Резултатите на българските ученици по четене с разбиране и математика в международното изследване PISA са най-ниските в историята на българското участие. Близо 60% от 15-годишните у нас са под базовото равнище в двете области, а близо половината от деветокласниците са със сериозни дефицити по природни науки. Това сочат последните данни от програмата за международно оценяване на учениците (PISA), разработена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

По четене 15-годишните ученици в България са изкарали 387 точки – с 18 точки по-малко отколкото в миналото издание на PISA и с 44 точки по-малко в сравнение с десет години по-рано. По математика резултатът е 405 точки – спад с 12 точки спрямо 2022 г. и с 38 точки в сравнение с преди 10 години. Само по природни науки резултатът остава непроменен спрямо предходното изследване от 2022 г. – 421 точки.

"За поредна година резултатите не са добри. Имаме спад и в двете области – и в математиката, и в областта на четенето. В българския образователен модел такъв, какъвто е, в момента имаме проблем", заяви просветният министър проф. Георги Вълчев и даде заявка в следващите месеци да бъдат предложени серия от мерки. 

Тестът се провежда на всеки 3 години сред 15-годишните ученици в 91 страни по света. PISA оценява способността им да прилагат знанията и уменията си в реални ситуации в три ключови области – природни науки, четене и математика. Началото на изследването е през 1997 г., а през 2006 г. за първи път се включват и български ученици. И двата резултата, обявени днес – и по четене, и по математика – са под тези от 2006 г.

Какво показват резултатите

"58% от 15-годишните ученици са под базовото равнище по четене, тоест не могат да четат достатъчно добре, за да учат", пише в своя публикация в социалните мрежи директорът на Институтът за изследвания в образованието Асенка Христова.

Тя обяснява, че базовото равнище означава, че ученикът може да намери основната идея в текст със средна дължина, да открие информация по ясно зададени, макар понякога и сложни критерии, и да разсъждава върху целта и формата на текста, когато е насочен към това. "Учениците под това ниво не се справят надеждно дори с тези задачи", посочва Христова.

"Преди три години, през 2022 г., под базовото равнище бяха 53%. Преди десет години, през 2015 г. – 41%. За едно десетилетие групата на функционално неграмотните ученици е нараснала със 17 пункта", добавя тя.

Не по-добра е ситуацията с математиката – 57% от учениците не достигат базовото равнище по предмета.

"Базовото равнище означава, че ученикът може без указания да разпознае как проста житейска ситуация се представя с числа – например да сравни общото разстояние по два маршрута или да преизчисли цена в друга валута", уточнява Христова.

По думите ѝ преди три години, през 2022 г., под базовото равнище са 54%, през 2015 г. – 42%. За едно десетилетие групата на учениците под 2 ниво е нараснала с 15 пункта.

"Резултатите по природните науки не се влошават, но не помръдват – 421 точки за пореден цикъл. Средното за ОИСР е 482″, отбелязва Христова и добавя, че за последните 10 години по природни науки също се увеличава делът на учениците, които не достигат базовото равнище, 47% срещу 38% през 2015 г.

Всъщност, четирима от всеки десет ученици (42%) са под базовото равнище и в трите области едновременно – при средно 20% за ОИСР.

"Това са ученици, които ще завършат училище, без да могат да разберат прост текст, да сравнят две цени или да разчетат проста графика", изтъква директорът на Института за изследвания в образованието.

Голяма е разликата и между постиженията на момичетата и момчетата. "Момчетата изостават от момичетата с 49 точки по четене – една от седемте най-големи разлики в света – и с 26 точки по природни науки, където в повечето страни разлика няма. Средният резултат на българските момчета по четене е 364 точки", пише Христова.

Тя говори и за още няколко показателя, които разкриват интересни данни за 9-класниците у нас:

• "Българските ученици са в най-ниската десета от 91 системи по любознателност, постоянство и готовност да потърсят помощ.
   
• Почти половината са пропуснали учебен ден в двете седмици преди теста, двойно повече от средното за ОИСР.
   
• Прекарват над два часа дневно в училище на телефона за развлечение – отново двойно.
   
• И ефектът на училището продължава да е критично висок – училището, в което учи ученикът обяснява повече от половината от разликите в резултатите. Това означава, че България е сред десетте най-разделени по училища системи в света".
   

Българското участие в PISA

Резултатите от 2006 г. дълго време бяха най-ниските за българските ученици – до 2022 г.. Тогава 15-годишните у нас за последно решаваха международния тест, а резултатите им отбелязаха рязък спад. Изследването показа, че половината български деветокласници са функционално неграмотни. 54% от българските ученици бяха под критичния минимум на знания по математика, 53% по четене с разбиране и 48% по природни науки. Тези показатели на българските ученици бяха значително по-лоши от средните резултати за ОИСР. 

И в по-ранните издания на PISA резултатите на 15-годишните българи бяха под средното за страните, участващи в изследването, като през 2018 около 45% от деветокласниците у нас бяха под критичния праг на функционална грамотност в компонентите четене с разбиране и математика, а повече от половината на ниско ниво по природни науки.

*Графика: Facebook, Землевеж