В свят, в който изкуственият интелект вече не е бъдеще, а настояще, България се изправя пред сериозен парадокс — търсенето на високотехнологични кадри расте, но интересът на учениците към математиката и природните науки спада драстично. На фона на тревожните резултати от PISA и все по-малкия брой зрелостници, избиращи матура по математика, експерти и образователни лидери алармират: без стабилна математическа подготовка, дигиталната трансформация на страната остава под въпрос.

Още по темата

България, която превръща отличници по математика в неграмотници

23 януари 2025 07:51

Изкуственият интелект вече стремглаво навлиза в нашето всекидневие. IT бранша в последните няколко години търсеше количество, но напоследък, с навлизането на изкуствения интелект в работата на IT специалистите, започва да се търси качество. Става дума за експертиза и дълбоко познаване на технологиите, базирани на задълбочена математическа подготовка.

В същото време начинът, по който 15-годишните се справиха с теста PISA показа, че повече от половината ученици у нас (54%) са функционално неграмотни по математика (на фона на 31% средно за ОИСР).

Според експерти липсата на интерес към математиката и точните науки поставя пречки пред дигитализацията и високотехнологичната трансформация в България. Доказателство за тази липса на интерес е и броят на зрелостниците, които избират да се явят на държавен зрелостен изпит по предмета.

Тази година те бяха едва 2 424 (за сравнение – на матура по английски през 2025 г. се явиха 13 000 дванайсетокласници). От тях желание да се явят на втора матура по математика са заявили близо 1 400 зрелостници, а за допълнителна матура по математика (профилиращ предмет) – 317. Пожелалите да положат математика (общообразователна подготовка) като допълнителна матура са 718.

Повече математика: Мерките на МОН

"Наистина най-големият ни проблем е с математиката и природните науки – особено физика и химия. Смея да твърдя, че това не е само проблем за образователната ни система, но и за социално-икономическото ни развитие. Няма как да живеем в проспериращо общество и да имаме растяща икономика, ако не решим този проблем – икономиките растат благодарение на индустрията", каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на кръглата маса "БАИТ в подкрепа на образованието" в столичния център "Интерпред", организирана от Българската организация по информационни технологии (БАИТ).

Още по темата

Бизнесът търси инженери и медици, кандидат-студентите избират право и психология

23 май 2025 14:31

За индустрията са нужни инженери, специалисти по изкуствен интелект – хора със задълбочени познания в областта на математиката и природните науки.

"Нещата се случват бавно. Някои от нещата, които направихме, не ги направихме по най-добрия начин, погледнато от днешна гледна точка. Това се случва защото времето се променя много бързо, а образователната система се променя бавно", обясни просветният министър.

Метафората на Вълчев, която илюстрира тази динамика, беше свързана с шофирането. По думите му, ако днес бъде завъртян воланът на колата, тя завива след три години, когато пътят вече се е променил.

Вълчев призна, че през последните дестилетия са правени положителни промени, но и други, които не са се оказали дотам позитивни:

"Преди 25 години си казахме, че най-важно е децата да учат чужди езици – настроихме системата предимно към чуждоезиково обучение. По наше време извън езиковите гимназии се учеха малко чужди езици. Днешните ученици ги владеят много по-добре, отколкото преди две десетилетия. В същото време обаче влошихме много резултатите по математика и природни науки".

Още по темата

Ако искат да учат икономика, да се готвят за матура по математика

20 март 2025 15:25

Причините за това според него са няколко – най напред намаленият брой на часовете по традиционни дисциплини като тези за сметка на други – информатика, компютърно моделиране и езици. На второ място обяснение за ниските резултати по математика и природни науки е промяната на образователната структура, за да може днес да има повече профилирана подготовка, а на трето – амбициозните учебни програми, свързани със завършването на основното образование в 7. клас, свалянето на учебно съдържание в долните класове.

"Програмите ставаха все по-амбициозни на базата на допускането, че, ако са такива, децата ще научат повече. Оказа се обратното – колкото по-амбициозни са програмите, толкова по-малко учат децата, защото натрупват дефицити, препускат през материала, демотивират се и се самоизключват. Възпроизвеждаме културата на заучаване. Време е да подрежем програмите, включително и тези за профилирана подготовка – направихме ги толкова трудни, че плашат средния ученик", обясни той.

Според него, ако бъде разгледано учебното съдържание, което предлагат нашите учебни програми, и съпоставено със съдържанието на тестовете PISA, ще се установи, че задачите от международното изследване са елементарни, но практични – изискват минимален набор от знания.

