Математическите и природо-математическите гимназии може да станат специализирани училища. Това ще позволи те да обучават едни и същи ученици до 12-и клас – те ще имат допълнителен прием след седми клас, но тези ученици, които са започнали да учат от пети клас в математическите гимназии, ще могат да продължат до 12-и клас без да кандидатстват отново. Промените в статута на учебните заведения следва да се случат чрез изменения в Закона за предучилищното и училищното образование.

"Амбицията ни е през май-юни да предложим промени в закона и се надяваме, че до есента ще бъдат приети, ако имаме политическа воля и стабилност", обясни министърът на образованието и науката Красимир Вълчев пред журналисти в петък.

Още по темата

Задават се спешни реформи в образованието – нови учебни програми и запълване на дупки по математика

24 февруари 2025 18:10

Аргумент за промените е, че една част от учениците учат в математическите и природо-математическите гимназии от пети до седми клас, но след това не успяват да продължат, въпреки че имат високи математически способности, защото общият прием е такъв, че могат да бъдат изпреварени от други ученици, които имат по-високи резултати по български език.

"Колкото и да увеличат тежестта на математиката в балообразуващата оценка, има риск някои математически таланти да отпаднат от математически гимназии, което е нежелано", каза още просветният министър, цитиран от БТА.

Замисля се да има и повече професионални паралелки, защото в повечето области е достигнат пределът на увеличаване на професионалното образование.

Реформите, които се задават

"Ще има и повече паралелки в областта на природните науки, за съжаление математическият профил не можем да го разширим заради липсата най-вече на учители, няма и желание в учениците. Имаме доста амбициозни профили, особено в математиката и природните науки, които демотивират учениците", допълни Вълчев.

Той обърна внимание и на проблема с демотивацията на учениците в прогимназиалния етап на образование. Според просветния министър това е причина за слабите резултати по математика и природни науки, а и за ниските резултати в девети клас в международното изследване PISA.

Още по темата

България, която превръща отличници по математика в неграмотници

23 януари 2025 07:51

"Още преди 25 години, преди последната реформа преди десет години, заложихме повече на чуждоезиковото обучение и нашият учебен план е прекалено амбициозен към чуждоезиковото обучение и прекалено амбициозен към по-тясно профилиране и специализация в професионалното образование", обясни Вълчев.

Сега 36% от профилираните паралелки са чуждоезикови, а две трети от останалите – са с интензивно и с разширено изучаване на език. В момента в гимназиален етап нашите ученици учат повече чужди езици отколкото математика и природни науки, като общ брой часове.

Той отбеляза, че сега е необходимо да се промени парадигмата и да се разширят часовете по математика и по природни науки.

"Моето мнение е, че трябва и по български език и литература да се разширят часовете. Днешните деца, които ще бъдат активни в следващите четири-пет десетилетия на пазара на труда, ще живеят в свят, който изисква и повече базови умения, защото ще е дигитален, но ще е важна и хуманитарната основа, защото те ще живеят в ерата на активно взаимодействие между хора и алгоритми. Разбирането на технологиите ще предполага повече базови умения, а не толкова специализирани умения", изтъкна Вълчев.

По думите на Вълчев математиката развива едни от най-ценните умения на 21-и век – като абстрактна интелигентност, дисциплина на мисленето, креативност, концентрация, която според мнозина е умението на 21-и век.

"Това означава, че се връщаме към традиционната парадигма с широката хуманитарна основа, с ученето на математика и природни науки, това е нещо, което се осъзнава и в останалите образователни системи. Те са призвани да подготвят деца, които ще бъдат активни до 2075 г., когато не знаем как ще се е променил светът", каза образователният министър.

Хибридните профили

В момента има девет профила, измежду които учениците избират. Хибридните профили биха позволили съчетание между тях.

Според Вълчев това е необходимо, защото професиите на бъдещето ще изискват повече и по-комплексни умения.

"С училищното образование, или с профилите, трябва да дадем една по-широка основа. Ако досега парадигмата е била за повече специализирани знания, ние намаляваме амбицията за специализацията в системата и правим така, че учениците да получат по-широка основа от знания, която след това да им позволи да надградят", обясни подготвяните промени министър Красимир Вълчев.

По думите му професиите на бъдещето ще изискват все повече и по-комплексни умения, ще изискват повече адаптивност и по-широка база от умения.

Задължителна "Религия" в училище

"Религия и добродетели" ще стане задължителен предмет от следващата или по следващата учебна година като в началото ще го изучават само първокласниците. Това стана ясно от изявлението на Вълчев в петък.

По думите на министъра "задължителен не означава, че задължително ще се учи, имаме задължителен учебен план и в момента религията е в т.нар. факултативни учебни часове".

"Преместването ѝ в задължителния учебен план, както е в над 50% от европейските страни и в държавите около нас, не означава, че децата задължително ще учат религия, а те ще могат да избират между програми", обясни министърът на образованието.

Ако един ученик или неговите родители не искат той да учи религия, той ще има възможност да учи други неща, които "ще се уточнят", но идеята е това да бъде час по възпитание и да се усили възпитателната функция в образователната ни система.

"Това става с всички учебни програми и с всички часове, но се предвижда да имаме и отделен час по възпитание в добродетели, защото цел на всяка образователна система е не само да направи децата знаещи, а да ги направи и добри хора", каза още Вълчев.