Една четвърт от българските ученици не четат книги

Една четвърт от българските ученици не четат книги

Около 26% от българските ученици, участвали в международното изследване PISA, не четат книги или го правят много рядко. Техните резултати по четене с разбиране са доста по-ниски от средното постижение на 15-годишните ученици в България. Разликата се равнява на 1 година обучение в училище.

Това показва анализ на Института за изследвания в образованието, направен на базата на данните от изследването PISA, което се прави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Целта му е да проучи връзката между мотивацията и нагласите за четене на учениците и техните резултати.

Според анализа средният резултат на младежите, които въобще не четат книги или го правят рядко, е 386 точки при 420 точки средно за българските ученици. По-нисък резултат имат и учениците, които са посочили, че изобщо не четат за удоволствие. Те имат средно 396 точки. За сравнение 11-те процента от учениците, които четат за удоволствие, имат резултат от 457 точки. "Следователно, колкото повече учениците четат за удоволствие, толкова по-високи са техните резултати. Впрочем, делът на учениците в държавите от ОИСР, които са посочили, че не четат за удоволствие, е почти два пъти по-висок – 42%", пише в анализа.

По отношение на четивната грамотност българските ученици, които имат силна вътрешна мотивация за четене, изпреварват с около 2 години и 4 месеца съучениците си, които изобщо нямат такава мотивация.

Анализът на института показва и връзка между резултатите на учениците и видът литература, който предпочитат. Според изводите младежите, които най-често четат художествена и документална литература, имат и по-високи постижения при четенето с разбиране.

Според данните от въпросника към тестовете на PISA 37% от учениците предпочитат художествена литература, 31 на сто - документална, по-рядко четат списания (24%), вестници (17%) и комикси (16%).

За резултатите значение имат и стратегиите за учене. По-добри показатели имат младежите, които подчертават важни части от текстовете, които четат, или пък ги резюмират със свои думи. На обратния полюс са тези, които се опитват да запаметят прочетеното.

"От съществено значение за постигнатите резултати е не само личното отношение на учениците към четенето, но и примерът, който получават в дома си", пише още в анализа.

Близо една четвърт от всички ученици, участвали в PISA 2018 посочват, че имат до 10 книги в дома си. Те имат и значително по-ниски средни резултати по четене - едва 356 точки. Под средното равнище са и тези, които са посочили, че имат между 11 и 25 книги - 411 точки. Само 9% от учениците  посочват, че имат над 200 до 500 книги вкъщи, но те имат много висок среден резултат. На практика тези ученици са по-напреднали с равностойността на около 4 години обучение в училище спрямо съучениците им, които имат до 10 книги вкъщи, посочват от Института за изследвания в образованието.

Споделяне

Още по темата

Още от България