Стабилно зле са българските ученици по четене с разбиране

Международното изследване PISA отчита лек спад на резултатите по математика и срив по природни науки

Стабилно зле са българските ученици по четене с разбиране

Резултатите на българските деветокласници по четене с разбиране остават стабилно незадоволителни през последните 12 години, по математика леко са спаднали за периода, но през последните три години остават без съществена промяна. Тези по природни науки пък спадат. Това показват последните резултати от Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), разработена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

България участва в изследването, което обхваща 15-годишни ученици, от 2006 г. Самото проучване се прави през три години, а последните тестове са правени през 2018 г. Резултатите бяха обявени във вторник от Министерството на образованието и науката.

Те показват, че и по трите компонента - четене, математика и природни науки, резултатите на българските деветокласници са под средното ниво за страните, участващи в изследването. Най-добре и по трите компонента се справят учениците в Китай и Сингапур. Високи са резултатите и на 15-годишните в Естония, Канада, Финландия, Ирландия, Макао. Самото изследване няма за цел да прави класация на страните, но според резултатите България се нарежда на между 50-о и 60-о място от 79 страни.

 

Българските ученици имат проблем с четенето и разбирането на дълги текстове, трудно правят разлика между твърдение и факт, проблем е и преценката дали в даден текст е истина.

Влияние върху резултатите на учениците имат социално-икономическите фактори, типът на училището, в което учат (непрофилирано, професионално или профилирано), това дали българският е майчиният им език, какво е образованието на родителите им, колко книги има в дома им.

Според образователния министър Красимир Вълчев резултатите не са изненадващи, но са разочароващи. Сред основните причини за стабилно лошото представяне на българските деветокласници е това, че системата на образованието у нас все още е в ХХ век - насочена е към предаване на знания, а не към формиране на умения, а задачите от PISA изискват повече демонстриране на умения и прилагане на практика на наученото.

Дългите текстове са проблем

Средният резултат на 15-годишните на задачите по четене с разбиране е 420 точки. Той е под нивото за всички участвали в изследването страни - 487 точки. Почти половината от учениците у нас - 47% не са стигнали нивото на функционална грамотност според PISA. Средно за ОИСР този процент е 22.6. Те могат да разберат буквалното значение на изреченията или кратки пасажи, да разпознават основната тема или целта на автора в част от текст на позната тема и да правят връзка между няколко явно посочени части от текста и собствените си предварителни познания.

Едва 53% от деветокласниците са над най-ниското ниво в четенето. Половината от тях могат да идентифицират основната идея в текст с умерена дължина, да откриват и връзки или да тълкуват смисъл в част от текста, когато информацията не е посочена явно. Могат да намират и сравняват информация по предварително зададени критерии, да тълкуват взаимовръзки и да правят несложни изводи за причинно-следствени зависимости.

 

17 на сто от учениците, участвали в изследването, могат да представят буквалното значение на единични или множество текстове при липса на изрично съдържание или организационни улики. Могат да интегрират съдържание и да генерират както основни, така и по-разширени заключения. Те могат също така да интегрират няколко части от текст, за да идентифицират основната идея, да разберат връзка или да разберат значението на дума или фраза, когато необходимата информация е представена на една страница.

Едва 2.4% от учениците попадат в двете нива с най-високи резултати. За сравнение средно за ОИСР този процент е 8.6%. Тези ученици могат да работят с дълги и сложни, дори абстрактни текстове. Да откриват неявна информация, която е на различни места в текста, да преценят дали тя е нужна за изпълнението на дадената задача. Могат да правят разлика между факт и мнение, да установят неутралност или пристрастие, правят изводи за надеждността на твърденията и т.н.

По резултатите по четене с разбиране България попада сред страните с устойчиви резултати (което не означава високи) от 2006 г. насам. Спрямо предходното изследване резултатът на българските ученици е намалял от 432 точки на 420 точки Това обаче не се счита за значително статистическо изменение.

Минимален спад по математика

Средният резултат на деветокласниците по математика също спада през 2018 г. (436 точки) в сравнение с данните от изследването от 2015 г. (441 точки). Разликата е обаче минимална.

Резултатът отново е под средният за ОИСР (489 точки). България е сред страните, които показват тенденция към подобряване на резултатите в сравнение с 2006 г., но с леко стабилизиране в последните две изследвания.

 

Според образователния министър Вълчев задачите, които учениците са решавали, изискват "сравнително елементарни" математически алгоритми, но те трябва да бъдат използвани за разрешаването на ситуации от реалния живот, което затруднява гимназистите.

Данните показват, че 56% от 15-годишните ученици в България имат базови познания по математика, при 76% за ОИСР. Те могат да представят математически проста ситуация като сравнение на разстоянието по два алтернативни маршрута. Високо ниво по математика показват едва 4 на сто от българските деветокласници.

Необясним срив по природни науки

Единствената статистически значима, според образователното министерство, разлика в резултатите между 2015 г. и 2018 г. е по природни науки. И тя не е положителна. Спадът е с 22 точки - от 446 точки през 2015 г. на 424 точки през 2018 г.

Повече от половината от учениците са на ниско ниво по природни науки. Те могат да разпознаят правилното обяснение за познати научни явления и да използват тези знания, за да установят въз основа на данните, които имат, дали даден извод е валиден. В България едва 2% от учениците са показали най-добри знания по природните науки (при средно ниво в ОИСР 7%).

 

Традиционно българските ученици показват по-добри резултати по природни науки, но през миналата година това се е променило. От министерството нямат обяснение на този етап каква е причината.

PISA има за цел да определи доколко 15-годишните ученици, които са в края на задължителното си обучение, са подготвени за съвременното общество на познанието, да оцени функционалната им грамотност в областта на четенето, математиката и природните науки.

Още по темата
Още от България