На какво се дължат лошите резултати на българските ученици

Българската образователна система все още работи с методи от ХХ век, които са насочени към предаване на знания, а не към формиране на умения. Учителите масово преподават по остарели и неефективни методи. Оценката на работата им се прави формално, по документи. Учениците не са достатъчно мотивирани да учат, а времето за преподаване в училище е недостатъчно за изпълнението на амбициозните програми по предметите.

Това са основните изводи на образователния министър Красимир Вълчев за причините, довели до поредните лоши резултати на българските 15-годишни ученици в изследването PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Той определи резултатите като изненадващи, но "разочароващи, заради усилията и инвестициите в системата" през последните години.

Освен вътрешните за системата фактори върху резултатите влияят и особеност като майчиния език на учениците, образованието на родителите им, както и това в какво училище учат.

Въпреки поредните плачевни резултати за българската образователна система, според Вълчев няма да се предприемат сериозни реформи, тъй като такива започнаха преди няколко години и все още не са измерени резултатите от тях. За промяна в методите на преподаване и насочване към формиране на умения, а не предаване на знания, ще се променят задачите на изпитите за национално външно оценяване. Те са след ІV, VІІ, X и XІІ клас. Така учителите, които по принцип преподават така, че да подготвят учениците за изпити, ще трябва да променят и начина си на работа.

Според Вълчев трябва да продължи и политиката за увеличаване на учителските заплати и инвестиция в образованието, тъй като данните от PISA показват, че държавите, в които най-добрите стават учители, а заплатите им са над средните, резултатите са по-добри.

Наливане на знания, а не формиране на умения

Задачите в тестовете на PISA са насочени към това да проверят как учениците могат да използват знанията си в практични ситуации. Според Вълчев основна причина за лошото представяне на учениците у нас е, че българската образователна система все още работи на принципа за предаване на знания, а не за формиране на умения.

"Системата е прекалено амбициозна в предоставянето на знания и неамбициозна в трансформирането им в умения", коментира Вълчев.

Според него през последните години се правят промени, които да променят това, но все още е рано за измерване на резултата от реформите. Вълчев заяви още, че те са закъснели с 5-10 години, а това се дължи и на забавеното влизане в сила на Закона за предучилищното и училищно образование, който беше готов още през 2013 г., но действа от 2016 г.

С него започна и промяна на учебните програми, в които се дава по-голяма тежест на практическата подготовка. Според Вълчев обаче резултатът от тяхното прилагане не се оценява с PISA, тъй като учениците, включени в последното изследване, учат по старите програми.

Според министъра все пак се налага промяна на част от тези програми, тъй като те са пренатоварени и в тях има излишни неща. Тотална промяна обаче няма да има, а изключването на теми и произведения от програмите по литература или история едва ли ще се случи скоро заради острите обществени реакции срещу подобни идеи.

Вълчев коментира също, че до ІV клас българските ученици имат добри резултати в международните изследвания за функционална грамотност. След това "нещо става" и те рязко се влошават. Министърът смята, че това се дължи на липсата на мотивация за учене, която учителите трябва да формират.

Иновации, оценяване и обмяна на опит

Вълчев припомни, че от тази година образователното министерство отмени т. нар. тематично разпределение. Това е план, който учителите правят за това как ще предадат материала по съответния предмет на съответния клас. Освен, че трябва да правят този план, те трябва и да го следват, тъй като до момента това беше основният начин за оценка на работата им от регионалните управления на образованието.

"Забранихме на регионалните управления да правят проверки по документи", заяви Вълчев и добави, че до момента основните проверки за работата на учителите са включвали сверяване на това дали се движат по тематичния си план. В същото време според Вълчев регионалните управления са ключови за предаването на политиката от министерството към директорите и учителите. Той се надява с премахването на проверките по документи учителите да използват ефективно свободата, която им е дадена, за да планират уроците, и да използват иновативни методи на преподаване, които водят към формиране на умения и мотивират учениците сами да търсят информация и да учат.

За използването на все повече образователни иновации ще се разчита на обмяна на опит между учителите. 50% от обученията за повишаване на квалификацията трябва да се правят под формата на обмяна на опит.

Промяна в изпитите

Учителите преподават според това, което се изисква от учениците им на изпитите. За това образователното министерство смята да включи в националните външни оценявания основно задачи, които проверяват уменията, а не знанията на учениците.

Това беше определено от Вълчев като "непосредствена задача".

Времето не стига

Като проблем на системата Вълчев посочи и това, че времето не достатъчно за обхващането на материала в учебните програми и в същото време за достатъчно часове за упражнения и формиране на умения.

В България учебното време е с 14% по-малко в сравнение със средното за Европа. Това се дължи на дългата лятна ваканция и многото почивни дни, коментира Вълчев.

Въпреки това за момента не се планира скъсяване на ваканциите, тъй като това обикновено среща сериозен обществен отпор. Според Вълчев като начало трябва да се използват по-пълноценно часовете за самоподготовка при целодневното обучение. А целта е всички училища в страната да минат на една смяна, което да позволи и предлагането на целодневно обучение навсякъде. То пък трябва да е насочено повече за преодоляване на дефицитите на децата и за насърчаване на силните им страни.

Промяна на демографския пейзаж

Образователният министър смята, че липсата на подобрение на резултатите на българските ученици, включили се в международното изследване, се дължи и на промяната на "демографския и етнокултурен пейзаж".

Учениците от ромски произход стават все по-голям процент от децата в образователната система. Техните резултати обаче са по-ниски от тези на останалите деца. Основните причини са това, че българският не е майчин за тях, че идват от семейства с по-ниско или дори никакво образование, в които и образованието не е голяма ценност. Такива деца и по-често напускат училище, тъй като изостават. "Когато пистата е прекалено бърза, те изхвърля, както пътеката във фитнеса", коментира Вълчев.

Според министъра, за да се промени това , трябва предучилищното образование да стане задължително и за 4-годишните. Такава промяна в закона се планира да бъде направена през следващата година и да влезе в сила от учебната 2020-2021 г.

Проблемът с недостига на места в градините ще се решава с финансирането на строежа на нови сгради или разширение на съществуващи със средства от държавния бюджет. 70 млн. лева през следващата година трябва да бъдат заделени за инвестиции в образователната инфраструктура. Според Вълчев част от тях ще са за детски градини основно в големите градове, където има недостиг на места, както и в няколко села в Сливенско с голямо ромско население, където има същия проблем.

Останалите средства ще се използват за строеж и пристрояване на училища, за да се осигури учене на една смяна.

Необясними резултати

Освен срива в резултатите на учениците по природни науки за образователното министерство има и още необясними данни от изследването PISA. Те са свързани със сериозния срив на постиженията на учениците в София, които по принцип показват най-високи постижения на националните външни оценявания. По четене, математика и природни науки спадът в столицата е с 30-40 точки спрямо този от 2015 г.

В същото време гимназистите от големите градове, както и от населените места до 3000 души показват по-добри резултати прямо 2015 г. Децата от малките населени места обаче имат доста по-лоши средни резултати от тези на връстниците им в големите градове (разликата е над 100 точки).