Нова демокрация: Програмата на Мицотакис и "сивите зони"

Кириакос Мицотакис преди да положи клетва като премиер на Гърция

Нова демокрация твърди, че има готова и финансово разчетена програма. Доста моменти обаче остават все още в сферата на неяснотата по отношение на реализацията им.

Истина е, че изборите вече не се решават толкова от детайлите в партийните програми, колкото от по-общия образ, политическата естетика и определени основни моменти, които достигат или не до гласоподавателите.

Действително, обикновено "пълните" програми на партиите са онези предизборни материали, които се четат най-малко в хода на предизборната кампания. В доста случаи те са дълъг списък от мерки с основна цел да могат да се допитат до него избирателите, особено когато са насочени към конкретни категории от тях.

Нова демокрация естествено заявяваше, че този път отива на избори готова да управлява и разполагаща с готови първи законопроекти, с които да придаде образ на своето управление. Въпреки това и в нейния случай има сиви зони и аспекти, които предстои да бъдат уточнени.

Критичният въпрос за излишъците

Основен момент в предизборната кампания на Нова демокрация беше намаляването на данъчната тежест от 2020 г., което включва намаляване на корпоративния данък, намаляване на основния подоходен данък за наемните работници и земеделците, намаляване на данъка върху недвижимата собственост и намаляване на ДДС за всички хранителни продукти до най-ниската ставка от 13 процента.

Въпросът обаче е как ще се съчетаят тези мерки с изискването за първичен бюджетен излишък от 3,5 процента, което се съдържа в рамката за контрол след спасителните програми, особено като се има предвид, че централната банка на Гърция вече твърди, че най-високият постижим излишък за 2019 г. е около 2,9 процента.

Ако към това прибавим и някои социални плащания, с които Кириакос Мицотакис се е ангажирал, като например ваучерите за детските градини, в комбинация с това, че той показа ясно, че няма да намали социалните плащания, които бяха отпуснати в последно време, тогава разбираме, че съществува евентуален финансов проблем.

Косвено Нова демокрация твърди, че като ново правителство в една нова европейска рамка ще успее да постигне още от самото начало по-добро споразумение с европейците, като започне от осигуряването (на ангажимент) за по-ниски излишъци.

Разбира се, опитът показва, че в сложната система за взимане на решения от Европейския съюз, особено по въпроси като меморандумите, които изискваха и крайното одобрение на националните правителства, опитът да се променят разпоредбите на споразуменията след края на гръцката спасителна програма няма да бъде лесен.

Дори и да допуснем, че едно гръцко правителство, което произлиза от традиционното политическо семейство на Европейската народна партия, ще бъде третирано благоприятно, това третиране трудно ще достигне до мащаба на големите обрати.

Въпросът за растежа

Съществува, естествено, и въпросът за растежа, който в действителност е отговорът на Нова демокрация на онези, които установяват, че програмата ѝ не може да бъде приложена, без да влезе в противоречие с механизма на контрол.

Нова демокрация често твърди, че ако намаляването на данъчното облагане се съчетае със силни темпове на растеж, тогава в крайна сметка фискът ще може да има по-големи приходи.

Няма съмнение, че въпросът за растежа днес остава ключов за гръцката икономика, която продължава да има почти анемични темпове на подобрение на основните си показатели.

Остава обаче отворен въпросът как могат да бъдат постигнати темпове на растеж, които да доближават 4 процента (когато действително ще имаме възможност да говорим за възможност за увеличаване на публичните разходи успоредно с намаляване на данъчното облагане).

Международната икономика се забавя, а европейската - още повече, дори и да има надежда, че новият ръководител на Европейската централна банка Кристин Лагард ще продължи по пътя на мерките за "количествено облекчаване", в условията на търговска война, която далеч не е предотвратена и в момент, когато всичко показва, че прогнозите за тазгодишния туристически сезон най-вероятно ще бъдат коригирани надолу.

На фона на всичко това намаляването на данъчното облагане не е достатъчно само по себе си, за да доведе до скок на растежа. Нужно е конкретно и целенасочено планиране за нови производствени проекти, особено в сектори с висока добавена стойност.

Какво искат в крайна сметка инвеститорите?

Основен аргумент на Нова демокрация беше, че СИРИЗА не е успяла да привлече инвеститори, защото е пропита от култура, негативно настроена към бизнеса. Обратно, Нова демокрация ще улесни привличането на инвестиции.

Има обаче и един по-широк въпрос, когато говорим за инвестициите в страната ни. Съсредоточаването върху (проблемите, които създават) археологическите и екологичните съображения, означава да приемем, че говорим само за инвестиции в областта на недвижимите имоти или за инвестиции, които ще имат отражение върху околната среда.

Такива инвестиции обаче трудно биха дали тласъка на развитието, от което се нуждае гръцката икономика. Нека не забравяме, че в европейски мащаб климатичните промени отново направиха гражданите чувствителни към екологичните въпроси. Напротив, бъдещето е в инвестиции в сектори с висока добавена стойност, във върхови технологии и в една "зелена" перспектива, която непрекъснато придобива все по-голяма тежест.

Но такъв завой в развитието не преминава толкова през ускоряване на (административните) процедури, колкото през изграждането на критична инфраструктура, както и на обществени условия, които да позволят в страната да остане основният ѝ продуктивен потенциал, който се състои от едно изключително квалифицирано младо поколение работници.

Въпросът за дълга

Нова демокрация се готви да дойде на власт в особено благоприятни условия за външното финансиране.

Доходността на гръцките ценни книжа спадна и това намалява цената на финансирането на страната, като ѝ позволява да излезе на пазарите при нормални, а не "експериментални" условия за набиране на ресурси.

Въпреки това проблемът с гръцкия дълг продължава да съществува и да влияе на икономическите политики. Макар че споразумението за приключване на гръцката спасителна програма даде глътка въздух до края на това десетилетие, средносрочно устойчивостта на гръцкия дълг без съществени реформи остава много трудно постижима.

Трябва да се спомене, че един от големите въпроси, с които ще трябва да се сблъска новото правителство, ще бъде какво точно решение да бъде дадено на въпроса за "червените кредити" на банките и какъв план или комбинация от планове ще бъдат обявени по един въпрос, който остава отворена рана за гръцката икономика и който ще изисква неизбежно и публични средства, откъдето идва и въпросът за използването на финансовия буфер на страната от 37 млрд. евро.

Тестът на практиката

Както често се установява, изборите и практическото упражняване на властта много пъти се различават. Предизборната кампания, която завърши, не би могла да избяга от това правило.

Остава да видим дали Нова демокрация, извън всяка неяснота, която се налага от правилата на предизборната естетика, наистина има конкретна програма и каква е способността ѝ за незабавна реализация на политиката, която проповядва.

По БТА

Още по темата
Още от Европа