Забраната на мобилните телефони в час, религията в училище, езиковата подкрепа за ученици, които не знаят български, и останалите ключови промени в образованието вероятно ще бъдат задача за следващите управляващи. Това стана ясно от гостуването на образователния министър в оставка Красимир Вълчев в ефира на БНТ.

"Зависи от Народното събрание. Не е сигурно, че няма да бъдат приети (промените в Закона за предучилищното и училищното образование – б.а). Предполагам, че ще продължи обсъждането, но нямаме гаранции. Очаквам в бъдеще една част от промените да бъдат приети, поне тези, по които има относителен консенсус", каза Вълчев в петък.

Според него консенсус има около езиковата интеграция на учениците, създаването на национален кариерен център и засилването на възпитателната функция на образованието, като не е нужно това да бъде чрез предмет по религия. По думите на Вълчев приемането на подобни предложения обаче зависи от конфигурацията на парламента в бъдеще.

Промените в образователния закон бяха една от горещите теми по време на управлението на ГЕРБ, БСП и ИТН, подкрепяни от "ДПС-Ново начало". Законопроектът, който предлага промени по 20 ключови теми, сред които предмет по религия, забрана на телефоните в час и нов метод за оценката на учителите, мина на първо четене в парламента през октомври. До обсъждането му на второ четене в парламентарната образователна комисия и в пленарната зала обаче все още не се е стигнало.

Още по темата

Религията и забраната за телефони в час са на прага на класните стаи

8 октомври 2025 16:57

Предложените промени породиха обществени полемики най-вече заради въвеждането на новия предмет "Религии и добродетели" – имаше множество критики от политици, общественици и родители, като се организираха и няколко протеста против въвеждането на предмета.

Външното оценяване да се раздели на две

Образователният министър в оставка смята, че въвеждането на интегрален изпит по математика в 7. клас, който да включва задачи с елементи от природните науки, трябва да бъде разделено на две части, но и да дочака по-добри времена.

По думите му има относителен консенсус, че трябва да се разделят двете функции на външното оценяване след 7. клас, тъй като проблемът е, че смесва диагностичната функция, измерваща резултатите на училищата, с функцията по класиране на учениците.

"Трябва да се разделят на два изпита в бъдеще, но това изисква законови промени, управленски хоризонти и повече политическа стабилност от това, което имаме в момента", каза Вълчев.

Промените предвиждаха външното оценяване по математика в 7. клас тази година да включа и 6 задачи от областта на природните науки. След недоволство и жалби на родители обаче, столичният административен съд временно спря изпълнението на заповедта. В четвъртък пък образователното ведомство обяви, че тазгодишният изпит ще остане непроменен и заповедта на министъра ще бъде отменена.

Още по темата

МОН ще отмени промените в изпита по математика след 7 клас

8 януари 2026 14:05

"Заповедта не е отменена като незаконосъобразна – тя е временно спряна, докато съдът се произнесе по същество. Но с цел да се избегне бъдещата несигурност, ние смятаме, че трябва да бъде променена. Казано с други думи, изпитът ще остане само по математика. Няма да има 6 математически задачи, които да включват елементи от природните науки. Това беше една малка скромна крачка напред. В този смисъл и крачката назад е малка", обясни Вълчев. 

Изпитът се състои от 24 задачи с избираем и свободен отговор, 6 от които трябваше да се решават с помощта на знания от биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда, физика и астрономия, география и икономика. В крайна сметка през тази учебна година изпитът остава от изцяло математически задачи.

Според образователния министър в оставка учениците, които предходните месеци са се готвили за новия формат, няма да са ощетени, защото те са решавали повече практически задачи, което е слабото място на образователната система.

"Ние виждаме проблем с ПИЗА, виждаме проблем с решаването на практически задачи, виждаме като цяло проблем с математиката и природните науки. Учениците ни не могат да трансформират една практическа ситуация в математически израз. Стигнат ли до математически израз – се справят далеч по-добре. По ПИЗА виждаме, че слабите резултати се дължат най-вече на математиката и природните науки. Нашите вътрешни оценявания потвърждават тези резултати", каза той.

По думите му идеята на интегралния изпит не е допълнително натоварване на учениците, а засилване на акцента към мисленето, уменията и практическите задачи.

"В 8. клас 1/3 от учениците не учат природни науки, защото са избрали рамкови учебни планове с интензивно изучаване на език, т.е. фаворизиран е чуждият език. Ако искаме да живеем в проспериращо общество, трябва да решим този проблем. Затова се опитваме с промените във външното оценяване да разчупим културата на заучаване и в по-голяма степен да акцентираме върху умения. Това става с решаването на задачи, вкл. на интегрални задачи", обясни той.

Вълчев обяви, че в средата на януари ще се изчисли какво точно ще бъде увеличението на учителските заплати. Той разясни, че за първи път в удължителния бюджет е заложена актуализация на възнагражденията в публичния сектор, като са предвидени средства за индексация на възнагражденията на педагогическия, непедагогическия и академичния персонал.