Общините ще спасяват 30 млн. лв., предназначени за клъстери

За да се спасят от загуба поредните евросредства вместо към бизнеса за създаване на клъстери, близо 30 млн. лв. ще отидат към сдружения, в които водещи партньори са общини. Причината е, че година преди крайния срок от планирания бюджет са договорени по-малко от 5 млн. лв., а усвоените средства възлизат на скромните 522 хил. лв. Това става ясно от отговора на оперативна програма “Конкурентоспособност” до Mediapool.

В икономиката понятието клъстер се използва за група от фирми в един бранш, които имат за цел да развиват даден продукт или услуга. Точно такава беше и целта на схемата “Подкрепа и развитието на клъстерите в България”, която трябваше да бъде фактор за повишаване на конкурентоспособността на предприятията. Първоначалната идея беше фирмите от даден бранш, заедно с научни организации и университети да се обединят. Очакванията бяха наука и бизнес заедно да внедряват нови продуктите и услуги, като по този начин се разширяват пазарните позиции на даден бранш не само у нас, но и в чужбина.

За пет години едва 14 клъстера

За пет години обаче бяха създадени едва 14 клъстера с помощта на европейските средства, като по-голямата част от тях през тази година. В публичното пространство единственият, за който се чува и реално може да се каже, че развива някаква дейност е “Индустриален клъстер Електромобили”. Той успя да привлече за каузата президента Росен Плевнелиев и премиера Бойко Борисов. Първият дори се повози на такъв автомобил, правейки безплатна реклама. На едно от последните си заседания правителството пък прие редица облекчения за собствениците на такива коли.

Останалите клъстери нямат широка публична дейност и малко се знае за дейността им. Такива са “Кулинарни изкуства и гостоприемство” в Добрич, “Зелена синергия” и “Ветиринарна е-практика” в Пловдив, “Интер мода трейдинг” в Кюстендил, “Морски Клъстър” и “Черноморски енергиен клъстер” във Варна. Най-много клъстери са регистрираните в София - “Металолеене”, “Здравен туризъм”, “Достоен туризъм”, “Иновационни и екологични технологии – зелено строителство и ВЕИ”.

Само на шест клъстера обаче са изплатени средства за започване на дейността.

Максималната стойност на безвъзмездната помощ за създаване на един клъстер е 2 млн. лв., като един проект трябва да бъде реализиран в рамките на 2 години. Парите се дават за изграждане на административното тяло на клъстера, привличането на нови членове и за инвестиране в офис и техника.

До момента нито един проект не се е възползвал от максималната помощ. Проектите, които са в ход, са на стойност от 190 хил. до 480 хил. лв.

Масово дейностите, които се реализират в рамките на един проект, са създаване на интернет страница или нейното разширяване. Например клъстерът за достъпен туризъм ще изгради интернет-портал – www.bulgariaforall.com. Ще се правят още маркетингови проучвания, анализ на целевите пазари в страната и в чужбина, разработване на маркетингова и инвестиционна стратегия за развитие на клъстера. Залага се още и на реклама на името на клъстера. Например ветеринарният клъстер ще популяризира професията ветеринарен лекар.

Единственият клъстер, който е поискал да се прекрати договора си, е “Варна уелъкм клъстер”. Причината е, че не е могъл да осигури съфинансирането на проекта. То е различно, като за всеки от трите компонента по проекта варира от 25% до 50%.

Общините на помощ
Тъй като през годините бизнесът не проявява голям интерес към схемата, е намерена вратичка, чрез която общините да се включат в усвояването и на тези европейски средства. Това може да стане чрез регистриране на асоциация, неправителствена организация или чрез сдружаване на общински фирми.

По този начин в клъстери вече участват общините Варна, Бругас, Кюстендил, Пловдив. В скоро време се очаква свой иновативен клъстер да има и Столична община.

Към момента още 12 предложения за създаване на нови клъстери за над 3.2 млн. лв. са в процес на оценка в управляващия орган на оперативна програма “Конкурентоспособност”, уточниха от там.