Всеки трети ученик в ЕС не достига минималното ниво на умения по четене с разбиране или математика, а всеки четвърти – по природни науки. Всичко това се случва на фона на безкритичното използване на изкуствен интелект и недостигът на учители.
Toва сочат част от основните изводи на аналитични обзор на Европейската комисия на резултатите от международното образователно изследване PISA 2025. Публикуваният в понеделник анализ потвърждава устойчивия спад на основните умения сред 15-годишните ученици във всички държави от Европейския съюз.
33.9% от 15-годишните учениците не достигат миннималното ниво на компетентност по математика, 31.3% са с незадоволителни резултати по четене, докато базови познания и умения по природни науки нямат 25.9% от учениците от ЕС.
По този начин европейския съюз се отдалечава от целта си делът на учениците с незадоволителни резултати да бъде под 15% и в трите области до 2030 г., а освен това се отчита изоставане в сравнение с резултатите на други развити икономики като Канада, Япония, Сингапур, Южна Корея и други.
Европейската комисия отчита спад в дела на учениците с най-високи резултати, както и значително влошаване на уменията по четене, математика и природни науки.
От 2015 г. насам делът на учениците с незадоволителни резултати се е
повишил с 11.6% по математика, с 11.3% по четене и с 4.8% процентни пункта по естествени науки. В сравнение с резултатите от 2022 г. лошите резултати по математика са се повишили с 4.4%, по четене с – 5.1%, а с 1.7% тези по природни науки.
През 2025 г. най-високи резултатие по математика са постигнали 6,8% от европейските ученици. С подобни постижения по четене са само 4.8%, а 6.4% – по природни науки. Целта за 12% отлични реузлтати до 2030 г. обаче все още изглежда далеч.
Анализът отчита още, че учениците в неравностойно положение са изложени на по-висок риск от лоши резултати. Сред причините за слабите резултати са посочени разсейване с телефони и други устройства, безкритичното използване на изкуствен интелект, недостигът на учители и липсата на ангажираност на родителите спрямо децата.
Според анализа вероятността учениците в неравностойно положение да постигнат ниски резултати по природни науки е около четири пъти по-голяма в сравнение с учениците в по-благоприятно социално-икономическо положение.
Изтъква се, че държавите с най-добри общи резултати по природни науки обикновено успяват да съчетаят високите постижения с по-малко неравенства. Като добри примери са посочени Естония, Ирландия, Финландия, Литва и Полша.
Още по темата
Резултатите на българските ученици по четене с разбиране и математика в международното изследване PISA за 2025 г. се оказаха най-ниските в историята на българското участие.
Близо 60% от 15-годишните у нас са под базовото равнище в двете области, а близо половината от деветокласниците са със сериозни дефицити по природни науки.
На какво се дължат слабите резултати?
Според докада спадът в постиженията на учениците, отчетен от изследванията PISA в ЕС, отразява съчетание от дългогодишни структурни слабости и по-нови фактори, оказващи натиск върху учебния процес.
Негативната тенденция започва още след 2015 г. и се задълбочава в следствие на пандемията от COVID-19, a след това за влошаването на резултатите сериозно влияние оказват дигиталното разсейване и прекомерното използване на изкуствен интелект.
В доклада се акцентира на това, че придобиването на основни умения е натрупващ се процес, който се развива постепенно през предучилищното, началното и средното образование и пропуските се задълбочават с течение на времето.
Данните от PISA 2025 показват, че 30,5% от учениците в ЕС често се разсейват от дигитални устройства по време на часовете по природни науки.
Още по темата
Данните свързват прекомерното използване на дигитални устройства и употребата им като заместител на учебните усилия с по-слаби резултати. Според ЕК умереното и целенасочено използване на дигитални инструменти за обучение в училище обаче не представлява рисков фактор.
Опитът на най-добре представящите се образователни системи в ЕС и по света показва, че ключово значение има ефективното управление и правила за използването на технологиите като средства за учене. Отбелязва се още, че и прекомерното време в социалните мрежи извън класната стая също оказва негативно влияние върху резултатите на учениците.
"Резкият спад на резултатите по четене поражда и опасения, че все по-бързият и фрагментиран начин на четене в дигитална среда може да отслабва способността на учениците да работят със сложни текстове", се твърди в доклада на ЕК.
В него се изтъква, че макар и изкуственият интелект да може да е ценен инструмент за стимулиране на интелектуална работа, той често се използва за избягване на по-задълбочени усилия за развитието на критично мислене.
Данните от PISA 2025 показват, че 31.2% от учениците в ЕС заявяват, че често използват изкуствен интелект, за да обобщават текстове, които са длъжни да прочетат.
Средният резултат по природни науки на тези ученици е с 18 точки по-нисък от този на връстниците им, които не използват често ИИ с тази цел.
Тази отрицателна зависимост се наблюдава във всички държави от ЕС с едно изключение, а това е именно България.
Сред другите фактори за слабите резултати е и липсата на интерес от страна на семейството. Данните показват, че деца, чиито родители проявяват интерес към това, което учат в училище има средно с по 11 точки по-високи резултати по природни науки.
Същевременно делът на учениците, които съобщават за редовен интерес от страна на семейството, е спаднал от 66% през 2022 г. на 57,5% през 2025 г. на равнище ЕС.
Намаление се наблюдава във всички държави членки с изключение на Естония и Словакия.
Друг от основните проблеми, констатирани от ЕК е липсата на учители. Малко над 40.2% от учениците в ЕС посещават училища, чиито директори алармират за недостиг на учители. Този дял към 2018 г. е бил около 28.3%
В търсене на решения
Европейската комисия посочва, че резултатите от PISA 2025 поставят под риск бъдещата конкурентоспособност, социалното сближаване и устойчивостта на ЕС.
Затова предстоящият пакет за образованието (Education Package) ще подпомогне държавите от ЕС да ускорят действията си срещу влошаването на основните умения и да обърнат негативната тенденция. Средства за решения в тази посока ще бъдат заложени в предстоящата многогодишна финансова рамка за периода 2028–2034 г.
Европейският съюз вече подпомага държавите членки в усилията им за подобряване на основните умения и чрез инициативата "Съюз на уменията" (Union of Skills), започнала през 2025 г.
Планът за действие за основните умения (Action Plan on Basic Skills) също определя конкретни краткосрочни и средносрочни мерки за укрепване на основните умения и насърчаване на високите постижения. Част от него е и Европейската коалиция за грамотност (European Literacy Coalition).
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
Няма коментари
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
