Няколко идеи за европейския дебат

Еврото предстои да влезе в джобовете на европейските граждани, като в същото време губи позиции спрямо долара. Разширяването със страните от Изтока- и други - е необратимо явление, въпреки ирландския референдум, което прави за смях цялата институционална архитектура на Съюза. Американската хегемония се засилва в посока, не съзвучна с европейските интереси в области като отбраната, околната среда, културата и търговията. Съюзът продължава да бъде по-скоро платец отколкото решаващ субект и преди всичко гражданите продължават да бъдат твърде чужди на дебата за бъдещето на Европа.

Договорът от Ница нито реши, нито изясни накъде върви този голям проект, на който ние сме заложили бъдещето си. За това във френския град се лансира идеята за голям дебат, в който да участват институции и граждани за бъдещето на Съюза, защото нещата не могат да продължават така. И дебатът започна с изявления на някои отговорни политически фигури като Фишер, Шрьодер, Жоспен , Проди. За момента испанското правителството остава встрани. В действителност не знаем каква позиция има в тази разгорещена дискусия, освен несполучливите схватки с Германия за предприсъединителните фондове. Смятам, че определени среди от испанската десница не се чувстват удобно в този дебат. Испания късно се присъедини към Европа по вина на франкистката диктатура и важната задача да бъде приобщена тя окончателно към Европа бе подета от едно поколение и от политически и обществени сили, които не са сред днес управляващите нашата страна. С това не искам да намеквам, че сегашното правителство не е "за" европейското изграждане, но истината е, че то не е направило нито едно интересно предложение по темата и винаги е действало, мислейки по вътрешни въпроси.

Вероятно, защото няма глобална идея за Европа, а без това е немислим и проект за Испания. Не е случайно, че от момента, в който Народната партия дойде на власт Испания започна да се отдалечава от френско-германската ос, за да установи "привилегировани " отношения с евроскептичната Великобритания, с обезпокоителното правителство на Берлускони и с ултрареакционните САЩ на Буш.

Сложно е да се напредва отсега нататък в строителството на Съюза без глобална концепция за Европа. Т. е ако няма придържане към стабилни идеи, които да бъдат привлекателни за гражданите на толкова различни страни, които вървят заедно в този глобализиран свят, в изграждането на един общ проект за съжителство, който обхваща най-разнообразни аспекти на човешките дейности. Така че е необходимо да се отговори на един предварителен въпрос. Защо е от интерес за един испанец, датчанин, грък или германец да създадат заедно един общ икономически и политически субект? За новите поколения вече не е достатъчно да се отбелязва, че Съюзът е необходим, за да се избегнат войните между европейци или за да се обедини Европа от Изтока до Запада. Не могат да се лансират проекти за бъдещето върху съществуващи вече реалности.

Трябва да се отиде по-далеч, освен ако не желаем да останем в една широка зона за свободна търговия, както мисля, че би се харесало на някои. Към Съюз само за по-лесното преминаване на стоки, капитали, но не и на хора ли трябва да се стремим? Това не би било много привлекателно за хората и ако се задоволим с подобна перспектива се подхвърляме на рискове за връщане назад. Европа трябва да предложи на човечеството своите исторически постижения, които бихме могли да наречем нейната обща визитна картичка или модел на общество.

На първо място определена концепция за демокрация, която включва не само зачитането на човешките права и политическите свободи, но и идеята за солидарност и равенство, което е изискване за социалната сплотеност. Европа е немислима без завоеванията на държавата на благоденствието, която можем да запазим и укрепим в условията на глобализацията, ако вървим заедно с едно общо управление на икономиката и политиката.

Европейският съюз се роди от опита на опустошителните войни през няколко века . И за това неговата амбиция би трябвало да се превърне във "велика сила за мира". Съюзът е вече глобален икономически субект, но не и политически. Това е предизвикателството на идващите години. Не е реалистично да се възприема Европа като глобален политически субект, без да се съгласуват военните ѝ средства, с обща отбрана, която да я освободи от зависимости и която да позволи да играе уравновесяваща роля в международната политика, включително в перспективата на едно постепенно разоръжаване, а не на превъоръжаване както предлага Буш.

От друга страна територията на Съюза е богата с културното си многообразие, което трябва да бъде запазено и защитено от обедняващото уеднаквяване, чуждо на най-добрите ни традиции. За европейците постиженията на образованието и културата никога не са били стока, като всички други. Идеята, че европейското изграждане вреди на националната идентичност е погрешна, защото става точно обратното. Само средствата, което това обединение ще осигури могат да противодействат на сега завладяващото ни уеднаквяване. От друга страна Европа, която събори една потискаща я стена, не може сега да издигне друга, която да е също толкова жестока и непреодолима. Европа на бъдещето или ще приеме културното и етническото многообразие, или ще допусне по нейните земи да се разраснат смъртоносните за свободата явления като расизма и ксенофобията.

Европейската младеж е все по-чувствителна към идеята, че ние сме част от природата и че посегателствата срещу нея са по същество посегателства срещу човешките права. Съюзът трябва да бъде крепост на поносимото и трайно развитие, той трябва да се противопоставя на агресиите срещу околната среда също толкова енергично колкото и срещу тези срещу правата на човека.

Всички тези идеи ни карат да мислим, че си струва трудът да бъде изградена единна Европа, защото без усилията на всички би била немислима практическата ѝ реализация. Ако искаме да запазим и да подобрим нашия модел общество, нашата демокрация и благоденствие, да запазим мира, да не унищожим планетата, да укрепим нашето многообразие трябва да бъдем все по-единни, защото ако действаме поотделно бихме били безсилни и доминирани от други.