Няма да се поколебая и минута да подам оставка

Препечатваме от в."Седем" откъсът от секретната стенограма на среща в кабинета на президента Желю Желев на 2 октомври 1992 г., на която ген. Бриго Аспарухов докладва за така наречената македонска оръжейна сделка. Две седмици по-рано, като директор на Националната разузнавателна служба, ген.Аспарухов обявява на пресконференция, че премиерски съветник е замесен в оръжейна сделка с Македония. В отговор тогавашният премиер Филип Димитров иска обяснение от шефа на разузнаването. Генералът огласява в медиите, че ще разясни само в присъствието на президента, представители на главната прокуратура, МВР и парламентарната комисия по национална сигурност. Стенограмата отразява именно тази среща, на която присъстват Желю Желев, Филип Димитров, Светослав Лучников, Йордан Соколов, Николай Слатински, ген. Стоян Андреев, Иван Палчев и Димитър Йончев.

Текстът показва, че всички присъстващи на срещата единодушно са възприели действията на Бриго Аспарухов като гаф, за който той е приел да се извини. Вместо това обаче "македонският скандал" допълнително се раздухва и стига до разследване в парламентарната комисия по национална сигурност, което нажежава политическата обстановка. В резултат министър-председателят Филип Димитров иска вот на доверие в края на октомври 92, а при гласуването му в парламента кабинетът е свален, с което идва краят на първото правителство на СДС.

Бриго Аспарухов: Уважаеми господа, Националната разузнавателна служба разполага с достоверни данни, че македонските служби за сигурност по нареждане лично на Никола Клюсев - бивш министър-председател на република Македония, са поискали спешна доставка на оръжие за нуждите на МВР и новосформираната македонска армия. Проучвали са възможностите за доставка на въоръжение, боеприпаси и взривни материали, бойни машини, БТР от турски, италиански и български фирми. По политически и икономически съображения е надделяло становището, цитирам "Оръжието да бъде доставено от България чрез некомпрометирани български фирми." (...) В началото на август тази година получихме данни и за това, че, цитирам "Висш представител на българското правителство" - представял се за съветник на българския премиер, придружаван от двама представители на благоевградската фирма "Кери-91" са посетили Скопие и са провели разговори в сградата на Министерството на вътрешните работи на Македония по въпросите за доставката на оръжие. (...) Македонската страна държала особено много на дискретността на водените разговори, опасявайки се да не стане достояние на пресата в Македония и у нас и от остри реакции на сърбите. Висшият представител на българското правителство пристигнал в Скопие на 22 юли 1992 г. и, представил се като съветник на министър-председателя, взел участие в разговорите по доставката на оръжието от България за Македония и се казва Константин Мишев. (...) Оценката е, че внос на оръжие на стойност 200 милиона щатски долара от Македония е невъзможен поради твърде ограничените ѝ финансови валутни възможности и че явно се търсят възможности за преодоляване на ембаргото, наложено спрямо Сърбия и Босна и Херцеговина. В допълнение мога да кажа, че съществува план за дестабилизация на Македония на югославското военно контраразузнаване, по-конкретно щаба на военновъздушните сили, и за влошаване на отношенията между Македония и България.

Филип Димитров: Това ли е Вашата информация, господин Аспарухов?

Бриго Аспарухов: Това е информацията, да!

