Няма причина за паника - войната върви добре

Гласувайте доверие на Саддам Хюсеин. Той разбра от първата война в Персийския залив, че няма смисъл да се влиза в обикновена битка с американските сили. Във втората война от Залива той възприе по-хитрата стратегия на оттегляне в градски райони и атаки на нередовна войска срещу американските маршрути за доставки.

Най-големият успех на г-н Хюсеин е просто да контролира режима си. Масовите бунтове и дезертиране, очаквани от много хора, не се случиха, но не заради "националистични" настроения, както казват някои, а защото Баасистката терористична инфраструктура продължава да бъде здраво имплантирана и обикновените иракчани все още не са достатъчно убедени в победата на американците, за да застанат на тяхна страна. Те не искат да се повтори това, което стана през 1991 г., когато САЩ ги насърчиха да се вдигнат на бунт и след това наблюдаваха безучастно тяхното клане.

Американските сили не бяха подготвени за жестоката съпротива на предани на режима сили. Цялата администрация начело с президента неблагоразумно подхранваше очакванията за лесна победа като популяризираше въздушната кампания "шок и ужас" и публично спекулираше за стопяването на съпротивата. Това би могло да стане, ако Саддам Хюсеин умре един ден. Но той явно не е мъртъв и така ние имаме сега една истинска война.

Обаче това не е причина за паниката,която много медии всяват с прокарването на страховити аналогии с войната във Виетнам. Американските сили продължават да вървят към победа, въпреки някои незначителни спънки. Саддам Хюсеин имаше първоначален политически успех в защитата на градовете си, но във военно отношение не е постигнал много.

Федаините могат да нападат комуникационните линии, като принуждават коалицията да разположи повече войски за охрана на конвоите с доставки, но това е просто едно неудобство. "Престъпниците" умират. Те не могат да продължат с тези неефективни атаки безкрайно. Колкото и да е дразнеща тази съпротива, други опасности не се появиха. Няма масово унищожаване на иракски петролни кладенци, язовири или мостове. Няма атаки срещу САЩ и Израел. Няма атаки с химическо или биологично оръжие. Някои от тези сценарии все още могат да се случат, но други са изключени заради военните действия. Настъплението на американските сили, които преминаха 250 мили за 4 дни, е впечатляващо, но още не е приключило. По-голямата част от Западен Ирак падна. Кюрди, водени от специални американски части се придвижват от север. Въздушните удари по Републиканската армия около Багдад вземат своите жертви.

Медиите представят изкривена картина, тъй като "внедрените" репортери отразяват всяка една драскотина, която американски и британски войници са получили. В иракските сили обаче няма такива репортери, които да предават за разрушителните загуби от точните въздушни и артилерийски удари.

Всеки изгубен живот е трагедия, но по историческите стандарти САЩ не са понесли прекомерни загуби. По-малко от 50 американски войници бяха убити - само малка част в сравнение с 382-мата убити по време на войната в Залива през 1991 г. /174 от които загинаха от враждебен огън/. Две от най-успешните атаки в историята са германският блицкриг /светкавична война/ през 1940 г. и израелската офанзива срещу арабските страни-съседки през 1967 г. Германците загубиха над 27 000 души, израелците - над 700. Ще бъдат нужни много засади като тези в Насирия, преди американските сили да се доближат до тези цифри.

След първите само 14 дни офанзивата съвсем не е в задънена улица. Обсадата на Франция по време на германския блицкриг през 1940 г. продължи 44 дни, преди тя да се предаде. А последните американски кампании не са работа за една нощ. Първата война в Залива продължи 43 дни, Косовската - 79 дни, Афганистанската - 63 дни. Няма друга причина, освен чиста надменност, за да очакваме тази кампания да продължи с по-бързо темпо.

Последната битка - за освобождението на Багдад - няма да бъде лесна или безкръвна, но е изпълнима. Г-н Хюсеин си мисли, че може да пресъздаде в по-голям мащаб американската обсада на Могадишу през 1993 г., известна като "Блек Хок Даун", която прерасна в кръвопролитна битка, но определено греши. За американските сили не беше проблем да овладеят Могадишу през 1992 г. Проблемите започнаха през 1993 г., след като повечето американски войници се бяха прибрали у дома, а малък контингент от командоси бе изпратен да залови племенен вожд в столицата Могадишу. Американските сили постигнаха своята цел, но с цената на 18 живота, тъй като им липсваха бронирани машини и въздушна подкрепа. Битката за Багдад няма да има такъв късмет.

Коалицията ще има успех в Ирак. С всеки изминал ден силите на г-н Хюсеин отслабват все повече, а нашите укрепват. Това, че врагът сега се бори ожесточено не означава, че няма скоро да бъде разгромен. Французите се бореха ожесточено през май 1940 г., но в началото. Същото ще се случи и в Ирак.

По БТА