Решението по думите на Вълчев е да се промени оценяването, така че да не стимулира наизустяването. Той възнамерява да предложи бърза промяна, която да увеличи часовете по математика и природни науки.

"Не става без часове. Надявам се реформата в учебните програми, която сме започнали, да можем да я направим докрай и добре. За целта е нужно някой да стои на главата на работните групи и да казва: оптимизирайте, оптимизирайте, оптимизирайте. Предишните пъти резултатът от груповото поведение беше: "това не може да не знаят децата, онова не може да не знаят децата". Направихме едни по-трудни програми и ги караме да стават полувишисти за 12 години", отбеляза той.

Как се прави в някои училища

"Ние използваме допълнителните часове – избираеми и факултативни – по математика и природни науки. Програмите по факултативните учебни часове (ФУЧ) са разработени целенасочено – винаги включват математика, но така, че тя да обслужва химията, физиката и биологията в зависимост от профила на учениците", обясни Ивайло Ушагелов, директор на НПМГ "Акад. Любомир Чакалов".

Още по темата

31 математически гимназии променят приема на ученици и статута си

9 април 2025 18:18

Допълнителните часове по думите на директора струват доста пари на гимназията, но те са в полза на децата. Повечето математика не е необходима само за учениците с математически профил, но и за тези, които са избрали да дадат фокус на природните науки в хода на своето образование.

"Корелацията между математиката и природните науки е много силна. Аз самият съм химик и знам, че без математиката не може. Не искам математиката да бъде просто добавен час, а да бъде насочена към съответния предмет – на биолозите не бива да се дават задачи с пирамиди и призми", изтъкна Ушагелов.

В НПМГ осмокласниците започват две седмици по-рано, за да изучават интензивно само математика. С тази практика според директора успяват да се наваксат дефицитите от прогимназиалния етап на образование и да се задържи високото ниво.

Математическата подготовка е не само в основата на разбирането на природните науки, но и на технлогиите по думите на Димитрина Тодорова – директор на Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации в Бургас.

"Ние също се опитваме да компенсираме малкия обем часове по математика. Даваме много допълнителни факултативни учебни часове по математика и програмиране. Идеята ни е да подкрепим учебната програма, така че децата да станат успешни", обясни Тодорова.

Още по темата

Има предложение учениците, влезли в математическите гимназии в 5. клас, да имат гарантирано място след 7-и клас

7 март 2025 14:45

Тя смята, че децата, които се готвят в направление "Компютърни науки", се нуждаят и от добро владеене на чужди езици – най-вече по английски език:

"Техническата литература, адекватна на пулса на технологията, е на английски език. В допълнителни часове четем техническа литература, за да се научим да я разбираме".

Според директорката училища като нейното се нуждаят от възможност да бъдат по-гъвкави в 11. и 12. клас в учебните си програми, за да могат да се доближат до бизнеса.

"Големите корпорации много отдавна преди 20-30 години си направиха собствени академии. Разбраха, че образователните системи са по-бавни в движението си, а технологиите не търпят забавяне", допълни тя.

Идеята на Тодорова е в определен брой часове (10-15%) да има възможност учебните заведения да преподават теми, консултирани с бизнеса.

Бизнесът и математиката

Математическата подготовка на младите хора, които кандидатстват за работа е ключова за бизнеса, смята Миглена Кузманова – управител на "Есри България".

Още по темата

Бизнесът поиска завишаване на критериите за прием в математическите гимназии

8 октомври 2024 16:37

"За нас като софтуерна компания е много важно младите специалисти, които идват при нас, освен по математика да имат добро ниво на подготовка и по природни науки, включително география. Много се радваме, че в последните няколко години има повече от 11 000 ученици, които умеят да използват географски информационни системи (ГИС) в рамките на образованието си, благодарение на платформа в образователния хъб, който сме създали", обясни Кузманова.

Според нея логическото мислене и систематичният подход, на които учи математиката, са ключови умения, приложими във всички сфери на кариерно развитие.

Управителят на "Акронис България" Пламен Тошев обърна внимание, че математическото му образование е в основата на професионалната му реализация:

"Развитото логическо мислене помага за липсата на страх, когато излезе нещо ново насреща – било то изкуствен интелект, киберсигурност или друго. Когато се появи нещо ново, ние сме убедени, че то следва да има някакво логическо обяснение и ние просто трябва да го прочетем и да го разберем. Математиката е най-добрият начин да предадем тази увереност на децата", смята той.