Филип Димитров: Аз мисля, че тази информация дава достатъчно основание да констатираме, че Националната разузнавателна служба се занимава с безсмислена дейност или със съзнателно търсене на провокации. Тези патетично изложени от господин Аспарухов данни не съдържат нищо повече от онова, което вие лично знаете, което ген. Андреев като член на Комисията за контрол на въоръженията също така добре знае, което е известно на тук присъстващите министри и на други членове на кабинета. Което само по себе си би било смешно, ако не беше толкова - подчертавам думата, която ще употребя, отвратително, това, че от тази история се прави такава гнусна - подчертавам думата - инсинуация. Вие много добре знаете, всички министри знаят, че от месец април - май по разни пътища до българското правителство стигаха сигнали, че се предлагат оферти на неясни български фирми, от също така неясни македонски източници за търговия с оръжие. Вие също така много добре знаете, защото аз съм говорил по този въпрос, че по решение, което ние с господин Праматарски, министър на търговията, известявайки други членове на кабинета, довеждайки го до знанието на Комисията по въоръженията, взехме, споменатата фирма, чието име - как беше - на лицето Керин, която има данни, че е свързана по някакъв начин с фирма "Тератон" (...) води някакви преговори с Македония. След тяхното представяне на въпроса пред министър Праматарски, най-естественото нещо беше там да не бъде изпращан министър, който да води разговорите по този въпрос, а да замине г-н Мишев, мое доверено лице с указание да изясни за какво става дума. ИЗЯСНЯВАНЕТО НА ТАЗИ ОФЕРТА БЕШЕ ОБЕКТ НА РАЗГОВОР МЕЖДУ ВАС, Г-Н ПРЕЗИДЕНТ, И МЕН! ТО БЕШЕ КОМЕНТИРАНО В КОМИСИЯТА ПО НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, КАКТО Г-Н АНДРЕЕВ БИ ТРЯБВАЛО ДА СИ СПОМНИ, беше поискано становището на Външно министерство по въпроса за това дали подобна оферта би могла да съставлява нарушение на ембаргото и бяха проведени разговори лично от мен с посланиците на САЩ, на Великобритания, на Франция относно оценката, която те биха дали на подобна оферта, дотолкова, доколкото съществува резолюция на ООН за забрана на търговията с оръжие на републиките в Югославия. И тъй като България е признала Македония, а тя не беше призната от страните от Европейската общност и от САЩ, беше поставен въпросът следва ли да се интерпретира тя като република в състава на Югославия. Трябва да отбележа, че в това отношение категоричността на становищата на различните посланици беше различна, но в крайна сметка комисията по въоръженията взе становище в смисъл, че подобна сделка в момента не е уместно да бъде осъществявана. Както всички присъстващи тук много добре знаят, г-н Мишев не би могъл да сключи такава сделка, а и, слава Богу, г-н Аспарухов не стигна дотам да твърди това, защото всички сделки се сключват с лиценз от Комисията по въоръженията, т.е. всичко това, което се говори тук, в тази стая, би могло да изглежда една безобидна история, ако за съжаление в контекста на това, което става досега, и съобразено с поведението на г-н Аспарухов, аз съм склонен да третирам това като провокация. (...) Бихме могли да го отчетем като проява на елементарно хабене на усилия на НРС, която не знае, че има писмени становища по този въпрос от Министерството на външните работи, и че този въпрос се обсъжда в комисията, и си хаби ресурсите, включително и парите навярно, за да прави подобни разследвания, ако нещата не бяха поставени в този контекст. Г-н президент, аз считам, че това е една отвратителна провокация и настоявам, след като ние излезем от тази стая, Вие да разгледате своето отношение към назначения от Вас шеф на Националната разузнавателна служба. (...)

Бриго Аспарухов: Аз нямам информация кой с кого тук е преговарял, какво е мнението на правителството. Не съм участвал в никакви обсъждания на въпроса за оръжие, доставка или недоставка на оръжие. За мен съществуваше като основна задача да следя за изявите на наши частни, държавни и каквито и да било фирми зад граница и при получаване на сигнал за сделка с оръжие да информирам. При нас постъпи тази информация, че висш държавен чиновник е бил там и е разговарял за оръжие. Аз бях длъжен незабавно да информирам за това.

Филип Димитров: Изявления правите вместо да попитате премиера на тази държава за какво става дума!

Бриго Аспарухов: (...) Що се отнася до квалификацията, че това е провокация, аз категорично отхвърлям подобно нещо и затова ревниво и достойно отхвърлях всички опити да бъде съобщено или забъркано името на когото и да било, преди да бъдете запознат Вие, в присъствието на г-н Желев. Настоявам и сега, че това е оперативна информация. Тя няма юридическа стойност и точно така я формулирах. Трябва да я чуят органите, които по компетентност да се произнесат. НИЕ НЕ ОБВИНЯВАМЕ Г-Н МИШЕВ В ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, НИТО В ПОМИСЛИ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. В това, във факта, че е преговарял за оръжие в Македония - това сме изяснили, това съобщаваме! (...)

