Министерството на образованието и науката (МОН) планира да въведе задължителни часове по релгия в училищата, а сред останалите предложения за проемни в образователния закон ще бъде и евнтуалното въвеждане на оценка "дисциплина" от учебната 2026/27 г., съобщи образователният министър Красимир Вълчев в ефира на БНТ.

"Един час по добродетели и религия, нещо, което ние възнамеряваме да предложим, още повече ще усилим това възпитание (на децата в училище – бел. ред). Това е начин и да обединим усилията си с вероизповеданията, с Българската православна църква най-вече – да направим децата добри хора. Това не си противоречи с това децата да бъдат знаещи. И в момента имаме СИП религия. Учителите казват, че при тях децата стават по-ученолюбиви, освен че намалява агресията", каза министърът.

По думите му задължителният план по религиозно образование ще бъде в учебния план, но ще има възможност за избор на програми.

"Ако детето или родителят не желае да избере с елементи на конфесионално образование, ще има възможност да избере без такива елементи – т.е. етика, философия, история на религиите. Но пак ще бъде час по възпитание в добро", посочи той.

Според него с подобен предмет няма опасност за индоктринация на учениците, които ще станат по-добри хора.

Още през февруари след среща на Вълчев с българския патриарх Даниил стана ясно, че в МОН сериозно се обмисля въвеждането на задължителен предмет "Религия", който в момента е избираем.

Още по темата

Светият Синод приветства забраната за "пропаганда на нетрадиционна сексуална ориентация" в училище

8 август 2024 17:27

Светият Синод предлага изучването на религия като задължителен предмет от години, а откакто пое поста през юни 2024 г., патриархът продължава да настоява за въвеждането му в училищe.

Ще им ли оценка "дисциплина" ?

Образователният министър се обяви и в подкрепа на връщането на оценките по "дисциплина", поради липсата на методи за санцкия при нарушаване на реда в класната стая.

"Италия върна оценка дисциплина. И в училище, и в обществото ни доминира усещането за липса на ред. Дисциплината е базова предпоставка за добро обучение. Учителите в момента се чувстват безпомощни, заради неработещата санкционираща система. Аз лично подкрепям оценка дисциплина, това е една от темите, които обсъждаме, но заедно със системата от санкции. Все още съм въздържан да говоря конкретно, тъй като нямаме решение. Май или юни ще предложим тези промени на Народното събрание. Това ще бъде темата, която ще поставим на обсъждаме този и следващия месец", изтъкна Вълчев.

По думите му подобна промяна може да се случи от учебната 2026/27 г.

"Проблемът е, че понякога възпитаваме децата заради оценката, затова да имат, а не да бъдат. Цялата образователна система трябва да възпитава децата затова да бъдат, да бъдат знаещи можещи, добри хора. Дисциплината е една от основните предпоставки за добри резултати. Нашата образователна система е доста срамежлива във възпитателната си функция. Българските учители възпитават в национално самосъзнание, в патриотизъм, но самите учебни програми, които им задават какво да правят – нямат достатъчен акцент върху възпитателната функция. Най-важното възпитание е това в добродетели", добави той.

Нуждата от промени в образованието

По думите на образователния министър, ако има матура по математика, тя няма да бъде скоро. Според него преди това трябва да има промени в учебните програми, учебния план, трябва да се увеличи и броят на учителите, защото липсата им е основна пречка пред разширяването на изучването на математика.

Според Вълчев българската образователна система е прекалено амбициозна откъм специализации, а прогнозите са, че днешните ученици ще сменят професиите си три пъти в бъдеще.

"Ако погледнете професионалното и профилираното образование в гимназиален етап, ние имаме доста амбициозни профили. Искаме за 12 години децата да научат това, което обикновено се учи за 14 или 15 години, защото беше свален материал от висшето образование, тоест системата на училищното образование подпомага системата на висшето образование. От друга страна вкарахме допълнителни предмети, не остава време, възпроизвеждаме културата на заучаване, децата препускат и учителите, натрупват дефицити, демотивирани са. Това най-остро се вижда при математиката и физиката за сметка на чужди езици",изтъква Вълчев.

Поради тази причина предложенията за промени в образователния закон предвиждат по-хибридни профили с по-широка основа.

"По-широката основа е по-добрата парадигма за бъдещето. Професиите на бъдещето ще изискват по-широка база от умения и компетентности", каза Вълчев.

Според него е важно да се освободи време на учителите и учениците и може да се жертва част от амбицията на профилираното образование с прекалено натоварени профили.

"Можем да изчистим учебните програми от фактология, защото имаме базови знания, които формират умения, но имаме и чиста фактология, която не е необходима в днешния свят. Т.е. да имаме повече часове за затвърждаване на умения, дълбоко учене, упражнения, особено по математика и физика, по които имаме драматичен проблем", изтъкна просветният министър.

Опит за запазване на медицинските кадри

МОН ще предприеме мерки и по отношение на изтичането на медицински кадри от страната. Според данните на министъра всеки четвърти завършил медицина е избрал да упражнява професията извън България.

"Ще предложим за професионално направление "Медицина" обвързването на част от приема с договори с лечебни заведения, което ще ги мотивира да останат. На първо място сме в Европа по обучение на лекари на 1 милион души, на първо място сме по чуждестранни студенти в професионално направление "Медицина". Проблемът е при медицинските сестри. Това, което можем да направим, е да освободим от такси. Но основната мярка е да се повишават възнагражденията, което не зависи от нас", каза той.