Асоциацията на европейските журналисти – България и Програма "Достъп до информация" излязоха с позиция в подкрепа на Стефан Дечев – бившият преподавател, който освети "фабриката" за фалшиви дипломи в Югозападният университет "Неофит Рилски" (ЮЗУ).

Преди година преподавателят съобщи за нередностите при издаването на дипломи и в документацията на университета. По-късно през януари Министерството на образованието и науката (МОН) също откри нарушения.

ЮЗУ и ректорът му проф. Николай Марин заведоха три дела срещу доц. Стефан Дечев. Общата стойност на поисканите обезщетения е 650 000 лв. Поводът са изказвания на Дечев пред медиите, в които той описва нарушения в ЮЗУ. 

Още по темата

ЮЗУ съди за 650 000 лв. бивш преподавател, осветил "фабриката" за фалшиви дипломи

5 декември 2024 14:59

От АЕЖ и Програма "Достъп до информация" оцениха исковите молби като SLAPP – дела (дела-шамари), които нямат за цел да защитят легитимен интерес, а да попречат на публичното участие.

Трите дела според АЕЖ са заведени с цел да ограничат правото на свободно изразяване на Стефан Дечев. В писмо до медиите от Асоциацията отбелязват, че те противоречат и на Европейската директива за защита на подателите на сигнали за нередности.

"Съгласно тази директива и българския закон лицата, които подават сигнали за нередности на работното им място или публично оповестяват такива, се ползват със специална защита. В България органът, който следи за прилагането на това законодателство, е Комисията за защита на личните данни. Настояваме тя да вземе отношение към настоящия случай", пишат от АЕЖ.

Програма "Достъп до информация" и Асоциацията на европейските журналисти – България изразиха позицията си и в становище до Върховния касационен и Върховния административен съд. Те призовават съдилищата да не допускат юридически лица да претендират обезщетения за неимуществени вреди, тъй като това би дало силен тласък на SLAPP делата и би задушило критиката и дебата, характерни за демокрацията.

"Още повече, че доброто име на университета няма как да пострада само по себе си от отправената критика към определени управленски практики в него", се казва в позицията на АЕЖ и Програма "Достъп до информация".

Според тях от едновременното подаване на три иска може да се направи изводът, че ректорът Марин цели да осуети публична критика на управлението на държавния университет и използва служебното си положение, за да преследва свой критик.

"Ако чувства интересите си засегнати, той би могъл да подаде иск само от свое име, а не да подава и два почти идентични иска от името на учебното заведение. Нещо повече, в тези два иска се претендират неимуществени вреди, претърпени от юридическо лице", допълват от АЕЖ.

Програма "Достъп до информация" и Асоциацията на европейските журналисти призоваха министъра на образованието да обърне специално внимание на данните, изнесени от Стефан Дечев и при съмнения за закононарушения да сезира компетентните органи.

Припомняме, че исковете, които са почти идентични, в пълния си размер са на обща стойност 650 000 лева, са подписани от един и същи човек – Николай Марин – две от тях в качеството му на ректор и една в лично качество.

На първо време исковете са предявени частично – висшето заведение и ректорът му настояват преподавателят да бъде осъден да им плати по 1000 лева за всяко от делата, а след това биха могли да претендират и за останалата сума – съответно 100 хил. и 500 хил. лева за делата, водени от името на университета и 50 хил. за делото, което Марин води в лично качество.

Ректорът настоява, че с публичните си критики срещу ръководството на университета и разкриването на нередни практики, Стефан Дечев е нанесъл нематериални вреди на учебното заведение и на ректора му.

Още по темата

Мълчание в ефир: АЕЖ с кампания срещу делата "шамари" (Видео)

3 май 2023 20:05

"Важно е да се отбележи, че изнесената от Дечев информация доведе до журналистически разследвания и разкрития от висок обществен интерес. Делата срещу него биха могли да имат смразяващ ефект не само за ответника, а и за всички граждани, които решат да разкрият пред медиите данни за злоупотреби, на които са се натъкнали. Това би засегнало работата на журналистите и би ги затруднило в разследването на теми от интерес за обществото", пишат от АЕЖ.

Междувременно 30-има представители на академичната общност инициираха петиция в подкрепа на доц. Стефан Дечев. Те заявиха подкрепата си за гражданската позиция на преподавателя и настояха огласените в сигнала обстоятелства да станат обект на "сериозно проучване".

"Единствено по този начин, а не чрез предизвикващото безпокойство съдебно преследване срещу доц. Дечев, би се постигнало възстановяване на репутацията на ЮЗУ "Неофит Рилски", смятат авторите на петицията.

По думите им вместо да се погрижи за престижа си, като внимателно обсъди фактите и вземе мерки да предотврати последващи нарушения, ръководството на университета е решило да организира дела "шамари" срещу бившия си преподавател.

"Целта на този тип дела, както е добре известно, е освен да се разправят с конкретно лице, да се сплашат и откажат онези, които биха се осмелили да съобщават за нередности", смятат авторите на петицията.

Те настояват компетентните институции да дадат ясна информация относно резултатите от проверките на Министерството на образованието и науката (МОН) и образуваните предварителни проверки на Благоевградската окръжна прокуратура, която се самосезира по случая.

Авторите на петицията смятат, че е "в интерес на обществото и на академичните институции да се получат ясни отговори", вкючително на въпроса: "Има ли образувано вследствие на проверките досъдебно производство за извършени престъпления в ЮЗУ и, ако има такова, на какъв етап се намира".

Делата срещу Дечев са поредният случай на SLAPP в България. Асоциацията на европейските журналисти – България откри специален фонд, с който помага на журналисти и активни граждани да се защитят при такива дела срещу тях.