Трябва да направим визия за промяна в учебните програми по "Литература". Убеден съм, че можем да освободим пространство за нова литература, но без да жертваме класическа литература. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на кръглата маса "Литературата не е музей", организирана от Факултета по славянски филологии в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Според Вълчев "Литературата" от всички предмети е едновременно и най-мощният инструмент за формиране на национално самосъзнание, и развива най-широк комплекс от умения, необходими за пълноценна, житейска, личностна реализация на децата в 21-ви век. И ние трябва да подчиним на тези две цели обучението по литература.

"Ако имаме достатъчно литературни произведения и учене на литература за формиране на национално самосъзнание, трябва да добавим повече съвременна литература", заяви образователният министър, цитиран от БТА.

Каква литература?

Според ректора на Софийския университет проф. Георги Вълчев е "факт, че имаме проблеми в образованието и в университетите го виждат първи".

"Все повече се увеличава бездната между средно и висше образование. Това е симптом и трябва заедно, подавайки си ръка, да съкратим тази бездна, за да може младите хора уверено да се чувстват граждани на България и на света в 21-ви век", каза още Георги Вълчев.

Деканът на Факултета по славянски филологии в Софийския университет проф. Амелия Личева каза по време на форума, че изключително важно е да вкараме повече градска литература в училище.

"Ако вкараме голямата градска литература, включително българска, защото имаме много образци в това отношение, отново може да провокираме тази чувствителност, която очакваме от децата", добави проф. Личева.

Според образователния министър в учебната програма по литература има "доминация на класическата, на българската литература, но през учебния план ще видим друго":

Още по темата

Задават се спешни реформи в образованието – нови учебни програми и запълване на дупки по математика

24 февруари 2025 18:10

"В учебния план и в националната информационна система на Министерството на образованието и науката часовете в гимназиален етап по различните предмети показват, че най-много са часовете по чужд език. Чуждоезиковият профил е с 36%, но имаме много малко ученици, които са избрали профил български език – към 3-4 процента. От останалите паралелки – три четвърти са с разширено и интензивно изучаване на език", уточни министър Вълчев.

По думите му сме подчинили образователната система на това учениците да знаят чужд език и сме стеснили пространството за българския език, за обществени и природни науки и за математика.

"Акцентът ни не е поставен само върху математиката и природните науки. Напротив – добрата хуманитарна основа е ключова за подготовката на учениците за пълноценната им личностна и професионална реализация", отбеляза Вълчев.

А кой ще чете?

От Факултета по славянски филологии в СУ отбелязаха на форума, че образованието по български език и литература често е тема на спорове и дискусии.

Според тях истинска промяна може да настъпи, когато реформата на учебното съдържание бъде подчинена на две първостепенни цели: да се насърчи любовта към четенето и да се затвърди критическото мислене при новите поколения.

Още по темата

Публикациите в социалните мрежи са най-разпространеното четиво в България

19 март 2025 07:20

"Ситуацията за промяна е назряла. Резултатите от тестовете на PISA отреждат на българските ученици последни места в Европа по функционална грамотност. Нашумялото изследване "Читателски практики" установява, че над една трета от българите изобщо не четат. Корените на проблема са в детска и юношеска възраст, и трябва да бъдат атакувани сега. Не бива да стигаме до парадокса да сме нация, която не чете или чете малко, а училището допълнително я спира, защото несъзнателно възпитава чувство на досада към литературата", подчетаха филолозите.

Новите поколения изглежда имат и свои врати към литературата. Масово се четат фантастика, фентъзи, криминални романи.

"Излишно е високомерното отношение към тази литература. Няма неподходящ жанр за запалване на страстта към литературата. Разширяването на обхвата на учебното съдържание към различни жанрове и съвременни автори ще засили интереса на учениците и ще поощри смисъла от четенето. Младите хора ще преоткрият своите интереси и в класните стаи", смятат от Факултета по славянски филологии.

Според просветния министър можем да балансираме образователната си система и да освободим повече пространство за литературата, и за чуждоезиковата литература, защото съвременната българска и чуждоезикова литература може да даде на учениците този широк микс от компетентности, да провокира интереса им за четене, любопитството към света и да ги направи по-знаещи и по-можещи хора.

"Вярвам, че, ако дадем по-широката хуманитарна основа на децата, ще ги направим по-пригодни за света и за десетилетията, в които те ще живеят. Днешните студенти ще бъдат активни и през 2070 г., и следващите десетилетия ще са свързани с взаимодействията на хора и алгоритми, и солидната хуманитарна основа е необходима за всяка професия", допълни Вълчев.