Ако сравним заплатата на един лекар или друг професионалист, учил с години, с тази на един дюнерджия ще видим, че разликата не е толкова голяма. Това обезсърчава младите хора. По-лесно е да отидеш да работиш ниско квалифицирана работа, отколкото да се развиваш, защото ще изкарваш същите пари. Това каза ученик в рамките на Националния форум "Младите могат", който имаше за цел да създаде пространство за диалог между институциите и младите хора.

Проектът "Младите могат" на "Сдружение за развитие на личността и талантите" е финансиран от Министерството на младежта и спорта по Националната програма за младежта (2021-2025). В основата му стои социологическо изследване на агенция "Тренд", посветено на младежките нагласи, очаквания и бариери пред участието и овластяването.

Химерата "младежка политика"

Проучването проверява и нагласите на младите хора към политиката и активното участие в обществения живот. В дискурса по темата битува мантрата, че младите не гласуват, че не са достатъчно ангажирани.

Това според политологът Димитър Ганев е така, но фактът сам по себе си отваря няколко други по-големи въпроса: "Защо младите не чуват нищо за себе си?", "Защо няма оферта?" и "Защо няма сблъсък на идеи, фокусирани върху това поколение, между различните партии?".

"Отговорът може да не ви хареса. Идеята е да отправяте послания към младите хора, за да ги ангажирате, да станат активни и да припознаят вашата политическа партия за техен легитимен представител. Има ли обаче смисъл", обърна се политологът към младите хора, които присъстваха на форума във вторник.

Крайният резултат по думите на Ганев е огромната дистанция между младите хора и политическите представители, която дори се засилва след изборите:

"Логиката е: ние не говорихме на тях, те не излязоха да гласуват, какъв ще е смисълът да провеждаме каквато и да е държавна политика спрямо младите хора".

Още по темата

Младите искат 4-дневна работна седмица, 6-часов работен ден и 5 000 лева заплата

3 юни 2025 16:52

Според него става дума за затворен кръг, в който се намира младежката политика на България в последните 35 години. По думите на социолога трудно някой би могъл да посочи правителство в този период, което е провеждало активна младежка политика.

"Имаме Министерство на младежта и спорта, в него младежта е подценена за сметка на спорта", коментира той.

"Младежката дирекция беше прехвърлена в Министерството на образованието и науката, после в Министерство на младежта и спорта. За мен това е изключително несериозно. В крайна сметка, това е основата на нашето общество. Това са хората, които после ще ни изкарват пенсията в един момент", допълни социологът Евелина Славкова.

За вниманието на институциите според Димитър Ганев това поколение трябва да се бори с шум и викове:

"Само с включването на младите в инициативи и протести, които да пленят сутрешните блокове на телевизиите. Ако не се шуми, нищо няма да се случи. Това не е нужно да става радикално, с насилие и прочее, а с далеч по-умерени инструменти. Когато властта види, че има нещо, което трепери и може да донесе някаква щета, насочва ресурси и усилия към него".

Негативното влияние на семейната среда върху нагласите

Семейството е най-голямата ценност (64%) за младежите според проучването на социологическа агенция "Тренд". На второ място се нареждат сигурността (42%) и мира (41%).

Родителите освен ценност са и най-достоверният източник на информация относно обществения живот. Оказва се, че младите хора (на възраст 15-29 години) вярват най-вече на казаното от родителите си – 58% от участниците в проучването напълно вярват на информацията, която получават от тях във връзка с обществения живот. На следващо място се нареждат учителите (23%) и приятелите (22%), а много по-малко доверие получават онлайн медиите (6%) и телевизията (5%).

Още по темата

Повече от половината младежи не вярват, че могат да влияят върху обществените процеси

10 юни 2025 16:02

Семейството едновременно е най-сигурният източник на информация и среда, в която не се говори често за политика, граждански права и граждански задължения. Почти никога не се говори за политика в 21% от семействата на участниците, а 14% от младите хора, взели участие в проучването, твърдят, че изобщо не се говори по темата в техните семейства.

Когато се говори (при 20% от респондентите – често и при 45% – понякога), изглежда се формират негативни нагласи. Това става ясно от отговорите на друг въпрос ("Най общо какво отношение към политиката е формирало у вас вашето семейство?"). 36% от участниците са отговорили на този въпрос с "Негативно", 35% с "Неутрално" и едва 10% с "Позитивно".

"Моят опит с други проучвания потвърждава тезата, че младите хора нямат доверие на институциите. Задаваме въпрос "Ако нещо ти се случи, ако някой те нападне, към кого ще се обърнеш първо?. Те казват "към семейството", "към близките", много по-рядко посочват полицията или някоя институция, а в такава ситуация се изисква именно тяхната намеса", коментира Евелина Славкова.

Според Славкова институциите трябва "да се разкажат" на младите хора така, че те сами да преценят дали да им имат доверие, или не.

Предвид че в свободното си време младите хора с намират в онлайн пространството, стои въпросът дали държавата може да ги изкара оттам или ще се наложи самата тя да влезе, за да има пространство за диалог. Ганев смята, че по-възможен е вторият сценарий.

Младите "за нищо не стават"

"Непрекъснато чуваме как сегашното поколение е много зле, а отдолу идва още по-страшно поколение. Това се говори още от римско време. Аз съм преподавател от 10 години, не виждам никаква негативна тенденция. Всички катастрофални сценарии, че, видите ли, това, което идва е само по-тъмно, не кореспондира по никакъв начин с истината", смята Ганев.

Още по темата

"Ако бях ученик, щях да се обидя, че ме мислят за глупав". Иван Ланджев в подкаст на Меdiapool

19 април 2025 07:49

Според Славкова държавата трябва да се научи да обръща внимание на младите хора и преди да станат част от пазара на труда и да започнат да внасят осигуровки в хазната.

"Моля ви, не използвайте младите хора да ви раздават флайърите и да лепят плакати. Използвайте ги, за да ви генерират идеи, защото те могат да генерират такива идеи, които вие, вече закостенелите, трудно може да се сетите. Тези хора са в социалните мрежи, знаят езици, четат, информират се", обърна се Славкова към представителите на властта.

Според Ганев пред българските политици все още стои възможността да си върнат доверието на младите, но това няма да бъде лесно. Според политолога за целта трябва да се положат усилия.

Когато опитват обаче трябва да имат предвид все по-засилената отлика между "две отделни Българии", която личи в проучванията.

"Това вече е десетилетна тенденция. Формират се една България на силните центрове – столицата и няколко големи града и друга – на малките градове и селата", обясни Ганев.

По думите на авторите на проучването в него много ясно се открояват две отделни младежки групи в България. Според тях, когато се прави младежка политика, това винаги трябва да се съобразява.