Няма нищо лошо да бъде направена проверка, за да няма съмнения в закона

Г-жо Михайлова, как ще коментирате решението на пленума на Върховния касационен съд да атакува пред Конституционния съд 40 текста от промените в Закона за съдебната власт?

Това, което имам като информация е, че се атакуват предимно текстове, по които и ние като парламентарна опозиция бяхме със сериозни възражения. Имам предвид точно текстовете за правомощията на правосъдния министър, за правомощията на инспектората към правосъдното министерство, относно възможността една - пета от Висшия съдебен съвет да иска имунитета на висши магистрати, поради едно предишно решение на Конституционния съд. Между другото, това бяха и основните бележки в становището на Венецианската комисия по Закона за съдебната власт.

В такъв случай мисля, че най-доброто нещо, което може да се направи, е да имаме едно решение на Конституционния съд, в което да се каже кои текстове са валидни и кои не и да няма спорове и съмнения относно приложението на един толкова важен закон.

Вие като юрист и като депутат приемате ли, че тези текстове наистина противоречат на конституцията?

Това единствено и само, по силата на Конституцията, може да каже Конституционният съд. Всеки един юрист, всяка една от институциите, които имат правото да сезират Конституционния съд, могат да имат своите съмнения или обратното. Но в крайна сметка единственият, който може да отсече и да каже така ли е или не е така, е Конституционният съд. Затова според мен няма нищо лошо в това да бъде направена проверка.

Ще ви задам въпроса по друг начин - вие като юрист имате ли съмнения, че някои от текстовете противоречат на Конституцията?

Специално за текста, който е свързан с правомощията една - пета от членовете на ВСС да искат сваляне на имунитета, има едно решение на Конституционния съд, много близо до този текст. Аз съм го казвала и публично - това беше текст, който ние приехме по време на нашето управление, смятайки, че по този начин ще се въведе една по-голяма справедливост и точност в закона. Но няма никакво значение дали мислим така или не, ако един текст противоречи на Конституцията, както тогава отсъди Конституционния съд. Затова сега изразих позицията си, че има голяма вероятност приетият сега текст да последва съдбата на текста, който ние приехме тогава. И затова в пленарна зала посочихме на управляващите именно тези - да прочетат и да погледнат по-сериозно мотивите на това конституционно решение. Имахме и свои възражения, затова имахме и алтернативни предложения за част от текстовете, които сега пленумът на ВКС предлага за разглеждане пред Конституционния съд. Някои бяха приети, други - не. Аз само искам да отбележа, че много сериозно нещо е пленумът на ВКС да критикува закон, и то закон за съдебната власт. Заслужава да се отбележи самият акт, че това става от името на пленума на ВКС, защото това е един много представителен орган и в крайна сметка засяга именно работата на съдебната власт.

Г-н Григоров изрази притеснение, че възможността една-пета от членовете на Висшия съдебен съвет да искат имунитет на магистрат ще позволи да се изпълняват в известна степен политически поръчки? Това възможно ли е според вас, имате ли такива опасения?

В една силно политизирана среда винаги може да има подобни съмнения. Всъщност основното ни възражение по този текст, което се споделяше и в становището на Венецианската комисия беше, че квотите, от които е съставен ВСС, има различно представителство. Добре известно е, че има част, излъчена от парламента и тя звучи едва ли не като политическата част, защото все пак е излъчена от един политически орган. И когато тази “политическа част” са 11 човека, а много по-малко от тях могат да стартират процедурата, такива съмнения винаги могат да възникнат.

Но въпросът не е дали има съмнения или не. Конституционният съд преценява нещата не по целесъобразност, а по законосъобразност. Тоест тези аргументи - дали ще се злоупотреби или не, няма да важат при вземането на едно решение. Въпросът е дали отговаря на закона.

Как си обяснявате, че атакуваните промени не само са приети от парламента, но и са пуснати от президента?

Не е нито първия, нито ще бъде последния случай Конституционният съд да се сезира за закон, приет от парламента и подписан от президента. Такива примери има много в нашата кратка история с действието на най-новата ни Конституция, която въведе и Конституционния съд. Смущаващото за мене по-скоро е, че имаме реакция на много висши магистрати. Това ме кара да се замисля за следното - или не са взети техните становища при обсъждането на самия проект за закон, преди да влезе в парламента, или след това пак не са чути техните възражения.

Аз си спомням, че по време на гледането на закона министър Станков, а и представители на мнозинството непрекъснато казваха, че това е закон, който във висша степен е съгласуван с всички звена на съдебната власт. Фактът, че имаме реакция от звено на съдебната власт, и то не кое да е - съдът / което в други страни единствено и само представлява съдебната власт, тъй като там следствието и прокуратурата не принадлежат към нея/ говори, че не е имало добро съгласуване.

Независимо от решението на КС, как според вас ще се отрази на съдебната реформа самия факт, че тези промени са атакувани?

Според мене това не бива да се драматизира. Нормално е един закон да бъде сезиран. Трябва да се изчака съвсем спокойно решението на КС. Каквото е то, такова ще бъде и приложението на закона.

Трябваше ли според вас първо да се направят основните промени - в Конституцията, а след това да се променя и устройствения закон за съдебната власт?

Ако се събере достатъчно политическа воля за промяна на Конституцията относно действията на съдебната власт, правомощията на звената, как да бъдат разположени те - неминуемо от това ще следва изцяло нов закон за съдебната власт.

Основната теза на СДС и по време на дебата на закона, и по време на КСНС при президента, и на последната среща, която президентът свика във връзка с престъпността - беше, че основният дефект се крие в самата Конституция и колкото да променяме действащите закони въз основа на съществуващите разпоредби, няма да получим висока ефективност в степента, в която желаем, няма да постигнем бързо и справедливо правораздаване, каквото всички желаем. Затова още по-актуално и от това, което днес коментираме с вас, звучи, че трябва да има сериозно преразглеждане на Конституцията.