Филип Димитров: (...) Комичното е, че Вие започвате да давате информации в медиите тогава, когато случаят на правителствено ниво е разрeшен вече окончателно. Вие ми казвате, че това не е провокация, но ако това не е провокация, това е безнадеждна некомпетентност, извинете ме.

Николай Слатински: Аз също настоявам г-н Аспарухов да поеме вината за това, че го е казал на пресконференция.(...) Не мога да разбера защо беше направено това нещо. Именно за това казвам аз, че атмосферата и замисълът на тази пресконференция трябваше да избие в нещо. Те избиха в това Ваше заявление. Да не говорим, че там са казани и други глупости, които обаче са обект на друг разговор, които засягат вече други министри и институции. Министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната също с някои изявления са уязвени по един крайно некоректен начин.

Желю Желев:(...) Груба грешка е, груба грешка е изявлението на пресконференция, преди тази информация да е докладвана на министър-председателя и на мен. И за това нещо аз смятам, че г-н Аспарухов трябва не само да се извини на министър-председателя, да каже, че действително е станало недоразумение и службата е допуснала грешка! Това трябва публично да се заяви!

Светослав Лучников: Извинете, г-н президент, но трябва да се каже, че не е вярно, че съветник на правителството е забъркан в сделка.

Желю Желев: Да, това изрично, това изрично!

Светослав Лучников: Един път казано, трябва да се опровергае.

Желю Желев: Допълнителните разследвания са показали друго! Аз също настоявам това изрично да се каже! Смятам, че когато стане гаф, да имаме доблестта да го кажем. (...) Имате ли възражение, г-н Аспарухов? Мисля, че е доблестно сам да го направите, да го кажете пред масмедиите, извинявайки се на правителството и на министър-председателя. (...)

Филип Димитров: Господа, първо г-н Аспарухов ще поднесе своите извинения към мене лично за това, че той си позволи да откаже да даде информация на министър-председателя на България и да създаде впечатлението за това, че нещо много драматично около правителството се е случило. Разбира се, тази информация би трябвало да бъде достъпна на Комисията по национална сигурност, но целият драматизъм, с който е придружена ситуацията и което за мене е възмутително и аз настоявам да получа удовлетворение за това. Първо - категорично заявявам, че за мен няма да бъде удовлетворяваща никаква друга формула освен това, че г-н Аспарухов е объркал забъркването в оръжеен бизнес с функциите, които правителството и хората, които са на работа в него, изпълняват… Някой вероятно трябва да помисли кой да поеме отговорността, че българското правителство действувало по механизма "крадецът вика дръжте крадеца". Това последно обяснение нека да го даде този, който може." (...)

Николай Слатински: (...) Просто излиза, че ние не разбираме какво е станало. Излиза държавен служител на много важна служба, която касае националната сигурност - и просто напада българското правителство. (...) Смятам, че г-н Аспарухов е допуснал много голям гаф и той като достоен мъж, просто няма друг изход освен да си подаде оставката.

Бриго Аспарухов: Аз много Ви благодаря за загрижеността, г-н Слатински, че искате да си подам оставката. НЯМА ДА СЕ ПОКОЛЕБАЯ НИТО МИНУТА ДА ГО НАПРАВЯ, но искам първо да се върна на формулировката, г-н президент. ГОТОВ СЪМ ДА ПОДНЕСА ИЗВИНЕНИЯТА СИ НА Г-Н ФИЛИП ДИМИТРОВ...

Филип Димитров: Аз имам известни възражения и по това, че службата била подложена на непристойни атаки. Макар че лично аз не съм я атакувал преди тази пресконференция. Извинете, но ако това е маниер на действие на една служба, това е шокиращо!

Иван Палчев: Действията на съветника и на самото правителство са били напълно правомерни и коректни. Това трябва да се каже и да се изчерпи и да се прекъсне всякаква възможност за инсинуации. (....)

Бриго Аспарухов: (Чете част от редактираното с общи усилия извинение): При допълнителна проверка на получената от НРС информация се оказа, че няма съветник на правителството, забъркан в оръжеен бизнес, съветникът на правителството Константин Мишев е изпълнявал коректно и съобразно указанията възложената му задача от правителството.(...)