Бизнесът направи предложение към МОН за по-високи критерии за прием в математическите гимназии и професионалните гимназии, обучаващи в направленията на информационните и комуникационните технологии (ИКТ). Работодателите поискаха, вместо оценките от Национално външно оценяване (НВО), да се вземат предвид постиженията от олимпиади и състезания.

Промените предложиха от Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ), Фондация "Клъстер информационни и комуникационни технологии" (ИКТ клъстер), Българската предприемаческа асоциация (БЕСКО).

Как се влиза в математическа гимназия?

В момента основният критерий за прием в тези гимназии е резултатът от Националните външни оценявания по математика и български език и литература (БЕЛ) след 7 клас.

Повече тежест при кандидатстване в математически гимназии обикновено има НВО по математика. Пример за това са Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски" (СМГ), математическите паралелки в Националната природо-математическа гимназия "Акад. Любомир Чакалов" (НПМГ) и Математическа гимназия "Акад. Кирил Попов" – град Пловдив, където при образуването на бала се вземат три пъти оценката по математика от НВО и веднъж резултатът по БЕЛ.

"Въпреки че този подход изглежда на пръв поглед справедлив, той не отразява реално математическите способности и потенциал на учениците. НВО е предназначено да измерва базови компетенции, а не повишени способности и интереси в математиката, а тези училища се нуждаят именно от ученици с изявени таланти и мотивация в тази област", пишат от бизнес организациите.

Резултатите от НВО след 7. клас за периода 2022 – 2024 г. Снимка: БГНЕС/ Антон Станков

Според тях през последната учебна година проблемът е достигнал "критична точка".

"НВО по математика беше значително улеснено чрез премахване на две задачи с отворен отговор и увеличаване на времето за работа. Това доведе до рекордно високи резултати, като 99.3 от 100 точки в паралелка на Софийска математическа гимназия "Паисий Хилендарски" и 97.72 за цялото училище, показвайки, че задачите не представляват никакво предизвикателство за тези ученици. Въпреки тези изключително високи резултати, част от учениците са в риск да не бъдат приети в най-желаните училища, изискващи математическо мислене, като например СМГ, НПМГ и ТУЕС, поради по-ниски резултати по БЕЛ и ще са лишени от възможността да развиват потенциала си", отбелязват представителите на бизнеса.

Организациите не оспорват факта, че учениците трябва да покажат добро ниво на грамотност, но понеже изпитът по математика е "изключително лесен", резултатът от НВО по БЕЛ се оказва решаващ.

Какво поиска бизнесът?

От секторът упрекнаха Министерството на образованието и науката (МОН), че до момента не са предприети конкретни действия в тази посока, въпреки че темата е обсъждана многократно в обществото, като множество преподаватели и директорите на водещи математически гимназии, СМГ и НПМГ в частност, вече са изразявали своите опасения в писмо до МОН. В него недвусмислено била посочена необходимостта от промяна в критериите за прием в тези гимназии, които да отразяват повишените способности и интереси на учениците в областта на математиката и информатиката.

Бизнесът предлага резултатите от олимпиади и състезания да станат определящи за приема в математическите гимназии и професионалните гимназии, обучаващи в направленията на информационните технологии след 7 клас.

ИТ секторът в България е силно заинтересован от промени в критериите за прием в математическите и професионалните гимназии, защото математиката стои в основата на множество дисциплини, свързани с информационните технологии, включително програмирането, анализа на данни, криптографията и развитието на изкуствения интелект.

"С напредването на технологиите и без силно математическо образование, ИТ индустрията рискува да загуби конкурентното си предимство и да не успее да отговори на нуждите на един все по-сложен и технологично ориентиран свят. В този контекст, отлагането на реформите в приемните критерии за математическите и професионалните ИКТ гимназии, които според нас вече са закъснели, би имало необратими негативни последици за бъдещето на ИТ сектора в страната", пишат от организациите.

Нисък интерес и слаби резултати по математика

Интересът към математиката остава трайно нисък. Според проучване на ИПИ едва 769 ученици учат у нас в училища с висок среден успех по математика (над 80 точки на НВО в 7 клас). 2.2 хил. деца за последните 3 години са избрали математически профил в училище. Още по-малко са учениците в 12 клас, които се явяват на матура по математика (1.4 хил.).

Негативна е тенденцията не само по отношение на интереса, но и на представянето. През последните две десетилетия резултатите от международното оценяване с теста PISA демонстрират, че българските ученици видимо изостават по математика, но и по четене и природни науки.