърди, че икономическият модел, който прави възможна масовата консумация на Запада благодарение на изнасянето на производствения труд в Третия свят, вече не е добре приет от елитите на Глобалния Юг, както беше преди икономическата криза от 2008 година. (Той също така е недолюбван и от работническата класа на Запада.)
Преследвайки очевидното противоречие, Тод посочва революцията на ЛГБТК, която сигнализира дефинитивния край на Християнството като доминираща морална сила на Запада: между 2005 и 2015 г. буквално всяка от страните под американско влияние легализира гей браковете, а повечето отидоха и по-далеч, като нормализираха и дадоха ускорение на трансджендърството. Самият Тод изглежда не е особено консервативен по тези въпроси и в интервюта е изяснявал предпочитанията си за „равни права“ за всички. Но като анализатор е безпощаден. Той твърди, че по-голямата част от света е строго патриархална по своята семейна структура, в противовес на по-„билатералните“, или по-равномерно повлияни от майките и бащите структури, разпространени на Запад.
Това може да е направило Запада по-възприемчив към политическия либерализъм, но също така и позволи възхода на джендърския радикализъм, което отчасти обяснява „индулгенцията“, дадена на Русия от народите и правителствата на Иран (традиционно силно подозрителен към Русия), Турция и Саудитска Арабия. В някаква степен феминизмът може и да е нараснал глобално, но не и в западната му форма. Въпросите за морала, твърди Тод, вероятно за първи път се явяват критично важен фактор в международните отношения.
С арогантната си самоувереност, че въплъщава международния морал, Западът „не разбра, че е станал подозрителен за по-голямата част от света, която е патрилинеарна, хомофобска и всъщност противопоставяща се на западната морална революция“. Да се обвинява Русия в това, че е скандално анти-ЛГБТК, твърди Тод, означава да се играе играта на Путин. Русия знае, че нейната хомофобска и анти-транс политика, която съвсем не е чужда на останалата част от планетата, „ѝ предоставя значителна мека сила“. Революционната мека сила на руския комунизъм, която някога привлече големи маси от европейската работническа класа, „отстъпва на консервативната мека сила, която притежава ерата на Путин“.
Макар самият Тод е либерален по тези въпроси, той слага чертата при трансджендърството. Как е възможно, пита той, общества, чиито структури се основават на разликата между родители мъж и жена, и в които разликата между мъжете и жените е концептуално незаменима, да възприемат идеология, според която мъжът може да стане жена, и обратното? Да твърдим, че голяма част от света ще отхвърли тази идея, означава да подценим нейното значение. Голямата реакция в останалата част на света е, че Западът „е полудял“. Той заключава, че идеология, която твърди, че „мъж може да стане жена и жена може да стане мъж, представлява утвърждаване на лъжата“ и е белег за западния нихилизъм – термин, с който той си служи, за да опише новия американски етос. По какъв начин, продължава да се пита той, придържайки се към този култ към лъжата, Съединените щати ще се представят като надежден военен съюзник и дипломатически партньор?
Мнозина са виждали в социалните медии мемета, които се подиграват с различни служители от областта на отбраната в администрацията на Байдън – мъже, които подскачат наоколо в рокли и с грим. Но съвсем друго е да видим последствията от нашата нова идеология, очертани в книга бестселър, от водещ, школуван в антропологията, френски автор.
Тод проследява моралния колапс на Съединените щати до смъртта на WASP съсловието – белите англосаксонски протестанти, които създадоха страната и я водеха през по-голямата част от историята ѝ. Протестантизмът създаде Америка. Тод следва Макс Вебер, приписвайки на протестантизма динамиката на капитализма. По някаква причина той изчезна като доминираща религиозна система. Новата американска управляваща класа, с новото си етническо разнообразие, не изпитва особена привързаност към американската държава или народ. Този аргумент напомня за покойния Кристофър Лаш, който в края на живота си стигна до заключението, че американската висша класа по същество се е отделила от американския народ. В един момент Тод прави догадки относно етноса на различните ключови американски играчи, вземащи решенията в украинския провал – Виктория Нюланд, Антъни Блинкен – но явно вдига ръце в недоумение.
Сам носител на унгарско-еврейски произход, той прави наблюдението, че мнозина евреи запазват отличителна привързаност, чрез семейната си памет, към унгарската култура. Към украинската – никой. Америка, заключава той, вече не е национална държава, а е нихилистична империя, в постоянен бунт срещу собственото си минало, с управляващ елит, който е открито враждебен към традициите на страната. Това вещае катастрофа за Франция и за останалата част от Запада, ако те я последват. Много от консервативните американци ще разпознаят истини в тази диагноза, вярвайки че нихилизмът и режимът на лъжата (с този термин Путин описва американската империя) могат да бъдат победени, а страната им – върната обратно и възродена. Тод не вярва.
Франция се впечатлява от книги повече, отколкото Съединените щати или Великобритания, но въпреки това предизвикателната работа на Тод не означава, че Франция изведнъж ще последва Виктор Орбан и ще потърси реинтеграция с Русия в системата на Европейските страни, или че ще изостави алианса си със Съединените щати. Но френските политици четат и човек вече може да види смекчени версии на възгледите на Тод да се появяват на разни места във френските официални кръгове. И ако рязък десен завой във френската политика не изглежда вероятен, то възраждането на някакъв скептичен към НАТО и Америка нео-голизъм е лесно представимо. И това не бива да е нежелано.
Източник: The American Conservative
Превод за "Гласове" Екатерина Грънчарова
Като гледам как вървят преговорите за новото правителство в Нидерландия май М. Рюте още дълго ще е МП:)