Обстрелът е намалял, но напрежението между Азербайджан и Армения остава

Азербайджан заяви днес, че "е постигнал целите, които си е поставил" по границата с Армения след сблъсъци между двете враждуващи кавказки държави, каквито не е имало от есента на 2020 г., предаде Франс прес.

"Провокациите, извършени от арменските сили по границата между двете страни бяха отблъснати, всички поставени цели са постигнати", обявиха от кабинета на азербайджанския президент Илхам Алиев. Оттам заявиха също, че "отговорност за ескалацията носят изцяло на политическите лидери в Армения".

Напрежението по границата между Армения и Азербайджан днес е намаляло значително, но ситуацията остава изключително напрегната въпреки договорените с посредничеството на Москва примирия, предаде също днес АФП, като се позова на арменския министър на отбраната.

"Към 14:00 ч. ситуацията остава изключително напрегната в някои участъци по границата (...) Въпреки значителното намаляване на обстрела, врагът продължава с опитите си да напредне", съобщи министърът на отбраната на Армения Сурен Папикян.

Сраженията между Азербайджан и Армения в оспорвания регион Нагорни Карабах в Южен Кавказ снощи отново се разгоряха.

Според съобщения в руските новинарски агенции, които се позовават на арменското министерство на отбраната, азербайджанските войски са атакували арменски позиции на три места с артилерия и едрокалибрени оръжия.

Междувременно азербайджанското министерство на отбраната в Баку заяви, че боевете са били предизвикани от мащабен арменски опит за саботаж, предаде БТА.

Министър-председателят на Армения заяви днес, че 49 войници са били убити при нощни нападения от страна на Азербайджан. Азербайджанските сили са атакували около половин дузина точки, заяви в парламента Никол Пашинян, цитиран от Интерфакс.

Двете страни са в конфликт от десетилетия заради Нагорни Карабах, който исторически е с преобладаващо арменско население, но юридически е бил част от Азербайджан по времето на Съветския съюз, отбелязва ДПА.

След разпадането на СССР Нагорни Карабах обяви независимост от Баку под името Република Арцах с подкрепата на Ереван, което предизвика продължила три години война. Войната приключи през 1994 г. с победа на Армения и в продължение на четвърт век Нагорни Карабах на практика беше под арменски контрол, въпреки че статутът му никога не беше международно признат.

След десетилетия на безизходица Азербайджан внезапно си възвърна големи части от Нагорни Карабах във военна кампания през 2020 г., принуждавайки Армения да направи големи териториални отстъпки. Те включваха клауза, ограничаваща арменския достъп до региона до един безопасен коридор, наблюдаван от руски мироопазващи сили. Оттогава обаче прекратяването на огъня беше нарушавано няколко пъти и от двете страни.

Канцеларията на премиера на Армения Никол Пашинян каза, че той е обсъдил влошаването на обстановката на арменско-азербайджанската граница в телефонни разговори с президента на Русия Владимир Путин и с президента на Франция Еманюел Макрон.