Нормативен, организационен и технически хаос около вота зад граница

Министерството на външните работи призна във вторник допуснати грешки при организирането на изборите зад граница, а от обясненията на постоянния секретар на ведомството Ради Найденов стана ясно, че около провеждането на вота цари нормативен и технически хаос.

Oт МВнР се оправдаха с тайнствени хакерски атаки, технически грешки, претовареност от работа, ниски заплати на компютърни специалисти и други причини.  

Засега обаче не са наложени никакви административни наказания на служители от министерството.

Найденов, който отговаря пряко за организирането на гласуването в чужбина, посочи, че министерството на външните работи неправомерно е публикувало в  интернет личните данни на повече от 36 000 българи, които живеят в чужбина. Данните са били качени в събота в 18.00 часа, а в 8.00 сутринта в неделя тази информация е била свалена от сайта. Външно министерство смятало да проведе проверка и ако бъде доказана вина, ще има и административни наказания.

Българите, които живеят в чужбина, обаче вече съобщиха, че смятат да съдят ведомството за допуснатото нарушение на Закона за личните данни.

От Външно министерство признаха още, че са били подведени българите в Германия за броя на необходимите заявления за разкриване на изборни секции в седалищата на постоянните консули. На сайта на посолството в Берлин е била качена информация, че необходимият брой заявления са 20, а не 100.

Така в крайна сметка се стигна до неразкриването на секции в седалищата на почетните консули в Хамбург, Магдебург и Дармщат.

Не е ясно дали ще се търси отговорност за заблуждаването на българите в Германия.

От МВнР съобщиха още, че действително е имало над 1300 дублирани заявления за гласуване, но министерството нямало право на такава селекция.

"Функцията ни е да приемем заявленията в установения срок и те да бъдат предадени към ЦИК и ГРАО", заяви Найденов. Само преди ден от ЦИК прехвърлиха отговорността към МВнР.
Бисер Троянов, говорител на ЦИК, заяви пред БНР, че заявленията се подават пред съответното дипломатическо или консулско представителство, а към ЦИК се подава само броят на заявленията.
Така де факто не става ясно кой и кога ще отстрани фалшивите 1331 заявления и дали евентуалното им отстраняване би повлияло по някакъв начин броя на разкритите секции зад граница.

От Външно министерство обясниха отказа си да приемат голям брой заявления за гласуване, подадени по електронен път, с изискването на закона да бъде персонифицирано подаването и всяко едно да има личен характер. Така според правното тълкуване на МВнР не са били приети няколко заявления, изпратени в едно и също електронно писмо. В същото време според тълкуването на МВнР няма проблем да се подават различни заявления от един и същ мейл, ако това става в различни писма.

Найденов обясни създалото се напрежение с приемането на заявленията и с хакерски атаки срещу мейлите на посолствата в някои европейски страни.

Той обаче не прие критики за слаба информационна кампания сред българите в чужбина, като посочи, че те могат да си набавят информация от сателитни телевизии и онлайн радиа. По-рано той бе препратил за информация и към Google.

Освен това към момента съществува объркване на информацията, тъй като МВнР има сайт, на който има подстраници на различните посолства, а в същото време някои посолства си имали и собствени сайтове.