"Новая газета": Руската политика в нов етап: регионални граждански протести

Борбата за градска градина в уралския град Екатеринбург показва, че руската политика навлиза в нов етап, пише руският вестник "Новая газета".

Граждански конфликти покрай корупционните схеми за "овладяване на градски територии" е имало и преди. През последните години обаче те винаги бяха засенчвани от основополагащия въпрос "Чий е Крим" и от "великото геополитическо противопоставяне", припомня вестникът проблемите на Москва около анексията на украинския полуостров и конфронтацията със Запада.

Проектът за строеж на православна катедрала в парк в Екатеринбург бе спрян миналата седмица след неколкодневни протести и сблъсъци и след като президентът Владимир Путин призова за помирение, предлагайки анкета по въпроса в града, където няма много зелени пространства. А Руската православна църква твърди, че трябват нови храмове, имайки предвид разрушените по съветско време.

Уралският конфликт показа, че хората не протестират точно срещу Кремъл, а за да бранят реалните си интереси. Властите обаче няма какво да предложат като алтернатива, смята "Новая газета".

Управляващите вече не могат да разиграват обичайната карта, очерняйки всеки несъгласен с политическия курс като враг на Русия. Защото нямат никаква специална политика, освен че преразпределят рентата от ресурсите на страната сред свои доверени лица. А конфликтът около парка се вписва в мозайката от подобни конфронтации по други поводи, пише опозиционното издание.

Във всички тези случаи властта няма политически инструменти, за да промени ситуацията в своя полза - никой не вярва на властовата партия "Единна Русия", а Кремъл не разполага с други кадри по места и няма как да ги намери. При липсата на собствен дневен ред властите имат две тактики: да отстъпват, оставяйки въпросите "замразени" за неопределено време, или да избират силовия сценарий. Ако съдим по събитията в Екатеринбург, ще бъдат избрани и двата начина, коментира всекидневникът предстоящото допитване до "мнението на народа" и "десетките задържани" междувременно.

Вестникът прогнозира нови подобни акции в Русия - те "ще съдействат за преустройство на руската политика", защото "на практика всички имат шанс да оглавят такива протести освен "Единна Русия". Хората в страната започват да осъзнават, че понятието политика означава именно да браниш своите интереси, добавя "Новая газета".

Регионалният патриотизъм

В руското общество узря тенденция към възход на регионалния патриотизъм, но засега не успяват да я използват нито властите, нито опозицията. Това констатира фондацията "Петербургска политика" в доклад, цитиран от "Ведомости".

Според президента на фондацията Михаил Виноградов прояви на местен патриотизъм са и протестите срещу строежа на нови сметища или на църква - в екатеринбургския парк, но още не се знае кой ще извлече изгоди от тях. Руската федерална власт подкрепя регионалните, но се страхува акциите им да не прераснат в сепаратизъм. Опозицията пък може да се възползва от регионалния патриотизъм за екологични протести, а и да подклажда антимосковски нагласи, разсъждава експертът.

Регионалният патриотизъм в Русия безспорно се засилва - "така става винаги в момент, когато политически отслабва федералната власт", коментира политологът Абас Галямов. Разочарован от "големия дискурс", избирателят започва, объркан, да се оглежда в търсене на нови ориентири и първото, което вижда, е "малката родина". Така е станало и след революцията от 1917 г., и в края на 80-те, посочва аналитикът.

Особено силен потенциал имат националните републики в Русия, където териториалният аспект се допълва с етнически, смята той. "Дългогодишната централизация предизвика голям брой малки травми, които рано или късно ще бъдат извадени на бял свят от местните политици. И то не задължително опозиционери", казва Галямов.

Както показа разпадането на Съветския съюз, не по-малък потенциал имат в случая местните власти. В стремеж "да напомпат" политическия си капитал те може сами да оглавят диалога с Москва, настоявайки да им отпуска ресурси и "да зачита мненията на хората по места". Този път естествено няма да се стигне до разпадане на страната, но през следващия политически цикъл центърът явно ще е силно отслабен, а дневният ред ще се диктува от регионите, прогнозира политологът.