Една група организации водят идеологическа война срещу религията. Те се опасяват, че ако децата са по-вярващи, това ще попречи на възцаряването на "либералния ред". Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в разговор за проблемите на образователната система у нас и мащабните реформи, които се задават с промените в Закона за предучилищното и училищното образование. Вълчев говори в подкаста "Гласове" на Явор Дачков.

Въвеждането на предмета "Добродетели и религии" предизвика обществена съпротива сред родители. Част от тях се обявиха "против" новата дисциплина заради притеснения, че децата им ще бъдат подложени на религиозна индоктринация в класната стая. Сред мотивите за недоволството се откроиха също възможността за възникване на разделение на децата в един клас на верски принцип, конфликт между религиозните и научните обяснения на действителността и въпроси около логистичното изпълнение на предвидената програма.

МОН предвижда предметът да влезе в редовната учебна програма първо при най-малките ученици от 2026/2027 г. Родителите ще могат да избират дали децата им да изучават православие, ислям или добродетели/етика. Според просветното ведомство "Добродетели и религии" е "задължителен избираем час по възпитание в добро и формиране на ценности " и част от усилията за засилване на възпитателната функция на българското образование.

"Възпитание в добро" срещу либерализъм и русофобия

"Няма образователна система, която да не възпитава, и общество, което да не живее в система от ценности. Възпитателната функция е тази, която формира отношения и нагласи в децата към заобикалящия ги свят", обясни Вълчев и отбеляза, че през 90-те години, когато българската образователна система е освободена от пропагандните си функции, българският учител е загубил представа какво се очаква от него да прави по отношение на възпитанието на децата.

Още по темата

Ще направи ли "Добродетели и религия" "нашите деца" добри

5 май 2025 11:43

Според него възпитателната функция на образованието в момента се изчерпва с формирането на национално самосъзнание, а темата за човешките добродетели и други ценности е изостанала.

"През 2018 г. организирахме един дебат за ценностите, в които трябва да възпитаваме децата. Видя се, че ние нямаме големи противоречия като общество. Имаме малки противоречия по линията либерално-консервативно, но общо взето знаем, че трябва да възпитаваме децата в патриотизъм, човешки добродетели, общочовешки ценности, уважение, толерантност и граждански ценности. Направили сме цивилизационен избор да бъдем част от ЕС, част от света на правовите и демократичните държави – и в това ги възпитаваме", обясни той.

По думите му вярата е това, което може да формира общочовешките добродетели и ценности. Министърът обърна внимание, че в миналото е имало инквизиция, лов на вещици и религиозни войни, но днес "говорим за религията като система от общочовешки ценности". По думите му има и общоевропейска препоръка за изучаване на религии.

Още по темата

Граждани в защита на светското образование: "Училището не е църква, нито джамия"

10 септември 2025 17:15

"Ясно казахме, че няма да се учи въпреки волята на децата — нито едно дете няма да бъде карано да учи религия — това е във всички европейски страни основен принцип. В почти всички европейски държави има изучаване на религия. Няма в Беларус, Северна Корея. Опитът да се обвърже темата с линията русофили-русофоби е несъстоятелен", каза Вълчев.

Той изтъкна, че дори когато е станало ясно, че конфесионалното обучение няма да бъде задължително, а предметът няма да се преподава от свещенослужители, "организациите, които водят идеологическа война срещу религията", са продължили да твърдят, че религията няма място в училище.

"При нас много неща се гледат през личности – кой е патриархът, коя е политическата сила. Но имаме солиден обществен консенсус, включително от социологически проучвания, че трябва да засилим възпитателната функция в образованието", коментира просветният министър.

Образованието: Преди и сега

"Обективната теза е, че имаме положителни моменти в образователната система по времето на социализма – акцентът върху математиката и природните науки, доброто техническо, доброто инженерно и доброто професионално образование", твърди Вълчев. Сега пък се учели повече езици.

Още по темата

Строй се, преброй се: Българите искат ред и дисциплина в училищата

27 февруари 2025 14:46

По думите му авторитарните системи са по-способни да осигурят порядък. Най-големият недостък е колко изключваща е била системата по онова време:

"Ако тогава, преди десетилетия, не бяха сегрегирани ромите в квартал някъде на края на града, а бяха десегрегирани или, ако бяха положени максимум усилия да бъдат тези деца включени в образователната система, днес ние нямаше да имаме този проблем с ромските общности".

Според него в момента системата е много по-подркрепяща децата от уязвими групи, включително и роми. Затова все по-малко от тях не успяват да завършат 12. клас. 

"Ние продължаваме да товарим образователната система. Искаме учители във все повече неща да възпитат децата – гражданско образование, безпасност на движението по пътищата, противодействие на зависимостите, разширихме чуждоезиковото обучение, разширихме обучението по информационни технологии, а времето е едно и също. И на учениците, и на учителите не им стига време – те препускат. Най-лесно е като не ти стига времето да заучиш, това въпроизвежда културата на заучаване", открои като недостатък на образователната система днес Вълчев, по чиято идея към допълнителните предмети ще се добави и религия.

Що се отнася до либералната държава по думите му има ценности, които сме възприели, но има и залитания към крайности на либералните идеологии.

Още по темата

Граждански организации против санкциите и подчинението в училище

22 април 2025 16:06

"Такова залитане е приоритизирането на правото на един човек или едно дете пред това на всички останали – индивидът пред колектива. В образователната система пример за това е да не можеш да накажеш един ученик и за сметка на това да страда дисциплината и правото на образование на всички други деца в класната стая", даде пример министърът на образованието.

На залитането в кранолиберални ценности той отдаде и ерозията на авторитета на учителите, но после добави:

"Действително имаме детрониране на традиционните авторитети. Не знам дали заради либералните идеологии, според мен това започна още по времето на социализма".

Вълчев заяви, че не се е отказал, "въпреки фрагментираното и радикализирано политическо пространство", да търси базов консенсус за въпросите на образованието. Сред приоритетите на образователния министър остават: промяната на културата на заучаване, намаляването на формализма, обхващането на всяко дете и недопускането на преждевременно отпадане от образователната система, инвестиции в материална база и в учители, които по думите му остават най-важният фактор за формирането на естествения интелект.

"За тези пет или повече неща трябва да имаме базов консенсус. Ако имаме различия, те са преди всичко по линията либерално-консервативно, както се вижда в темите за религията, санкциите, възпитанието. Нормално е да има дебати. Но вместо да се фокусираме върху разделенията, трябва да се съсредоточим върху онова, което ни обединява", заяви Вълчев.