Министерството на образованието и науката планира да въведе входно равнище в 9-ти клас с повече задачи с практическа насоченост, съобщи в понеделник министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков. Тестът ще бъде по основните дисциплини като български език, математика и природни науки и ще бъде с практическа насоченост по формата PISA.
"В рамките на входните равнища в девети клас ще се опитаме да видим какви са уменията на учениците да решават практически задачи", заяви министърът на образованието.
Toй отбеляза, че начинът на оценка ще бъде насочен към придобиването на умения и компетентност, а не към възпроизвеждане на знания.
Министетвото ще използва и възможностите на програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) "PISA училища", което ще даде възможност на стотици български училища да бъдат по-подготвени за предстоящите през 2025 г. изследвания. МОН ще подкрепи допълнително училищата, които ще подготвят ученици за следващото издание на програмата.
Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) е създадена от ОИСР в края на миналия век като периодично международно стандартизирано оценяване на функционалната грамотност на 15-годишните ученици. Тестът се провежда на всеки три години в три основни направления: четене, математика, природни науки.
Резултатите от последното издание на PISA ще бъдат обявени във вторник, а част от промените, които ще въведе МОН са заради слабите резултати от последните издания. Ще бъде създаден модул за повишаване на резултатите, който ще бъде насочен както към учениците, така и към учителите и тяхната квалификация.
Стандарт за качеството в образованието
Екип от експерти работи по изработването на стандарта за качество. Той ще бъде фокусиран върху развитието на силните страни на детето и на ученика. Разработени са две рамки за качеството - в ранна детска възраст и в училищното образование.
"Новото, което е свързано с този стандарт, е, че една година ще се използва стандартът чрез национална програма и през учебната 2025/2026 година ще бъде въведен след обсъждане със социалните партньори. Стандартът предполага постигане на определени цели и решаване на основни проблеми в българското образование", заяви министър Цоков.
Формиране на интегрални предмети
През 2024 г. се планира да има възможност за формиране на интегрални учебни предмети. Те ще изискват интегрирано знание и съвместна работа между учители, които да преподават заедно.
Цоков каза, това ще даде добавена стойност към възможностите за промяна към по-компетентно ориентирано образование.
“Ориентирането на нашето образование към компетентности и уменията за живота ще даде добавена стойност и на личностното развитие на нашите ученици”, заяви министърът.
Работи се по още промени
Подготвя се ново предложение за промяна в Закона за предучилищното и училищното образование. Министърът на образованието каза, че са започнали и промените и за олекотяване на учебната програма.
"Направихме значими промени в Закона за професионалното образование и обучение, и те ще дадат ново ниво на развитие на професионалното образование - ще има и нов списък на професиите. Беше изготвен и много важен документ, наречен стратегическа визия за дуалното обучение", добави министърът.
Работи се и по промяна на Закона за висшето образование и създаване на тригодишни бакалавърски програми.
Ролята на дигатализацията нараства
Министърът отбеляза, че по оперативната програма "Наука и образование" е създадена платформата "Дигитална раница", като 17 000 учители преминават през обучение за тази платформа, която ще работи с разнообразни дигитални ресурси. Обучението на преподавателите ще приключи в средата на декември.
Проф. Цоков изтъкна, че е напълно възможно в бъдеще учебниците също да бъдат електронни.
Освен за предстоящите промени министърът разказа и за свършената работа от екипа му през последните няколко месеца.
Цоков отбеляза, че има предвидени 280 млн. за увеличение на учителските заплати през следващата година.
"Повечето от стандартите се увеличават като средства. Надявам се, че между двете четения на бюджета ще има допълнителни възможности за увеличение например на инстанционните разходи", допълни той.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
PISA не е методика на обучение, а унифициран тест, предложен от OECD (организация за сътрудничество на 37 държави от цял свят). В САЩ този тест не се ползва, но има подобни провеждани ма щатско ниво. Идеята е по-слабите училища да получат допълнителна помощ за да си подобрят резултатите.
Този деб*л дори не е чел последното изследване на финландците, които от "тотално дигитализирани" се завръщат към хартиените учебници, т.к. през последните години резултатите им по същата тази PISA са съществено спаднали спрямо нива от преди десет години. За съжаление, продължава затриването на българското образование като се копират американски модели на "обучение" в училищата. Американските ученици са често в новините, но не защото печелят олимпиади (китайците и от там ги изместиха), а защото се стрелят в класните стаи. Много слаб политически елит ни "води" в момента - към бавен, но сигурен провал.
За мен ролята на семейството е решаваща. Ако родителите не събудят интерес към интелектуална или творческа дейност у децата си от ранна възраст, като им четат книжки и пускат научно-популярни филмчета, не може да се разчита на учителите по-късно. А в ерата на интернет, учителя не е единственият източник на познания, а главно оценител на наученото. Когато семейството е с еснафски и примитивен манталитет, да се очаква твърде много от училището е нелепо. И не става дума за пари, с за мироглед.
Слаби учители, слаби резултати. Не съм съгласна, че вината за слабо представяне или липса на подготовка за умение за практическо приложение на знанията се дължат на нивото на знания или интелекта на учениците. Тук също толкова е отговорна и е причина в учителите. Време е да се пуснат и периодични тестове за учители, които да показват равнището на знанияьта им, защото след 30 години работа рутинанта измества чувството за ангажираност към знанията.