Резултатите на българските деветокласници на междунаордния тест на PISA бележат рязък спад. 54% от българските ученици са под критичния минимум на знания по математика, 53% по четене и 48% по природни науки. Това сочат последните резултати от Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), разработена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), публикувани във вторник.

Показателите на българските ученици са най-ниските им от 2006 г. насам и значително по-лоши от средните резултатати за ОИСР. Това означава, че когнитивните компетентности на повече от половината ученици не са адекватни за решаване на всекидневни проблеми, отбелязват от Института за изследвания в образованието.

Изследването се провежда от ОИСР сред 15-годишните ученици в 81 страни по света. Началото му е през 1997 г., а през 2006 г. за първи път се включват и български ученици.

Изследването се провежда на всеки 3 години и обхваща няколко основни дисциплини: математика, природни науки, четене. Като последното издание беше отложено с една година заради пандемията от Covid-19 и се проведе между 21 март и 22 април 2022 г. 6107 ученици от 202 български училища от цялата страна са се включили в излседването. Общо 690 хил. ученици са участвали в проучването през 2022 г.

Според данните нивото на образование навсякъде по света е спаднало през 2022 г. Като основни причини са посечени пандемията, затворените училища и дистанционното обучение.  

Математика

Учениците в България имат средно 417 точки по математика при средно ниво от 472. Едва 46% от тях са достигнали поне второ ниво на теста, докато средното ниво за ОИСР е 69%. Едва 3% от учениците пък постигат най-високите нива по математика, като средното ниво е 9%.

Първо и второ ниво показват ниските резултати, като второ е прагът за поне малко практически познания в материята. Пето и шесто ниво са показател за високи резултати и постижения. Това означва, че повече от половината български ученици са под критичния минимум. Точките по математика са с 19 по-малко от предходното издание на проучването през 2018 г. Тогава средният резултат на страната ни е 436. България е на последно място по този показател сред страните от ЕС.

Данните показват тенденцията, че социално-икономически облагодетелстваните ученици превъзхождат учениците в неравностойно положение със 108 точки по математика. Момчетата и момичетата показват сходни нива по математика.

Най-добри показатели по математика имат Сингапур, Китай, Япония, Корея и Естония.

Четене

Спад има и при резултатите по четене. Българските ученици имат 404 точки, докато средният резултат е 476. Близо 47% от учениците в България са постигнали поне ниво 2 по четене при средно 74% за страните от ОИСР. Това означва, че 53% от българските деветокласници нямат елементарни четивни умения. Само 2% са достигнали ниво 5 или 6, докато средните показатели са 7%. Момичетата бележат по-висок резултат от момчетата в този показател, водейки ги средно с 33 точки. България е предпоследна по този показател в ЕС, като единствено Кипър има по-ниски резултатати.

Сингапур бележи най-висок резултат в тази категория с 543 точки. С високи резултати са и Япония и Ирландия.

Природни науки

При резултатите по природни науки няма значителна разлика в сравнение с показателите от теста през 2018 г. Сега България има средно 421 т., а през 2018 г. – 424. Спадът обаче е сериозен на фона на резултатите от 2015 г., когато имаме 446 точки. Средният резултат за 2022 г. е 485 точки, а Сингапур е първенец и в тази категория.

52% от българските ученици са достигнали поне второ ниво при средни показатели от 76%. Само 1% от деветокласниците имат високите нива, сочат данните.

Липса на концентрация и влияние на социалната среда

Социалната среда оказва силно влияние на представянето на учениците. Тези, в чиито домове има повече от 16 книги, показват по-високи резултати и по четене с разбиране, и по математика, и по природни науки, заявиха от Министерството на образованието и науката във вторник при представянето на данните.

46% от българските ученици се разсейват с дигитални устройства в клас, докато средният процент за страните от ОИСР е 30%. Значително спада и процентът на задържане на вниманието на нашите ученици, като се оказва, че около 48% от учениците не слушат какво казва учителя им в час. Това е със 18% повече от средното за ОИСР.

Реакцията на МОН

"В следващите години ще се работи целенасочено за това българските ученици да могат да реализират уменията, свързани с овладените от тях знания. Тогава ще се повишат и резултатите при следващото изследване на PISА през 2025 г., и тези от нашите външни оценявания", каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков.

В понеделник той представи част от мерките, които ще бъдат предприети за намалянето на функционалната неграмотност на българските ученици и ще бъдат насочени към по-добри резултатати на следващото издание на проучването през 2025 г.

"Ще подкрепим и учителите, и училищата. Няма как да ги подготвим специално за PISA тестове. Това, което можем да направим, е да ги подкрепим в това да се реализират стандарти за качество в образованието. Децата да завършват съответния клас или етап на обучение с овладени компетентности, които да могат да прилагат на практика", поясни министърът при представането на резултатите.