Обещанията за по-ниски данъци зависят от реалните реформи

Тази година за първи път правителството представя своите дългосрочни намерения в областта на данъчната политика. Това е похвално, още повече че беше направено преди края на първото полугодие, а не през последните месеци на годината. Дали обаче правителството ще спази дадените обещания или всичко ще се окаже теоретични разсъждения на една част от екипа на министерството на финансите? Дали данъците ще продължат да намаляват догодина или ще се увеличат?

Ето кои са основанията за съмнения, че обещанията ще бъдат изпълнени:

• Добре известно е, че промените минават само ако са одобрени от МВФ. А фондът дава зелена линия само когато се увери, че резултатите от промените в данъчното законодателство няма да навредят на изпълнението на бюджета. Това става година за година. Затова досега нито едно правителство не е посмяло да поеме дългосрочен ангажимент - нещо нормално за добре развитите държави, където данъчните ставки се гласуват за три години напред. Предполагам, че правителството не би могло да се ангажира дори с обявените мерки за следващата година - те също нямат одобрението на МВФ и няма да го получат, преди да е ясно изпълнението на тазгодишния бюджет, т.е. някъде в края на септември - началото на октомври. Така че обявеното дори за следващата година, макар и много минимално, не може да се определи като друго освен добри намерения. Логиката на МВФ е следната: бюджетният дефицит трябва да е минимален, а резервът - висок, за да се компенсира дефицитът в текущата сметка на платежния баланс. Така е било при предишни правителства, така е и сега.

• Не съществува макроикономическа надеждна прогноза за толкова дълъг период от време, а изпълнението на ангажименти в областта на данъчното облагане зависи от макроикономическото състояние на страната. Много трудно отсега може да се обещае (и изпълни) намаляването на един данък за след 2 години, когато е възможно икономиката да тръгне надолу и постъпленията от другите данъци да не са достатъчни, за да компенсират намалението в приходите. България е малка страна и много силно се влияе от развитието на глобалната икономика. Никой не можеше да прогнозира това, което стана на 11 септември 2001 година, а то доведе до свиване на световната икономика и даде своето отражение и в България, като намали очаквания 5-процентен растеж на 4%. Преди това бяха кризите в Русия, Косово, в цените на петрола.

• Никъде никой не споменава как ще се компенсира намалението в данъчните постъпления в разходната част на бюджета. Официално беше съобщено за намаление с около 3 процентни пункта от БВП в данъчните приходи. Казано бе също, че бюджетният дефицит ще остане в рамките на сегашния. Това означава, че ще трябва да бъдат намалени разходите, но кои? Може да се каже, че към момента възможността за намаление на разходите чрез икономии и съкращения поравно във всички сфери е нулева. За намаление може да се говори като резултат от бъдещи сериозни реформи по отделните сфери. Но засега правителството мълчи по въпроса. Точно обратното - може да се предположи, че с оглед присъединителните процеси към ЕС и НАТО разходите по тях ще нарастват.

Ако погледнем по същество обявените промени, генералният извод е, че те са правени на принципа "човекът взе парите и каза ще видим". На практика не може да се говори за намаляване на данъците през следващата година. То ще дойде евентуално през 2004-та. Не се решават и основни проблеми, довели до допълнителни разходи за бюджета.

• Общините са най-ощетените. Не е ясно по каква причина правителството реши да отмени или по-скоро да прибере данъка върху печалбата за общините, който съществува още от Указ 56. Те щели да бъдат компенсирани с повече приходи от данък общ доход, дори можело да им се даде и целият приход от ДОД. Но колко точно - 70% ли, 100 % ли, никой не казва.

Ясно е друго - че с това решение общините ще бъдат направени още по-зависими от правителството. Мярката противоречи на всички световни тенденции за увеличаване на самостоятелността на общините. От друга страна, тя не решава проблема с финансовото състояние на общините. Основно техният проблем е високата безработица и оттам ниските постъпления от данък общ доход. Преотстъпването на по-голяма част от досегашните 50% ДОД ще донесе повече приходи на местата, където има повече заети. На местата с нулева заетост (за съжаление има такива) дори и да им се дадат 200% от приходите от ДОД, резултатът ще е все същият.

Прибирането в републиканския бюджет на приходите от данък печалба, ще ощети общини с големи печеливши предприятия като София, Севлиево, Девня и други. Което води към уравновиловка.

• Догодина няма да има намаление на данък печалба, но го очаквайте по-догодина. Така за пръв път от няколко години насам данъкът върху печалбата ще остане непроменен.

• Данък общ доход - в предишни години ставките оставаха едни и същи, а се увеличаваха необлагаемият минимум и след него и различните групи доходи. Сега ще се намалят ставките, но ще се намалят и доходите, за които ще се плаща по по-ниските ставки. Така че евентуално намаление би могло да има за най-ниските доходи но при положение, че те останат неизменни. (Няма нищо лошо в това правителството да предвижда замразяване на доходите, но едва ли ще успее да се споразумее със синдикатите).

Така че нищо чудно да се окаже, че средната заплата през 2002 година се е облагала с по-малко данък, отколкото средната заплата през 2003 година. Да не говорим, че няма никакви данни какви са намеренията за разпределението на осигурителната тежест между работниците и работодателите. Тогава може да окаже, че като цяло отчисленията от заплатите ще са повече догодина, отколкото сега.

Има и друга опасност - ако минималната заплата нарасне, тя ще стане облагаема - нещо, което нито едно правителство досега не си е позволявало за дълго време.

Като към това прибавим плавното увеличение на акцизите, може да се прогнозира, че данъчната тежест през следващата година ще се увеличи, а за някакво облекчение може да се говори едва през 2004 година. Ако всичко върви според прогнозите и обещанията.