Ниска избирателна активност гарантира "стабилност" и постна пица с бухалки

В България тези, които не харесват корупцията, са повече от другите, които плетат мрежите си на зависимост.

Онези, които искат справедлива съдебна система, която не изнудва, а наказва престъпниците, също са повече от мрежите на Натаруси, Пепита и членове на тайни клубове.

Нормалните хора не си получават заплатите в чували.

Вместо да говорят за правова държава и демокрация обаче, социолози и анализатори разказват приказки за "умора", за "електорална апатия".

Истината обаче е, че има голямо мнозинство за друга държава - нормална. В която пак има корупция, но онези, които я извършват, ги хващат и наказват. В която начело на Здравната каса няма "наш човек", а конституционните съдии са уважавани хора с безупречна репутация.

Над 70% от имащите право на глас искат промяна. Но колко от тях ще отидат до урните на 9 юни? Това е въпросът, чийто отговор крие бъдещето на България.

С 30% избирателна активност извратената симбиоза между власт и корупция се смее в лицето на демокрацията. Ехидна, разгулна, сигурна, че не може да бъде разобличена, арогантна и мислеща се за безнаказана, зависимостта е готова да погълне лакомо всичко и да му сложи етикет "стабилност".

Надява се на ниската активност, на умората, на отрицанието и категоричното убеждение, че всички са маскари и от избирателя нищо не зависи.

Cui prodest, питали реторично древните римляни. "Кой има полза" е отговорът на всички въпроси, отнасящи се до бъдещето на страната ни днес.

Кампаниите за отчуждаване и отвращаване на хората от политиката са тържество на контролирания вот.

Защото, ако има висока избирателна активност като в Германия например (75%), властта на корупцията няма да изчезне, но ще се загуби на фона на мнозинството.

Ако още смятаме, че гласът ни е без значение, хубавите ябълки пак ще ги ядат прасетата, гнилите ще командват съдебната власт, а земята ще ражда само тикви.

Кой има полза от това? И кой отдавна не е въпрос, вече от над десетилетие.

Изкуството и хуморът са силни оръжия за "изваждане" от апатията и вечните колебания има ли за кого да се гласува, има ли смисъл да се гласува, всички са еднакви, всички са маскари, крадци, корумпета. Не са.

Понякога една снимка, един шарж, могат да кажат повече - когато ушите са изморени от клишета и анализаторски мантри, да опитаме да отворим очите си.

Скритата власт може да е тук, може да иска да върне часовника назад до мека диктатура, постна пица с бухалки. Но мнозинството не иска това. 

*Предизборна кампания за изборите за Народно събрание и за Европейски парламент 2024. Платена публикация, съгласно договор с ПП "Продължаваме промяната". Купуването и продаването на гласове са престъпления.