Обама сложи край на Студената война в Карибския регион

Студената война най-накрая приключи в Карибския регион, след като Куба и САЩ официално възстановиха дипломатическите си отношения, прекъснати от повече от половин век на враждебност. Двете страни се готвят да отворят отново посолствата в столиците си на 20 юли.

Твърде дълго Вашингтон възприемаше комунистическа Куба като заплаха в задния си двор. Сегашното сближаване ще бъде важна част от наследството, което Обама ще остави след края на мандата си, но все пак доминираният от опозицията Конгрес в САЩ може да му създаде някои пречки.

Отварянето на американското посолство "ще легитимира репресиите в Куба и няма да поощри каузата на свободата и демокрацията", оплака се в Туитър във вторник кандидатът за президентската номинация на Републиканската партия Джеб Буш, син и брат съответно на президентите Джордж Буш-старши и Джордж Буш-младши.

Законодателите от консервативната партия вече дадоха ясно да се разбере, че Обама няма да може така лесно да назначи посланик, чиято номинация ще трябва да бъде утвърдена от контролирания от републиканците Сенат. Още по-трудна може да се окаже отмяната на дългогодишното американско ембарго върху търговията с Куба въпреки надеждите на американските компании, туристите и разбира се на любителите на пурите и рома, че режимът на ограничителните мерки скоро ще бъде вдигнат.

Помирението с Куба отдавна беше в дневния ред на Обама, но той изчака почти до средата на втория си мандат, за да разкрие картите си. Обама и кубинският президент Раул Кастро изненадаха света през декември, когато заедно обявиха намеренията си да възобновят отношенията. Станалото бе резултат от 18-месечни тайни преговори с посредничеството на Ватикана.

В тържествен тон Обама заяви на испански: "Тодос сомос американос" /"Всички сме американци"/. През април двамата държавни глави се видяха в Панама в кулоарите на лидерската среща на Организацията на американските държави и отново твориха история.

Кастро, 83-годишният брат на болния 88-годишен революционен лидер Фидел Кастро, припомни инциденти като опитите на ЦРУ да убие брат му, както и безуспешното нахлуване през 1961 г. на кубинските изгнаници в Залива на прасетата. Старият революционер тогава заяви, че първият президент на САЩ от афро-американски произход не носи никаква вина за действията на предшествениците си: "Според мен президентът Обама е честен човек. Смятам, че поведението му до голяма степен се дължи на скромния му произход". Обама гледаше в пода.

Години наред САЩ бяха в международна изолация, що се отнася до политиката им към Куба. Дори папи посещаваха Хавана и осъждаха търговското ембарго, което бе въведено от американския президент Джон Кенеди.

По улиците на Хавана обикновените кубинци хранят големи надежди да се измъкнат от бедността. Туристите от САЩ вече се увеличиха значително през януари, но все пак много от ограниченията върху пътуванията остават в сила.

Пред сградата на Службата за защита на дипломатическите интереси на САЩ в Куба, 50-годишният Едуардо Валдес изрази надежда, че новото посолство ще го улесни да емигрира и да се събере със семейството си във Флорида. "Не съм виждал сина си от пет години", обясни той.

Абел Гарсия, 45-годишен мъж, който чакаше пред службата да получи отговор на молбата си за американска виза, заяви, че сближаването "ще бъде нещо добро за страната" му.

В старата част на Хавана и в градовете от времето на колониалната ера като Тринидад в Централна Куба бизнесът с туристи от САЩ вече разцъфтява. Много западни туристи вече бързат да си направят планове да посетят Куба и да добият представа какви са били нещата там десетилетия наред, да се повозят в легендарните лимузини от 50-те в островната държава, преди там да са потекли очакваните чуждестранни инвестиции.

Също пред службата за защита на американските интереси 57-годишният Раул Бусо изрази очаквания за подем в икономическите отношения със САЩ: "Сега всичко би трябвало да се подобри".

По БТА