Общо 42 800 са младите българи между 15 и 34 години, които някога са започвали да учат висше или средно образование за професионална квалификация, но не са завършили. Някои са се отказали, а други са прекъснали за една или повече години. От тях 5800, защото са предпочели да работят, 8800, защото не са доволни от образователната система, 13 000 – по финансови причини и 15 200 – по други причини, показват данни от проучване на Националния статистически институт (НСИ).
Едва 58.5 на сто от младите хора, участвали в проуването, които са завършили висше образование и в момента са заети, посочват голямо или много голямо съответствие на специалността с естеството на основната им работа.
Проучването е част от модула "Младите хора на пазара на труда" към Наблюдението на работната сила през 2024 г. и е съфинансирано от Европейската комисия, а данните от него не са изненада.
Подобна картина очертаха по-рано и данните на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), според които повече от 40% от висшистите у нас работят на позиции, които не изискват висше образование.
Причината висшистите да не използват дипломите си е, че учат за специалности, които не се търсят на пазара на труда. Докато България изпитва остър недостиг на специалисти в области като инженерство, строителство и здравеопазване, кандидат-студентите продължават да избират най-често специалности в направление "Социални, стопански и правни науки".
През 2025 г. най-желаните специалности от кандидат-студентите на Софийския университет "Св. Климент Охридски" бяха "Право", "Психология" и "Международни отношения". Изследване, реализирано от студентската медия на Нов български университет NewBlog 4U и платформата kazva.bg показа, че "мечтаната работа" на младите включва 4-дневна работна седмица, 6-часов работен ден и 5 000 лева заплата.
Оказва се, че професионалните пътища, които младежите чертаят за себе си, не отговарят на нуждите на пазара на труда, а мечтаните трудови условия не отговарят на действителността. "В този контекст в рамките на Националния форум "Младите могат" ученик заяви: Ако сравним заплатата на един лекар или друг професионалист, учил с години, с тази на един дюнерджия ще видим, че разликата не е толкова голяма. Това обезсърчава младите хора. По-лесно е да отидеш да работиш ниско квалифицирана работа, отколкото да се развиваш, защото ще изкарваш същите пари".
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
1 коментар
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
Например, може да се комбинира изучаването на романски езици, което дава на завършилите много по-голям набор от възможности за работа.
За „Славянски езици“ също може да се комбинират няколко близки езика.
История, философия, цивилизация може да включва и археология и т.н.
Педагогиката може да включва логопедични и психо …-физиологични проблеми, изучавани в няколко дисциплини, с които сега се сблъсква българското училище. Така учителите ще могат да решават разнообразен кръг от проблеми, с които реално се срещат в учебната среда.